Решение № 370 от 01.12.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 317/2022
- Вид
- Решение № 370
- Подписан
- 01.12.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.3 предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 ал.2 т.5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 370 гр. гр. Д., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500317 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от С. В. Т. от гр.Д. чрез особения й представител адв.Р. И. от ДАК срещу решение №200/21.03.2022 г. по гр.д.№2270/2021 г. на Д.кия районен съд,с което е признато за установено на основание на чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца по делото „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК 130460283,и ответницата по делото С.
В. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,***,че ответницата дължи на ищеца сумитепредмет на издадената по ч.гр.д. №1216 по описа за 2021 г. на ДРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №270 от 20.04.2021 г.,а именно:
-21,52 лева-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,по който са издадени фактури с №№ 7291664889/20.07.2019 г. на стойност 10,64 лв и 7292921564/20.08.2019 г. на стойност 10,88 лв;
1
-231,10 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.07.2019 г. за мобилен номер ***,сформирана, както следва:39,36 лева - трикратният размер на месечната абонаментна такса по договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,за абонаментен план Интернет 15.99 лв. за мобилен номер ***;191,14 лева - разликата между стандартната цена на устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black и заплатената за него при предоставянето му по договор за лизинг от 11.07.2019 г.,съответстваща на оставащия срок на договора, като въззивницата е осъдена да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД /-гр.София разноски по ч.гр.дело №1216/2021 г. на ДРС в размер на 205 лева и разноски по настоящото установително производство в размер на 605 лева.
Според въззивника в първоинстанционното производство „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не доказало кумулативното наличие на всички предпоставки за основателност на исковете,вменени му с доклада по делото в негова доказателствена тежест,а именно наличие на валидно облигационно правоотношение между страните,точно изпълнение на ищеца по договора,предсрочно прекратяване на договора от страна на ищеца,наличие на валидна клауза за неустойка и настъпила изискуемост на задълженията по договора в претендирания размер.Ищецът не доказал исковете по основание и размер.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост,респ. за отхвърляне на исковете.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,като претендира присъждане и на сторените от нея разноски в настоящата инстанция.Преповтаря доводите си по същество на спора,изложени в първоинстанционното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 24.03.2022 г.,а жалбата е подадена по пощата на 04.04.2022 г. при изтекъл за 2 страната срок за въззивно обжалване на 07.04.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за последния извод са следните:
Гр.д.№2270/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№5169/15.07.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ със седалище и адрес на управление:град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК 130460283,срещу С. В. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** за установяване,че ответницата дължи на ищеца сумите-предмет на издадената по ч.гр.д.№1216/2021 г. на ДРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №270/20.04.2021 г.,а именно:
-21,52 лева-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,по който са издадени фактури с №№7291664889/20.07.2019 г. на стойност 10,64 лв и 7292921564/20.08.2019 г. на стойност 10,88 лв;
-231,10 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 11.07.2019 г. за мобилен номер ***,сформирана, както следва:39,36 лева - трикратният размер на месечната абонаментна такса по договор за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,за абонаментен план Интернет 15,99 лв за мобилен номер ***;191,14 лева - разликата между стандартната цена на устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black и заплатената за него цена при предоставянето му по договор за лизинг от 11.07.2019 г.,съответстваща на оставащия срок на договора.
Изложено е в исковата молба,че между страните бил сключен договор за 3 мобилни услуги от 11.07.2019 г.,като ответницата била абонат на ищцовото дружество с кл.№006391541 за тел.номер *** с избрана абонаментна програма Интернет 15,99 лв,с уговорен срок на действие 24 месеца до 11.07.2021 г. С оглед сключения договорен абонамент на ответницата било предоставено за ползване мобилно устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black c отстъпка от стандартната цена /т.7 от договора за мобилни услуги/.Стандартната цена на мобилното устройство /в брой,без абонамент/ била 269,90 лв,а цената в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Интернет 15,99 лв била 19,99 лв,като отстъпката от страндартната цена възлизала на сума в размер на 249,91 лв.Въз основа на посочения договор ответницата била ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги,като потреблението било фактурирано.За потребените от абоната услуги за периода от 20.06.2019 г. до 19.08.2019 г. дружеството издало фактура №7291664889/20.07.2019 г. за отчетния период на потребление от 11.07.2019 г. до 19.07.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 13,81 лв с ДДС.Дължимата сума била платима в срок до 04.08.2019 г.Била издадена и фактура №7292921564/20.08.2019 г. за отчетния период на потребление от 20.07.2019 г. до 19.08.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 10,88 лв с ДДС.Дължимата сума била платима в срок до 04.09.2019 г.Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 24,69 лв.С кредитно известие №7294288748/20.09.2019 г. за извършена корекция по дълга била сторнирана сума в размер на -5,16 лв с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,начислена била и сумата в размер на 1,99 лв за застраховки и бил отразен незаплатеният баланс в размер на 24,69 лв за предходните два отчетни периода,при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 21,52 лв.Неизпълнението на абоната-ответник ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги,като във връзка с чл.75 вр. с чл. 19б б.“в“ от ОУ на мобилния оператор последният прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата за ползваните абонаменти.Датата на деактивация на процесния абонамент била 15.10.2019 г.,като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури 4 срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.Неизпълнението на ответницата обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната съгласно изричната клауза,съдържаща се в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги,като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
В писмения отговор на исковата молба ответницата изразява становище за недопустимост на предявените искове поради липса на идентичност между вземанията по заповедта за изпълнение и вземанията-предмет на настоящите искове,както и поради неподаване на исковата молба в срока по чл.415 ал.4 от ГПК.По същество изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Оспорва исковете по основание и размер.Оспорва наличието на валидно сключен между страните договор за мобилни услуги с твърдяното в исковата молба съдържание,вкл. и предоставяне на ответницата на посочената лизингова вещ.Оспорва за процесния период да е ползвала мобилни услуги по договора от 11.07.2019 г.Твърди,че мобилният оператор не е упражнил надлежно правото си да развали едностранно договора за мобилни услуги-не е отправил писмена покана до абоната и не е дал на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,че след изтичането на срока ще смята договора за развален.Включените в договора и ОУ към него клаузи за автоматично прекратяване и неустойки били неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителите.
Предявените искове са допустими.Налице е пълна идентичност между вземанията по заповедта за изпълнение и тези-предмет на настоящото исково производство.Исковете са предявени в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК.Заявителят е уведомен за разпореждане №1026/07.06.2021 г. по ч.гр.д.
№1216/2021 г. на ДРС,съдържащо указания да предяви иск относно вземанията,на 16.06.2021 г.,а исковете са предявени с искова молба вх.
№5169/15.07.2021 г.,подадена чрез куриер на 14.07.2021 г.,т.е. в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок,изтекъл на 16.07.2021 г.
По делото е представен договорът за мобилни услуги от 11.07.2019 г.,сключен между страните,с уговорен срок на действие до 11.07.2021 г. и със съдържанието,посочено в исковата молба.Договорът е подписан от страните и 5 в частност и от ответницата С. Т.,като последната не е оспорила неговата истинност,в частност автентичност,като частен диспозитивен документ.Не е твърдяла,че не е автор на положения за потребител подпис,нито е искала откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността на документа,в което по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване на неистинността му щеше да е на оспорващата ответница,тъй като се касае за частен документ,носещ подписа на последната.След като такова оспорване не е осъществено,следва да се приеме,че частният диспозитивен документ е истински и в частност автентичен,респ. че между страните е сключен твърдяният от ищцовото дружество договор за мобилни услуги със соченото съдържание.Процесните валидни облигационни правоотношения се регламентират от индивидуалния договор между страните и от Общите условия на мобилния оператор,които са неразделна част от договора между страните и,видно от декларация-съгласие от 11.07.2019 г. /на лист 12 от делото на ДРС/,при сключване на индивидуалния договор ответницата е получила екземпляр от ОУ,като е изразила съгласие с тях и се е задължила да ги спазва.С подписване на договора ответницата С. Т. е удостоверила /потвърдила/ отразения в него факт на получаване от нея на предоставеното за ползване мобилно устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black c отстъпка от стандартната цена /т.7 от договора за мобилни услуги/,като е подписала и изрична декларация в този смисъл на стр.3 от договора.Уговорено е в т.11 от договора между страните,че при предсрочно прекратяване на същия по вина или инициатива на абоната последният дължи на мобилния оператор неустойка,формирана по начина,посочен в исковата молба /неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок при максимален размер ненадвишаващ трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,като се добавя към размера на неустойката и такава част от разликата между стандартната цена на устройство TABLET nJoy Deimos 7 4G Black и заплатената за него цена при предоставянето му по договора,съответстваща на оставащия срок на договора/.