Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261326 от 17.11.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 20310/2018
Вид
Решение № 261326
Подписан
17.11.2020
В сила
15.03.2022
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 2 изр. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • § 11 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 55, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ№ 261326 гр. Пловдив, 17.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 20310 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Вест Сървис“ ЕООД против „Аптечно – Пловдив“ АД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9556/06.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 21 463, 18 лв. с ДДС – представляваща незаплатено задължение по договор за изработка, обективиран във фактура № **********/02.08.2018 г. и сумата от 519, 73 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 05.11.2018 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 19.06.2018 г. в сервиза на ищцовото дружество, бил докаран не на собствен ход лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S-класа“, с рег. № .., собственост на „Аптечно-Пловдив“ АД. Автомобилът бил застрахован при ЗАД „Армеец“ АД. Дружеството завело щета по автомобила под № ...

След анализ на щетата, застрахователното дружество отказало да уважи претенцията на застрахования. Въпреки отказа на застрахователя се излага, че между страните са възникнали договорни правоотношения, по силата на които ответникът е възложил на ищеца да извърши авторемонт на процесния автомобил. След проведена коренспонденция по електронен път между страните, на 12.07.2018 г. на ответното дружества била изпратена оферта-списък на частите, необходими за ремонта, труда и материалите. Общата цена на услугата възлизала в размер на 36 463,18 лв. с вкл. ДДС, от която сумата 15 000 лева била заплатена авансово от ответника. На 17.07.2018 г. „Вест Сървиз“ ЕООД издало фактура № ********** за сумата от 15 000 лв. с вкл. ДДС, изпратена по електронен път на ответника. В изпълнение на постигнатите договорености ищецът поправил повреденото МПС. Ответникът приел изработеното без забележка. За окончателното плащане на ремонта е издадена фактура № **********/02.08.2018 г., за сумата от 21 463,18 лева, с падеж:

05.08.2018 г. Твърди се да е настъпил падежът за плащане на фактурата, но задължението не било платено. Във връзка с това на 05.09.2018 г. ищецът изпратила нотариална покана на ответника, с която дал 5-дневен срок за изпълнение на задължението, но последващо изпълнение липсвало. За вземането си срещу ответника ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17356/2018 г. по описа на ПРС, VIII гр.с. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което ищеца предявява настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 21 463,18 лева, съставляваща неизплатено възнаграждение за извършения ремонт на лекия автомобил, сумата от 519,73 лева - мораторна лихва за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски, в това число разноските, сторени в заповедното производство.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди се, че на 13.06.2018 г. се реализирало ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел „S-класа“, с рег. № .., собственост на „Аптечно-Пловдив“ АД, в резултат на което настъпили материални щети по МПС.

Между ответното дружество и ЗПАД „Армеец“ било налице валидно застрахователно правоотношение по договор от 09.10.2017 г., със срок на покритие от 15.10.2017 г. до 14.10.2018 г., с клауза „Пълно автокаско“. На мястото на инцидента пристигнал рапатриращ товарен автомобил, изпратен от застрахователят и процесният автомобил бил откаран за ремонт в сервиза на „Вест Сервзиз“ ЕООД, гр. Пловдив. Оспорва се, че ищецът е страна във валидно правоотношение с ответното дружество, като се заявява, че ответникът не е възлагал на ищеца изпълнение на работа, поради което и няма задължения към него. Твърди се, че от получената справка на 12.07.2018 г. от ответника по електронната поща не ставало ясно какви били цените и количествата необходими за ремонта на процесния автомобил. Освен това писмото било адресирано до застрахователното дружество.

Поради изложеното твърди да не е възприел посочената справка за оферта за сключване на договор между страните.

Не се спори, че ответното дружество е превело сумата по фактура № **********/17.07.2018 г., но процесното действие не следвало да се възприема като конклудентно по възлагане на ремонта от страна на ответното дружество. Още повече че след превеждане на сумата ответникът изпратил молба до изпълнителния директор на ЗПАД „Армеец“, с която се моли да бъде възстановена преведената сума по сметка на оторизирания сервиз.

Твърди се, че дори и да се приема, че между страните да е налице валидно облигационно правоотношение, то ответното дружество не е изпълнило качествено възложената му работа. В тази връзка излага, че в началото на август 2018 г., при получаване на автомобила, ответникът констатирал, че електрониката не работи. Във връзка с което направил възражение пред един от служителите на ищцовото дружество. Това наложило да закара процесния автомобил в друг сервиз „Мотоник“ ЕООД за допълнителен ремонт, където му било обяснено, че при преходния ремонт бил прекъснат инфрачервения лъч при задна лява гума, в резултата на което електрониката не работила. За тези ремонтни дейности заплатил сумата от 400 лева. Оспорва фактура № **********/02.08.2018 г. в размер на 21 463,18 лева. Не ставало ясно по какъв начин е формирана процесната сума. Фактурата не била отразена в дневниците за покупки на „Аптечно-Пловдив“ АД и не била осчетоводена. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 9556/06.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 21 463, 18 лв. с ДДС – представляваща незаплатено задължение по договор за изработка, обективиран във фактура № **********/02.08.2018 г. и сумата от 519, 73 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 05.11.2018 г., до окончателното й изплащане.

По делото е представена фактура №

**********/17.07.2018 г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС, издадена от „Вест Сервиз“ ЕООД с получател „Аптечно – Пловдив“ АД и посочено основание – аванс за резервни части – Мерцедес S350 с рег. № .. по щета № ...

Приложена е и фактура № **********/02.08.2018 г. за сумата от 21 4463, 18 лв. с ДДС, издадена от „Вест Сервиз“ ЕООД с получател „Аптечно – Пловдив“ АД и посочено основание – ремонт на автомобил Мерцедес S350 с рег. № .. по щета № .. Установен е падеж за заплащане на задължението по фактурата – по банков път, до 05.08.2018 г.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № **********/17.07.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество и в счетоводството на ответника в дебит по сметка 495 – разчети със застраховане и кредит по сметка 401 – доставчици, като на 17.07.2018 г. е осъществено плащане по банков път. Установено е, че фактура № **********/02.08.2018 г. не е осчетоводена от страна на ответника. Вещото лице е посочило, че след приспадане на заплатения аванс от 15 000 лв. от общо фактурираната стойност от 36 463, 18 лв. е останала незаплатена сумата от 21 463, 18 лв.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля Н.М.Т., който свидетелства чрез през август месец 2018 г. в сервиза му бил докаран автомобил „Мерцедес S класа“, за ремонт на централното заключване. Свидетелства, че не знае дали вследствие на удар, или някаква намеса, имало проблем в инсталацията, изгорял един модул и го сменили.

Били протъркани жиците над заден ляв амортисьор, като твърди, че повредата може да е възникнала от удара или при ремонт, ако е наранено с инструмент. Ремонтът струвал 400 лв.

Изслушан е и свидетелят Д. Т. Т., полагащ труд на длъжността „а.“ при ищеца. Свидетелства, че е извършвал ремонт на автомобил „Мерцедес‘, собственост на „Аптечно Пловдив“ АД.

Автомобилът пристигнал в сервиза в много тежко състояние, почти цялата предница я е нямало, отзад бил смачкан, бронята я нямало, капакът бил крив. Колата дошла без охладителна течност в двигателя, тъй като колата била карана след катастрофата и прегряла. Установило се, че колата е прегряла по гарнитурите на главите, тъй като при този тип двигател се променя цвета на самите гарнитури.

Двигателят не бил разглобяван, не са сваляни главите, но това се уточнило по самите гарнитури, защото не прилепвали точно и стърчали отвън. Във връзка с произшествието разговарял с човека, управлявал автомобила по телефона. Колата била доставена от човек, който работил към „Аптечно Пловдив“, който и друг път е карал автомобили за сервиз. Свидетелства, че присъствал при предаване на автомобила, след извършване на ремонта. В колата бил собственикът на автомобила, последният работил и нищо не светило по таблото. Единственото оплакване от него било, че са разместени станциите на радиото, свидетелят ги оправил и собственикът си тръгнал. Други забележки, освен за радиото, не били направени, като собственикът на автомобила не се е връщал след това в сервиза. Сочи, че се давали гаранции за извършените работи и евентуално при възражения сервизът поема допълнителните ремонти. Свидетелства, че лично той е отремонтирал автомобила във връзка със смяната на ходовата част – ремонт на предница, ремонт на задна част, ремонт на двигател, оборудване – отпред, перки. За тенекиите и купето, както и за боядисването, ремонтът се извършвал в други помещения. Имало много неща за разглобяване, и всичко било извършено от свидетеля. За теча на маслото се консултирал със специалист по мерцедес двигатели. Свидетелят разбрал, че щетата била отказана от застрахователя, но собственика искал да се отремонтира автомобила, независимо от цената. Свидетелят уведомил собственика на сервиза, че колата е много зле и ремонтът ще излезе много скъп – по-скъп отколкото ако отиде да си купи кола втора употреба, но няма информация дали това е споделено със собственика на автомобила. На софтуера на автомобила му нямало нищо, но с това не се занимавал свидетелят. Свидетелят присъствал на огледите, които касаели неговата работа, мисли, че идвал и представител на ответника, но нямал ясен спомен. Свидетелства, че когато се предават автомобилите по принцип се подписва приемо-предавателен протокол, но този път такъв протокол не бил подписан, тъй като собственикът на автомобила казал, че няма никакви възражения по автомобила.

В производството по делото е разпитан и свидетелят А.С.Н., който сочи, че г-н Т. има сервиз, който е заклет сервиз на застрахователя, от където се запознал с г-н Т., тъй като той оправял фирмените автомобили по „Каско“. Спомня си, че миналата година юли месец бил в сервиза като частно лице, тръгвал на почивка и усетил, че има проблем в колата, като предполага, че е бил в сервиза в събота. Бил в сервиза с негов приятел и останали около 2 часа или 2 часа и 30 минути, като стояли вътре на климатик. Тогава г-н Т. влязъл в помещението с човек, който свидетеля не познава, като си говорили за автомобил, който е ударен, като си спомнял, че се говорило, че колата ще бъде оправена, но ще бъде скъпо. След като господинът излязъл от помещението, приятелят на свидетеля попитал кой е, защото му бил познат по физиономия, като му казали, че това бил собственикът на Аптечно – Пловдив. Свидетелят не запомнил името. Попитали за какъв автомобил става въпрос, като им казали, че става въпрос за мерцедес, който е черен и ударен. Свидетелят видял автомобила, тъй като бил до неговата кола, но не разбрал какъв е неговия модел.