Решение № 403 от 09.03.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 403

Шумен, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267270600013 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И. К. К. от [населено място], [улица], ет.5, ап.12, срещу Решение № 341 от 01.12.2025г., постановено по АНД № 2281 по описа за 2025 година на Районен съд – гр.Шумен. С постановения съдебен акт е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 8521808 от 07.01.2024г., издаден от ОД на МВР – [населено място], с който на И. К. К. от [населено място], на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, като нарушението е преквалифицирано от нарушение по чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в такова по чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е намален размерът на наложеното наказание „глоба“ от 200 /двеста/ лева на 100 /сто/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че по делото не е установено по безспорен начин мястото на позициониране на техническото средство, поради което не може да се приеме за доказано, че засечената скорост е измерена в зоната на действие на съответния пътен знак. Навеждат се и доводи за противоречие между протокола за разполагане на техническото средство и приложените снимки, както и за неправилна и необоснована интерпретация на свидетелските показания. Аргументира се и становище за маловажност на санкционираната деятелност. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на въззивното решение и електронния фиш. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище рег.№ ДА-01-455/11.02.2026г. по описа на ШАдмС поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И..С., която оспорва предявената жалба. Релевира доводи за правилност и обоснованост на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила, като в полза на страната се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С решението, предмет на касационно оспорване, районният съд е изменил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на И. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр.с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като, прилагайки закон за по-леко наказуемо нарушение, е преквалифицирал същото в такова по чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр.с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, намалявайки размера на наложената глоба от 200,00 лева на 100,00 лева.

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 07.01.2024г., в 15.47 часа, по главен път І-2, км.99+840, до разклона за [населено място], в посока към [населено място], при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес ЕКЦ 400 4матик“ с рег.№ [рег. номер], собственост на ОТП Лизинг ЕООД, клон Варна, с ползвател И. К. К.. При разрешена скорост до 60 км/ч, посоченото МПС било управлявано със скорост 85 км/ч, при отчетен толеранс от -3 км/ч. Превишението на скоростта е установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство – АТСС „АRH CAM S1“ с № 11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила, на ползвателя И. К. К. бил издаден ЕФ за налагане на глоба в размер на 200,00 лева, връчен на лицето на 02.01.2025г.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран касаторът е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. По делото са представени надлежни доказателства досежно мястото, на което е било поставено техническото средство, въз основа на които се установява, същото заснема пътен участък извън рамките на населено място, където ограничението на скоростта е до 60 км/ч. Съдът е счел, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на И. К. К., предвид безспорната установеност, че към датата на деянието същият е ползвател на автомобила и в това си качество носи отговорност предвид разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Същевременно съдът е приел, че след издаване на ЕФ, но преди влизането му в сила, е последвала промяна в разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, като деянието по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е изключено от повторността. Въз основа на това е заключил, че нормативната разпоредба след изменението й, в сила от 07.09.2025г., се явява по-благоприятен за дееца закон, поради което са налице условията за прекралифициране на нарушението и налагане на нарушителя на наказанието, предвидено в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в размер на 100 лева. По отношение доводите на касатора за маловажност на нарушението съдът е приел, че такава не е налице, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения съдът е преквалифицирал вмененото на касатора нарушение от такова по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр.с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в такова по чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ от 200,00 лева на 100,00 лева.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство – мобилна радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При правилно тълкуване и прилагане на относимите към казуса законови разпоредби съдът е обосновал извода, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, както в резултат на използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак, така и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Възражението в касационната жалба за несъбиране на доказателства за установяване на местоположението на техническото средство е необосновано и несъответно на материалите по делото. Такива не само са представени, но същите подробно са обсъдени в мотивите на въззивното решение. Решаващият съд е проявил необходимата активност и в хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства за изясняване на всички факти и обстоятелства, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно при тяхната съвкупна преценка е изведен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора деяние. С оглед на това касационната инстанция намира, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, опорочаващи постановения съдебен акт.

Правилно въззивният съд е приел, че настоящият касатор, в качеството му на ползвател на лек автомобил, отговаря за извършеното с него нарушение. Обосновани и съответни на доказателствата по делото са и аргументите му за наличие на предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН за приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение, обусловило преквалифициране на санкционираната деятелност на плоскостта на административнонаказателния състав, визиран в чл.182, ал.26, т.3 от ЗДвП, с каквото правомощие първоинстанционният съд е овластен от разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Противно на застъпената от касатора теза, районният съд е изложил подробни и убедителни доводи за немаловажност на нарушението. Изводите на решаващия съд са изградени в съответствие с относимите към казуса материално правни разпоредби, разписани в ЗДвП. Същите изцяло се споделят от касационния състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях.

Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което същото се явява валидно, правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 70,00 евро (136,91 лева).

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341/01.12.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2281/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА И. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.12, да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 70,00 (седемдесет) евро, с левова равностойност 136,91 лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: