Решение № 842 от 26.09.2016, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 347 гр.Горна Оряховица, 26.09.2016г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1097/2016г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Ищецът С.Х.Я., представляван от адв.Р.И. от ВТАК, твърди в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на ....., за който е бил издаден Акт за сключен граждански брак №6/....., на Община Л.. Този брак е първи по ред и за двамата. През време на родителите имат едно дете - Н. Х.Я. с ЕГН**********.

Първоначално страните живели в жилището на родителите на ищцата и между съпрузите имало доверие и взаимност. Твърди се, че постепенно ищцата усетила промяна е отношението на съпруга и към нея. Обществена тайна станали връзките на ответника с други жени. Съпрузите престанали да спят в едно легло. Преустановили и интимните си контакти. Ищцата твърди, че направила опити да се сближат със съпруга си, в т.ч. и да имат общи занимания(разходки с детето, да пазаруват заедно, да се хранят заедно и т.н.), но срещнала категоричен отказ. Твърди, че ответникът престанал да дава средства за разходите на домакинството и те били поемани изпяло от ищцата. Не обръщал и никакво внимание на детето. В началото на 2015г. ищцата разбрала, че ответника станал баща да дете от връзката си с друга жена, като по нейно настояване съпругът се изнесъл от семенното жилище. От тогава страните живеят разделени, като детето се отглежда изцяло от майка си, която е поела цялата негова издръжка. Ответника не е давал средства за тази издръжка и не е подпомагал съпругата си в неговото отглеждане по друг начин. Н. Х.Я. е ученичка в VIII клас на ПГТ”Д..” гр.В.Т. - специалност “Туристическа анимация”.

Oтветникът е в трудоспособна възраст и реализирал редовни месечни доходи от личен труд. С течението на времето ищцата вече е убедена, че е налице дълбоко непоправимо разстройство на брака и с ответника, довело до разкъсване па семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие. Същата счита, че брачната им връзка е формална и не съответства на закона. Бракът им бил изпразнен от дължимото от закона и морала, съдържание. Моли съда, да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася за вината за това разстройство. Желае това да стане чрез споразумение между двамата съпрузи. Моли да и бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето Н. Х.Я., като на детето бъде определено местоживеене при майката. На бащата да се определи режим на лични отношения с детето, както следва: право да я взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 09h00min. до18h00min. в съботния ден и от

09h00min. до 17h00min. в неделния ден, и правото да я взема при себе си един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Също така, бащата да се задължи да заплаща на Н. Х.Я., действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка С.Х.Я. месечна издръжка в размер на по 180.00лв, считано от датата на влизане в законна сила на решението на съда до настъпване на законовите основания за нейното прекратяване или изменение, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане; сумата

1080.00лв. представляваща издръжка за една година назад считано от 05.07.2015г. до датата на предявяването на исковата молба – 05.07.2016г.(по 90.00лв. месечно). Не претендира лична издръжка. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име – Й.. Да се постанови семейното жилище, собственост на родителите на ищцата, находящо се в с.Р.., да се ползва от ищцата. По време на брака си страните не били придобивали общи недвижими имоти, движими вещи на значителна стойност, нямат общи парични влогове и дялове във фирми, като личните вещи се намират при всяка от страните. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание на 21.09.2016г.(чрез процесуалния си представител) поддържа иска си.

Ответникът Х.И.Я., представляван от М.Н. от ВТАК, счита, че искът за развод е основателен. Не било спорно, че съпрузите са в дълъг период на фактическа раздяла. Оспорва изложеното във фактическата част на исковата молба досежно причините, довели до разстройството на брака. Факт бил, че отношенията в никакъв случай не биха могли да се определят като съпружески и било налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Всеки един от съпрузите води самостоятелен живот, като нито един от двамата не бил направил усилие за запазване на отношенията ни и за заздравяване на брака. Моли бракът да бъде прекратен с развод. Не се противопоставя да бъде сключен споразумение между страните. Не възразява ищцата да носи предбрачното фамилно име. Няма възражения досежно ползването на семейното жилище, да е в полза на ищцата. Счита размера на претендираната издръжка за детето Н. Х.Я. за прекалено висок и несъобразен с нуждите на детето и с възможностите му(не бил в трудово правоотношение, нямал доходи и имущество, от което да се издържа; заплаща наем на помещение, както и издръжка и за друго дете). Счита, че по неговите възможности е да заплаща издръжка в размер на около 100.00лв. Оспорва и претенцията за издръжка за периода: от 05.07.2015г.-05.07.2016г., която не била изплащана, тъй като бил безработен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание на 21.09.2016г. процесуалният представител поддържа поддържа иска за развод, като оспорва претенцията на ищцата за присъждане на издръжка(за бъдеще време) над минимално регламентирания за страната размер, а също оспорва иска за издръжка за минало време.

Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Х.И.Я. и С.Х.Я. са сключили гр.брак на ....., за който е бил издаден Акт за сключен граждански брак№6/....., на Община Л.. Този брак е първи по ред и за двамата. През време на родителите имат едно дете - Н. Х.Я. с ЕГН**********, видно от удостоверение за раждане. Съпрузите и детето живели в жилището на родителите на ищцата, находящо се в с.Р. Не се спори, че от началото на 2015г. съпрузите са разделени, като С.Х.Я. и детето са останали в жилището в с.Р. Общ.В.Т., а Х.И.Я. заживял в дома на родителите си в гр.Г.Оряховица.

Детето

Н. Я. е ученичка в 8-ми клас на ПГТ"Д-р Васил Берон" гр. Велико Т., специалност "Туристическа анимация".

Според справка на НАП ТД В.Т., за Х.И.Я. нямало подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения, като същият е работил по трудово правоотношение до 13.07.2015г.

По делото е депозиран два социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според проведените проучвания и анкети от Д”СП” гр.В.Т. – Отдел „Закрила на детето” се установява, че детето живее с майка си в жилище-къща, находяща се в с.Р. Общ.В.Т. – собственост на бабата на детето по майчина линия(пребиваваща на територията на Р.Гърция с цел работа). За детето била подсигурена самостоятелна стая с добри битови условия. Майката С.Х.Я. споделила, че е трудово заета(почасово) като барман в кафене в с.Р. и получавала месечно заплащане в размер на 120.00лв. Финансово била подпомагана от своята майка, която трайно пребивавала и работела на територията на Р.Гърция.

Според направените проучвания основни грижи за детето Н. се полагат от страна на майка и. Детето Н. заявила, че баща и не поддържа контакт с нея, а когато тя е инициирала такъв по телефона или чрез социалните мрежи, той не и отговарял. Въз основа на проведеното проучване било установено, че към момента за детето Н. Х.Я. се полагат адекватни грижи в семейната среда на майката С.Х.Я.. Не били констатирани рискове за детето, които да застрашават здравето и живота му.

За Н. се полагали необходимите грижи, благоприятстващи развитието и, осигурени са в пълна степен базовите и нужди.

От двете страни били ангажирани гласни доказателства. Св.А.Й.Й. и св.К. Й.М.(племенница на ищцата) твърдят, че съпрузите са разделени повече от година. Заявяват, че ответникът откакто е напуснал жилището не давал никакви пари и не бил търсил детето по никакъв повод. Твърдят, че ищцата живее в с.Р., а ответникът при баща си в гр.Г.Оряховица, като понастоящем бил в чужбина. Ответникът имал много заеми и нямал постоянна работа. Основната грижа за детето Н. била на майката. Бабата на детето по майчина линия също помагала финансово. Св.И. Хр.Я.(баща на ответника Х. Ив.Я.) потвърждава, че съпрузите са разделени. Ответникът не му давал някакви обяснения за детето. Преди два месеца дал на сина си двадесет лева, за да ги даде на детето Н., също дал 150.00лв. на Коледа за детето.

Счита, че Х. Ив.Я. държи на дъщеря си. Свидетелят помагал на сина си в търсенето на работа и изплащането на заемите му. Твърди също, че напоследък рядко го виждал. Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар в по-голямата си част същите да са едностранчиви и резултат не на личните им възприятия. Потвърждават се твърденията за раздялата на съпрузите, грижите на майката по отношение на детето и дезинтересираността на бащата към живота на съпругата и дъщеря си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално.

Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от началото на 2015г.). Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

Предвид изхода на делото, съдът дължи и произнасяне и по реда на чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Н. Х.Я. с ЕГН**********.

Установено бе, че детето живее с майка си в дома на бабата на детето по майчина линия, като майката работи и се грижи за детето с финансовата помощ именно на бабата на детето. На следващо място по делото не се ангажираха доказателства майката да не притежава необходимите качества и морал за да не е в състояние да възпитава детето Н..

Доказателствата по делото налагат в съда убеждението, че упражняването на родителските права следва да бъде възложено на бащата. Предоставяне упражняването на родителските права следва да бъде и съобразено с установяване на обстоятелствата, имащи отношение към възможностите на родителите да осигурят най-благоприятни условия за отглеждане и възпитание на детето, отчитайки възраст, условия на живот и създадена среда.

Обстоятелството, че за детето Н. Х.Я. основни грижи полага нейната майка и при самоосвобождаването си от родителските задължения на бащата, предопределят извода, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката С.Х.Я..

На следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични отношения между бащата и детето.

Това се налага с оглед необходимостта всяко дете да общува с родителя си, предвид правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. По закон режимът следва да бъде строго фиксиран с оглед осъществяване на родителските права на другия родител настоящата като инстанция следва да определи режим на лични контакти на бащата Х.И.Я. с детето Н. Х.Я., съответно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 09h00min. до18h00min. в съботния ден и от 09h00min. до 17h00min. в неделния ден; правото да вземе при себе си Н. Х.Я. един месец през лятото, когато майката С.Х.Я. не е в платен годишен отпуск.