Решение № 3219 от 21.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3219 гр. София, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: районен съдия при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело № 20211110138875 по описа за 2021 година

От името на ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:

********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител ИР. Р., чрез адвокат М.Х., са предявени срещу ......... искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № FB462 на 17.06.2020 г., по дестинация Амстердам, Нидерландия - София, България, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /Варна, България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземанията, за които суми на 20.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Със заявление вх. № 2118/11.05.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 22.04.2021 г./ ищците са поискали издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу ......... за сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № FB462 на 1

17.06.2020 г., по дестинация Амстердам, Нидерландия - София, България, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /Варна, България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземанията. На 20.05.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 24.06.2021 г. ищците са уведомени за възможността да предявят иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 29.06.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищците твърдят, че ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:

********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител ИР. Р., са сключили договор за въздушен превоз с ответника, по силата на който последният се е задължил да превози ищците по маршрут Талин, Естония – Амстердам, Нидерландия – София, България – Варна, България с три последователни свързващи полета, а именно: полет ВТ621 (управляван от авиокомпания Еър Балтик Корпорейшън), полет FB462 (управляван от България Ер) и полет FB977 (управляван от България Ер), излитащи по разписание на 17.06.2020 г. Поддържа, че България Ер АД е потвърдило резервацията на пътниците и е издало на същите бордни карти.

Твърди, че вторият от трите полета, а именно полет FB462 по дестинация Амстердам, Нидерландия – София, България, е бил изпълнен със закъснение от 19 минути, в резултат на което ищците не могли да пристигнат навреме за третия свързващ полет /FB977/ и пристигнали в крайната дестинация /Варна, България/ със закъснение повече от три часа. Предвид горното поддържат, че от страна на ответника е дължимо обезщетение в размер на от по 400 евро за всеки от ищците, доколкото разстоянието между началната и крайната точка на пътуването е 1754 км, респективно попадат в приложното поле на чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Моли се, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ......... дължи /разделно/ на ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:

********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез 2 законния си представител ИР. Р. сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № FB462 на 17.06.2020 г., по дестинация Амстердам, Нидерландия - София, България, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /Варна, България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземанията.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

На 04.10.2021 г. е подадено становище от ответника България Ер АД, с което в изразено становище по предявените искове. От страна на ответника не се оспорва, че полет № 462 по дестинация Амстердам – София действително е закъснял, както и че закъснението е от 19 минути. Оспорва се, че от ищците е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че същите са се явили навреме за полет FB977 по дестинация София – Варна, за да могат да претендират обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004. В тази връзка се поддържа, че по отношение на ищците не е осъществен елемент от фактическия състав за възникване право на обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004, респективно че предявените искове са неоснователни и недоказани, респективно, че следва да се отхвърлят.

Моли се за отхвърляне на предявените исквове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

3

По отношение на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:

За уважаване на така предявените искове в тежест на ищците е да докажат съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М.

Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител ИР. Р., са имали потвърдена резервация; че пътниците са пристигнали в крайната точка на пътуването си със закъснение от над три часа, че последните са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; размера на дължимото обезщетение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.

Съгласно чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната помалко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т. 4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.

4

В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. "б. ", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Талин, Естония и летище Варна, България е над 1500 км.

Страните не спорят, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищците по маршрут Талин, Естония – Амстердам, Нидерландия – София, България – Варна, България, с три последователни свързани полета /полет BT621 – управляван от авиокомпания ЕърБалтик Корпорейшън; полет FB462 – управляван от България Ер; и полет FB977 – управляван от България Ер/, като и трите полета излитащи по разписание на 17.06.2020 г.

По делото не е спорно и се установява от събраните в проиводството доказателства, че ответното дружество е потвърдило резервациите за горепосочените полети и е издало бордни карти на ищците.

Между страните не е спорно, че полет BT621 – управляван от авиокомпания ЕърБалтик Корпорейшън, по маршрут Талин, Естония – Амстердам, Нидерландия, е излетял и кацнал по разписание, т.е. без закъснение.

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че вторият свързващ полет № FB 462 – управляван от България Ер АД, е кацнал в крайната си точка /летище София, България/ с 19 минути закъснение, като вместо да е кацнал по разписание в 13:55 часа на 17.06.2020 5 г., е кацнал в 14:13 часа на същата дата, а вратите на самолета са отворени в 14:20 часа.

От представените по делото бордни карти и справка от специализирана система за планиране на авиокомпания „България Ер“ АД – NetLine, закупена и поддържана от Lufthansa System, се установява в производството, че полет № FB 977 по дестинация София, България – Варна, България е с определен от превозвача час за качване на борда на самолета – 14:20 часа на 17.06.2020 г., час на излитане на самолета – 14:50 часа и час на кацане на самолета в крайната точка /Варна, България/ в 15:40 часа на 17.06.2020 г.

От представените и приобщени към доказателствения материал бордни карти за полет № FB 973 от 17.06.2020 г., се установява в производството, че ищците са превозени до крайната дестинация на пътуването си, посредством заместващ полет по дестинация София, България – Варна, България, изръшен на 17.06.2020 г., с час на качване на борда на самолета в началната дестинация на полета – 19:50 часа.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че Регламент 261/2004 г. е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС, както и доколкото съгласно чл. 3 т. 1 б. "а" от Регламента, се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в държава-членка, към която договора се прилага /какъвто е и настоящият случай/.

Регламент 261/2004 г. предоставя правото да получат фикцирано парично обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им неимуществени вреди - безспокойство и неудобство /ал. (2) от Преамбюла на Регламента/, на пътници, на които съгласно чл. 1 т. 1 от Регламента: а/ им е отказан достъп на борда против тяхната воля, б/ техният полет е отменен и в/ техният полет е закъснял.

"Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на прилагането на правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени, и те могат по този начин да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в член 7 от Регламента, когато те страдат, поради 6 закъснение на полет, от загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето за пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния контрол на въздушен превозвач." / Joined Cases C-402/07 and C-432/07: