Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14186 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21522/2025
Вид
Решение № 14186
Подписан
15.07.2026
Състав
ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14186 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110121522 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на Л. И. З., ЕГН: **********, гр. С, чрез адв. М. Д. Д. от САК срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от директорите ............. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Управителя ..........., с която са предявени за разглеждане против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както следва:

1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024 г.,. поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/;

2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5,00 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем от 27.05.2024 г. поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност – като противоречащ на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.

Ищецът твърди, че на 27.05.2024 г. Л. З. като заемател сключил с ответника „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, Договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024 г., по силата на който кредитодателят отпуснал сума в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %, годишен процент на разходите 1

(ГПР) от 49,17 %. Договорът бил сключен за срок от 10 седмици (под 3 месеца), като вноската била седмична - общо 10 вноски, всяка от които, както съгласно погасителния план, така и съгласно обективираното в чл. 2 от Договора, била в размер на 125,14 лева. Падежът на първата вноска бил определен на 03.06.2024 г., а на последната 05.08.2024 г. Съгласно чл.

2, т. 7 от Договора Л. З. следвало да върне за срока на Договора сумата от 1251,40 лв., като в тази сума се включвали размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срока на договора. Между страните бил подписан и Договор за предоставяне на гаранция № 5127015/27.05.2024г., по който страни били Л. З. в качеството на „Потребител“ и дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството „Гарант“.

Съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане (изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, ищецът дължал на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 208,60 лв. В погасителния план към Договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024г., в колона № 6 било включено това възнаграждение, разсрочено на същия брой (10) погасителни вноски, всяка от които в размер на 20,86 лева.

Ищецът излага подробни съображения за нищожност на процесните договори поради нарушения на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, включително неверен и заблуждаващ ГПР и неравноправни клаузи. Претендира връщане на недължимо платена сума, частично предявена в размер на 5 лв.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва исковете като недопустими и неоснователни, поддържа, че договорът е действителен, ГПР е изчислен правилно и обезпечението е законосъобразно. Твърди, че сумите за гаранцията не са постъпили в неговия патримониум.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва исковете, като поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелен, възмезден и законосъобразен, не противоречи на добрите нрави и възнаграждението не следва да се включва в ГПР.

С протоколно определение, съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 200,00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в тежест на ищеца при пълно и главно доказване по предявените установителни искове е да установи правния си интерес и факта от който произтича вземането му и размера на претенциите, а именно обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание на договора и на оспорените клаузи, както и че договора/клаузите са сключени/уговорени при противоречие на императивни правни норми, при заобикаляне на закона или при противоречие с добрите нрави. По осъдителния иск в тежест на ищеца е да установи, че е престирал процесната сума, съответно в тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата.

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: сключването между ищеца и първия ответник на процесния Договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024 г., по силата на който кредитодателят отпуснал сума в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 49,17 %.

Сключването между ищеца и втория ответник на Договор за предоставяне на гаранция № 2

5127015/27.05.2024г., по силата на който за поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 208,60 лв., платимо на вноски по 20,86 всяка.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 01.04.2026 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за паричен заем № 5127015/27.05.2024 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на поръчителство № 5127015/27.05.2024г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

По делото са приложени погасителни планове и справки за погасени суми по договорите.

Видно от договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, същият е сключен във връзка с договора за паричен заем № 5127015/27.05.2024г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца. Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 208,60 лева, платима от потребителя разсрочено, на вноски от по 20,86 лева на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спорът е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима 3 от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. "ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.