Определение № 1591 от 17.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1591 гр. С.З., 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Ил. Уруков

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500663 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 121 ГПК.

Подадена е частна жалба от Н. П. К., ЕГН **********, чрез адв. С. Р. от АК-С.З., против определение № 2571/10.09.2025 г. по гр. д. № 3066/2025 г. на Районен съд – С.З., с което е прекратено производството по гр. д. № 3066/2025 г. на Районен съд – С.З. и делото е изпратено за разглеждане от С. районен съд по правилата на местната подсъдност.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът е физическо лице с настоящ и постоянен адрес в с. Х., общ. С.З.. Същият е сключил с ответното дружество договор за намиране, доставка и покупко-продажба на МПС, като предмет на исковото производство е иск по чл. 193 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за недостатъци на продадената вещ. С оглед изложеното, ищецът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което на основание чл.

113 ГПК компетентен да разгледа делото е

Районен съд – С.З..

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „И.Д.“ ЕООД, чрез адв. Тома Драшков от САК, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество счита, че възникналото между страните договорно правоотношение е по договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, вр. чл. 348 и сл. ТЗ. Сочи, че доколкото в случая не е налице потребителски договор за продажба, респ. вземане на потребител, местната подсъдност не може да бъде определена съобразно нормата на чл. 113 ГПК.

Предвид изложеното, ответникът моли първоинстанционото определение да бъде потвърдено, като правилно.

Въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбоподателят е заплатил дължимата за разглеждането й държавна такса, поради което същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 3066/2025 г. на Районен съд – С.З. е образувано по предявен от ищеца Н. П. К., с постоянен и настоящ адрес: с. Х., ул. „******, община С.З., срещу ответника „И.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б., ул. ***********, Столична община, осъдителен иск за заплащане на сумата от 8192,57 лева, представляваща стойността на заплатен ремонт на лек автомобил с рег. № СТ**ТМ, по издадена фактура № 2000331374/11.06.2025 г. от „А.Б.“ ООД – гр. С., ведно със законната лихва датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2025 г. между страните бил сключен договор за намиране, доставка и покупко-продажба на МПС с подробно описани конкретни параметри на автомобила, който ищецът е искал да му бъде доставен и да закупи. След получаване на автомобила и доколкото цялата сума по договора от 31.01.2025 г. била изплатена от Н. К., между страните бил сключен договор за покупко-продажба на МПС от 17.02.2025 г., в който била вписана рамата и пробега му. Ищецът сочи, че в шестмесечния срок по чл. 197, ал. 1 ЗЗД се е появил скрит дефект на автомобила, за който отговаря продавача, като общата стойност на ремонта за отстраняване на недостатъка възлизала на 8192,57 лева. В тази връзка излага, че на основание чл. 193, вр. чл. 195, ал. 1 предл. 3 ЗЗД посочената сума следва да му бъде заплатена от ответника.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че направеното с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд – С.З. е основателно, тъй като в случая спорното право по предявения иск не касае вземане на или срещу потребител по см. на чл. 113 ГПК, поради което приложима се явява подсъдността по чл.

105 ГПК. В случая седалището на ответника е в съдебния район на С. районен съд, поради което същият се явява местно компетентен да разгледа делото.

Настоящият съдебен състав счита, че определението е неправилно.

Съгласно § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, по смисъла на закона "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Според т. 2 на § 13 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Съгласно ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се 2 извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор. Посоченото определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот.

Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес /в този смисъл – определение № 170/08.02.2023 г. по гр. д. № 322/2023 г. на ВКС, IV г.о./.

В исковата молба ищецът Н. К. е навел твърдения, че ответното дружество „И.Д.“ ЕООД му е доставило и продало автомобил със скрит недостатък, поради което същото следва да отговаря за разходите, свързани с неговото отстраняване. Не се твърди, а и по делото не се установява, ищецът да е сключил процесния договор с цел задоволяване на свои търговски или професионални интереси.

С оглед изложеното, Окръжен съд – С.З. намира, че ищецът /физическо лице/ има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, респ. ответното дружество е търговец, сключил договор с потребител като част от своята търговска дейност, поради което местната подсъдност на настоящия потребителски спор следва да се определи по правилото на чл. 113 ГПК.

Съгласно тази разпоредба иск на потребител се предявява по неговия настоящ адрес, а при липса на такъв – по постоянния му адрес. От данните по делото е видно, че ищецът Н. К. е регистриран по постоянен и настоящ адрес в с. Х., община С.З., ул. „******, поради което на основание чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – С.З..

Предвид изложеното, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – С.З. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2571/10.09.2025 г. по гр. д. № 3066/2025 г. на Районен съд – С.З..

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд – С.З. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4