Решение № 5289 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5289 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100507613 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 2751 от 16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 7769/2023 г. на Софийски районен съд, 45-и състав, е признато за установено в отношенията между страните по предявения от Д. С. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Д. С. С. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сумата в размер на 4900 лева, представляваща част от главница в размер на 20 060 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.03.2012 г., по гр. д. № 9754/2012 г. по описа на СРС, ГО, 50. състав и е образувано изп. д. № 20127880400327 по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 в КЧСИ, поради обстоятелството, че вземането е погасено по давност.

Съобразно изхода на спора с решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 986 лева.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подадена чрез юрк. К., в която са изложени съображения за неговата незаконосъобразност и неправилност. Според въззивника неправилно районният съд е приел, че наложените запори на 28.09.2018 г. не прекъсват давността за процесното вземане, тъй като е изтекъл преклузивният срок по 1 чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в тази връзка излага подробни съображения защо счита, че перемпцията е без правно значение за давността, позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд. Ето защо в заключение е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемия Д. С. чрез адв. М. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за допустимост, но неоснователност на същата. Намира за неправилно становището на ответника, че перемпцията няма правно значение за давността, като в тази връзка излага, че след като по изпълнителното дело е настъпила перемпция, то наложеният запор от 28.09.2018 г. е незаконосъобразен и не води до прекъсване на давността. Сочи още, че въпросният запор е наложен самоинициативно от съдебния изпълнител, без да е сезиран с такова искане, тъй като с молбата си от 07.08.2017 г. новоконституираният взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия, а само е уведомил съдебния изпълнител за извършената цесия, като не му е възложил и правата по чл. 18 ЗЧСИ. Счита, че дори да се приеме, че с посочения запор е прекъсната давността, то съдът следва да се произнесе по въпроса за настъпване на давността към датата на постановяване на решението, тъй като от 28.09.2018 г. до 28.09.2023 г. не са извършвани изпълнителни действия.

С оглед изложеното в отговора е отправена молба до настоящата инстанция за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност съдът намира следното:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че до 26.06.2015 г. давност не е текла, но предвид обстоятелството, че налагането на запор върху банкови сметки на ищеца е извършено след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (на 28.09.2018 г.), то не представлява изпълнително действие, което би могло да прекъсне давността. Този извод е неправилен поради следните съображения:

С приетото в хода на производството Тълкувателно решение № 3/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Това разрешение представлява задължителна практика за съдилищата, с която 2 настоящият съдебен състав следва да се съобрази.

Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Върховните съдии са посочили, че давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Приели са още, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.

Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правноадминистративен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.

Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20127880400327 по описа на ЧСИ М.К., същото е образувано на 04.04.2012 г.

3

Следва да се има предвид даденото с Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК разрешение, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от образуване на горепосоченото изпълнително дело на 04.04.2012 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес.

Първото предприето срещу длъжника действие в изпълнителното производство, водещо до прекъсване на давността, е от 28.09.2018 г., когато съдебният изпълнител е наложил запори върху банкови сметки на длъжника – настоящ ищец. Ирелевантно за течението на давността в случая е по чия инициатива е предприето изпълнителното действие. Действително с молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 07.08.2017 г. не е направено изрично възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, а единствено е поискано конституиране на дружеството като взискател по делото във връзка със сключен договор за цесия с първоначалния взискател „Юробанк България“ АД. Това обаче не е било и необходимо, тъй като предвид сключения договор за цесия, новоконституираният взискател се ползва от правата на първоначалния взискател по изпълнителното дело, а видно от молбата от 04.04.2012 г., последният не само е възложил правата на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, но е поискал и налагане на запор върху вземанията на длъжника. Ето защо не може да бъде споделена тезата на въззиваемия, че запорите от 28.09.2018 г. са наложени самоинициативно от съдебния изпълнител.

Не може да бъде споделено и становището на въззиваемия, че давностният срок е изтекъл в хода на процеса, тъй като съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен (в този смисъл Решение № 50017 от 27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 720/2022 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, IV отделение).

Ето защо и предвид възприетото в Тълкувателно решение № 3/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на въззиваемия досежно правното значение на перемпцията по отношение на погасителната давност. Към датата на образуване на изп. дело № 20127880400327 по описа на ЧСИ М.К. ищецът е имал изискуеми задължения към взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД (на когото вземането по изпълнителния лист е цедирано), за което той разполага с валиден изпълнителен титул. Както бе посочено, последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне течението на давността, е извършено на 28.09.2018 г., поради което искът по чл. 439 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Уважавайки иска, районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

По отговорността за разноски съдът намира следното:

С оглед изхода на спора следва да бъде преразпределена отговорността за разноски за първоинстанционното производство, като решението бъде 4 отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, като вместо това на основание чл. 78, ал. 3 ГПК същите бъдат присъдени в полза на ответника. Последният обаче не е претендирал такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

На основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски и за въззивното производство. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд.

Предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.