Решение № 21 от 20.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. И. Н. срещу решение № 25/30.04.2025г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 75/2023г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея частичен иск срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“, № 67 А, представляван от С.Н.А. и П.В.Д. Изпълнителни директори за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и страдания в резултат от смъртта на нейния син В.С.Ц., с ЕГН **********, починал при ПТП на ***** г. ЗА ГОРНИЦАТА над 100 000лв до претендираните 160 000лв / частичен иск от 200 000лв/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.

1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД като неоснователен.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа на автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ присъдената с решението сума е 51 129,19евро. Решението в отхвърлителната част се обжалва за горницата над 51 129,19евро до претендираните 81 806,70 евро / частичен иск от 102 258, 38 евро/.

Въззивницата счита, че искът е уважен в изключително занижен размер, 1 който не съответства на претърпените от нея морални вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените й вреди от морално естество. Въпреки правилния извод за осъществен състав на пряката отговорност на застрахователя и липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, присъдената сума е занижена и не съответства на съдебната практика. Не са отчетени установените по делото факти и обстоятелства, които показват изключително тежкото й състояние, изключително близката й връзка със загиналия й син, надхвърляща обичайните отношения за родствената връзка, както и огромната й мъка от загубата. Макар че всяка загуба на дете е тежка и причинява огромно страдание, в случая съдът е следвало да съобрази, че връзката родител – дете е била изключително силна, починалият е бил опора на майка си, подкрепял я е и й е помагал в трудните моменти в домакинството и при получаването на медицинска помощ, бил е изключително внимателен към нея. Поради това неочакваната му смърт е засегнала тежко емоционалното здраве и стабилност на ищцата и е повлияла негативно на социалното й функциониране. Две години след случилото си тя не може да преработи травменото събитие и се намира в постоянен стрес, който пък от своя страна е влошил наличните й заболявания. Отношението й към околния свят се е променило, тя се е затворила в себе си, не желае да излиза и да се среща с хора. В.лице по приетата СПЕ посочва, че към момента на изследването при нея се отчита капсулирано травматично стресово разстройство, депресивни и тревожни преживявания. Травмата не може да бъде преодоляна с помощта на психолог.

Прогнозата за справяне с настъпилото психическо увреждане е неясна.

Постановеното решение не съответства и на практиката на касационната инстанция по приложението разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, заложен в текста на нормата, както и на растящия размер на застрахователни лимити. Произшествието е реализирано през 2023 година, към който момент следва да се съобрази икономическата конюнктура в страната, както и минималния лимит на отговорността на застрахователя, който през 2023г. е 532 766,14 евро. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което исковата й претенция да бъде уважена в пълния й предявен размер от 81 806,70 евро / частичен иск от 102 258, 38 евро/, ведно със законната лихва от 18.04.23г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА с ДДС.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му отхвърлителна част като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София срещу постановеното по делото определение № 139/25.06.2025 година и обективираното там произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Основното възражение на жалбоподателя е 2 свързано с размера на определеното адвокатско възнаграждение за защита, предоставена по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на ищцата. Не се споделят изводите за фактическа и правна сложност на спора и вида на осъществената правна помощ и защита. Позовава се на относима практика на СЕС постановена по дело C-438/22 година. С тези съображения иска намаляване на определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата до размера на 1 789,52 евро.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК насрещната страна се е възползвала от правото си на писмен отговор, като е оспорила жалбата като неоснователна.

Не смята за осъществени основанията за намаляването на присъденото адвокатско възнаграждение. Противопоставя се на твърдението за ниска правна и фактическа сложност на спора; за активната позиция на застрахователя обоснована с отказа на първата инстанция да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК; както и за постигнато в рекламационното производство пред застрахователя споразумение по размера на обезщетение. Оспорва позицията, според която определения размер не съответства на практика на СЕС. Определеният размер на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде съобразен с предвидените минимуми в Наредба № 1/2004 година. Иска се жалбата да се остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на ***** година, в местността „Пчелина“ край с. Антоново, общ. Търговище, е настъпило ПТП с управлявания от С.С.Я. лек автомобил, при което след удар с насрещно движещия се лек автомобил, управляван от В.С.Ц., последният е починал. С влязла в сила на 10.01.2025 година присъда № 3 от 15.05.2024 година, постановена по НОХД № 67/24 по описа на ОС – Търговище, С.С.Я. е бил признат за виновен, за това че на ***** година, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.

№ *****, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1 т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, като управлявал моторното превозно средство като неправоспособен водач, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0,95 на хиляда, установено по надлежния ред, предизвикал навлизането на МПС в лентата за насрещно движение, без да е налице изпреварване или заобикаляне и е превишил скоростта на движение на МПС, като в извън населено място управлявал МПС със скорост на движение от 189 км/ч., предизвикал ПТП с движещ се в лентата за насрещно движение лек автомобил и е причинил смъртта на водача му В.С.Ц., за което му е наложено и съответното наказание. Механизмът на произшествието и настъпилите вследствие него увреждания на В.С.Ц. се установява и от допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза и медицинска експертиза .

Няма спор и че към датата на събитието гражданската отговорност на 3 водача на лекия автомобил била застрахована при ответното застрахователно дружество.

Липсва спор и относно активната легитимация на ищцата, която е майка на пострадалия.

Спор пред въззивната инстанция не е въведен относно механизма на настъпване на произшествието и състава на претенцията. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди. Възражението за приноса на пострадалия за настъпването на увреждането не се поддържа пред настоящата инстанция.

Като необжалвано решението по повод произнасянето за обезщетение за неимуществени вреди до присъдената главница от първата инстанция в размера на 51 129,19 евро, е влязло в законна сила.

По размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази следното:

Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания, ноторно намиращи не само отражение върху психиката му, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Свързвайки понятието за „справедливост“ с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства (така ППВС № 4/1968 г.), то при настъпили телесни увреждания следствие на произшествие следва да се изследва вида и характера на нараняванията, възстановителния процес, неудобствата и стреса, които тези увреждания са създали в ежедневието на пострадалия.

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

В контекста на горното съдът съобразява следното:

Смъртта на сина на ищцата безспорно й е причинила сериозно психическо и емоционално страдание. Конкретни данни за него носи изслушаната по делото психологична експертиза и събраните гласни 4 доказателства. Вследствие събитието, ищцата е развило състояние на наситен стрес и ужас, който е прераснал в тъга по загубата на сина. Ищцата рязко променила навиците си и начина си на живот. Затворила се, не излизала.

Ходела често до гроба по починалия, съпроводена от някое от другите си деца.

Нарушеното й психологично състояние продължило във времето, като било съпроводено с кошмарни сънища, спомени за събитието, тъга и емоционална потиснатост. Наситените депресивни преживявания резултирали в стресови реакции на треперене, изпотяване, прималяване световъртеж. Преработването на мъката, предвид нейната възраст и спохождащи заболявания (Паркинсон), станало невъзможно. Вещото лице свидетелства, че към момента на освидетелстването травмата не е отшумяла. Травматичните преживявания са засилили симптомите около придружаващите заболявания на ищцата.

Изводите на вещото лице за емоционалното състояние на ищцата се потвърждават и от разпитаните пред първата инстанция свидетели. Те разказват, как след събитието, ищцата се променила, затворила се в себе си, не контактувала, нямала желание да прави или върши каквото и да е. Не можела сама да излиза, влошило се нейното физическо състояние, прилошавало .

Отношенията между нея и починалия син били доста близки. Освен това, той помагал финансово на своята майка, бил нейна опора, грижил се за нея. Не минавало и ден без да разговарят по телефона. Макар и кредитирани по реда на чл. 172 ГПК, не съществува забрана въз основа на показания на заинтересовани свидетели (каквато е П. И., дъщеря на ищцата) да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната /Решение № 50095 от 3.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1318/2022 г., II т. о., ТК/.