Акт № 880 от 04.11.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Шумен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЗАРА ЕХ. ИВАНОВА при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от ЗАРА ЕХ. ИВАНОВА Гражданско дело № 20263630101920 по описа за 2026 година

Предявен е иск по чл.439 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от Т. Р. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. ***** срещу "***“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.****, в която е посочено, че на 30.01.2012 г. по ЧГД 5000/2011 г. по описа на ШРС в полза на „****“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца по настоящото дело. Впоследствие вземането по издадения ИЛ било прехвърлено чрез договор за цесия към ответника по настоящото дело „***“ ЕАД.

Изпълнителният лист бил за следните суми: 1745,68 лева - главница, 349,75 лв. – лихва от 30.07.2009 г. до 30.08.2010 г. по договор за потребителски кредит №PLUS-01288442/03.11.2008 г., 427,47 лева – мораторна лихва за периода 28.08.2009 г. – 28.11.2011 г. и 150,46 лева- разноски, от които 100 лв. адвокатско възнаграждение и 50.46 лв. – държавна такса.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №1224/2017 г. по описа на ЧСИ Златева с район на действие ОС – Шумен, прекратено на 25.03.2022 г. след което било образувано настоящото изпълнително дело №20228760400832 по описа на същия ЧСИ.

От отбелязванията, положени върху гърба на изпълнителния лист било видно, че ИД 124/2017 г. е прекратено на 25.03.2022 г. като последното отбелязано действие по него било превеждане на сума на 22.03.2017 г.

Според ищеца от съдържанието на ИЛ не можело да се направи еднозначен извод дали това действие представлява годно изпълнително действие по смисъла на закона, което да води до прекъсване на погасителната давност и заявява, че при липса на доказателства за извършени валидни изпълнителни действия след 22.03.2017 г. следва да се приеме, че е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

През 2026 г. на ищеца му било връчено уведомление, с което се претендирало вземане по новообразувано изпълнително дело 1

№20228760400832 по описа на ЧСИ Д. З. в общ размер на 3218.33 евро, представляващи 892.55 евро – главница, 626.00 евро – законна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 07.07.2026 г., 1230.55 евро – неолихвяеми вземания, 76.69 евро – разноски по изпълнителното дело и 392.54 евро – такси по тарифа към ЗЧСИ.

Твърди, че в продължение на повече от 5 години по вземането, удостоверено с издадения изпълнителен лист, не са предприемани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, както и не са налице данни за извършени частични плащания от страна на длъжника, които биха могли да се квалифицират като признание на задължението и съответно да породят прекъсване на давността.

Предвид горното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника 3 218,33 евро по изпълнителен лист издаден по ч. гр.д. № 5000/2011г. по описа на Районен съд Шумен, поради погасяването и по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, подава отговор, в който счита предявения иск за допустим и излага аргументи за неговата неоснователност. Счита, че твърденията на ищеца не се подкрепят от фактите по общо двете изпълнителни дела, което налага претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

По твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност твърди, че поради факта на образуването на ИД по описа на ЧСИ Тонев , както и предвид постановяване на ТР 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК, в което недвусмислено ВКС се произнася, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР №2/6.05.2015 г. по т. д.

№2/2013 г. на ОСГК, релевантният момент, обуславящ началото на нова погасителна давност е 26.06.2018 г. Заявява, че тя е прекъсната от изпълнителни действия, които посочва конкретно. Моли иска да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист издаден по ч. гр.д. № 5000/2011г. по описа на Районен съд Шумен, поради погасяване на вземането по давност.

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

По делото не е спорно и се установява от приетите писмени 2 доказателства, че по ч.гр.д.№5000/2011г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, с който ищецът Т. Р. Ф., е осъден да заплати на „****“ЕАД (праводател на ответника ) следните суми: 1745,68 лева - главница, 349,75 лв. – лихва от 30.07.2009 г. до 30.08.2010 г. по договор за потребителски кредит №PLUS- 01288442/03.11.2008 г., 427,47 лева – мораторна лихва за периода 28.08.2009 г.

– 28.11.2011 г. и 150,46 лева- разноски, от които 100 лв. адвокатско възнаграждение и 50.46 лв. – държавна такса

Предвид факта, че делото по заповедното производство е унищожено, не може да се направи извод за влизане в сила на заповедта, но съдът приема, че това най-късно е станало на датата на издаване на изпълнителния лист или 30.01.2012г., от която дата започва да тече 5 годишен давностен срок за вземанията по изпълнителния лист. В тази връзка следва да се посочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, затова и давността е 5 годишна, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

За да се достигне до правилен извод относно течението на погасителната давност, съответно начините на прекъсването и съдът намира за уместно да посочи задължителните разяснения на ВКС по тези въпроси.

Съгласно изложеното в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, докато трае изпълнителният процес давност не тече.

С Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, е възприето становището, че течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие и е отменено тълкуването изразено в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС. е прието, че с отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще или до 26.06.2015 г. по висящи изпълнителни дела давност не тече, а след тази дата течението на давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие.

Съобразявайки се с тези задължителни постановки и съобразно събраните по делото доказателства, съдът приема, че вземането на ответника не е погасено по давност, поради следното:

Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 27.03.2012г. кредиторът „****“ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело.

В молбата за образуване на изпълнителното дело, са възложени правомощия по реда на чл. 18 ЗЧСИ, поради което съдът приема, че с тази молба е прекъснато течението на погасителната давност.

По образуваното в резултат на горните действия изпълнително дело №591/2012г. по описа на ЧСИ А. Т. рег.№877, с район на действие ШОС са извършвани множество и различни действия както от съдебния изпълнител, така и от взискателя и длъжника.

Значителна част от тях съдът приема за такива прекъсващи течението на погасителната давност, а именно:

През 2014г. въз основа на извършените по искане на взискателя справки 3 са изпратени призовки за принудително изпълнение и е насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи.

На 30.06.2015г. е постъпила молба от ответника, в която заявява, че е придобил вземането по изпълнителния лист и моли да бъде конституиран като взискател и на основание чл.18 от ЗЧСИ възлага извършването на всички необходими действия по хода на делото.

На 12.01.2017г. от новоконституирания взискател, поради обстоятелството, че ЧСИ А.Тонев е изгубил правоспособност е подадена молба архивът му да бъде прехвърлен към ЧСИ Д. З., рег.№876, с район на действие ШОС, където делото е получило нов номер - изп. дело №1224/2017г., след което е насрочен е явен търг на 25.07.2017г.

На 03.10.2017г. от взискателя е постъпила молба за извършване на справки за трудови договори, декларирано имущество и др.

На 13.10.2017г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 19.06.2018г. от взискателя е постъпила молба за опис на движими вещи на длъжника, поради което на 29.06.2018г. е изпратена призовка за принудително изпълнение и е насрочен опис на движими вещи.

На 03.08.2020г. от взискателя е постъпила молба с искане за пристъпване към принудително изпълнение.

На 01.02.2022г. от взискателя отново е постъпила молба за извършване на справки от НАП за сключени трудови договори на длъжника.

На 25.03.2022г. изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ, поради наличието на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК или т.нар „перемпция“.

След прекратяване на изп. дело №1224/2017г. по описа на ЧСИ Д. З., рег.

№876, с район на действие ШОС, на 26.05.2022г. по искане на взискателя е образувано изпълнително дело №832/2022г. по описа на същия ЧСИ.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за извършване на определени и точно посочени изпълнителни действия.

След извършване на съответните справки, на 22.06.2022г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника. Описът не е извършен поради обстоятелството, че взискателят не е внесъл дължимите такси и не е изготвена експертиза.

На 27.11.2023г. от взискателя е поискано извършването на справки за банкови сметки и налагане на запори върху вземанията по банковите сметки.

На 10.01.2024г. е изпратено запорно съобщение, съответно е наложен запор на банкови сметки.

На 08.07.2025г. отново е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника, по което искане е наложен запор на сметките на длъжника в „ОББ“ АД.

На първо място следва да се посочи, че за периода на висящност на изпълнително дело №591/2012г. по описа на ЧСИ А. Т. рег.№877, с район на действие ШОС до 26.06.2015 г. давност не е текла, предвид цитираното по – горе Постановление №3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС.

След приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, т.е. след 26.06.2015г. вече единствено фактът, че има образувано дело не спира 4 течението на погасителната давност, тя тече и по време на висящността на процеса, но се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие, след което започва да тече нова петгодишна погасителна давност.

Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Настоящия състав на съда намира, че описаните по-горе действия прекъсват течението на погасителната давност.

Макар и да не са реализирани, подадените от взискателя молби за изпълнителни способи прекъсват течението на погасителната давност, защото са израз на неговата процесуална активност. Прекъсването отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по причина, за която взискателят отговаря – напр. не е внесъл дължимите такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане, което в настоящият случай не се установява. По изпълнително дело №832/2022г. по описа на ЧСИ Д. З., рег.№876, с район на действие ШОС е налице подобна хипотеза, след извършване на съответните справки, на 22.06.2022г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника. Описът не е извършен поради обстоятелството, че взискателят не е внесъл дължимите такси и не е изготвена експертиза, поради което съдът не е посочил това действие като такова прекъсващо погасителната давност.