Решение № 204 от 25.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000263 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г.

Окръжен съд Ловеч е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от И. П. М. против ЗАД „Алианц България“ АД иск за заплащане на сумата от 120000 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2014 г. до окончателното изплащане – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговия брат М. П. М. вследствие на ПТП, настъпило на 29.10.2014 г. на път I-5, свързващ гр. Русе и гр. Велико Търново по вина на водача Г. К. К., застрахован при ответното дружество. Със същото решение на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК И. П. М. е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД разноски по делото в размер на 5036 лв.

С Определение № 278 от 19.06.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г. на Окръжен съд Ловеч е оставена без уважение молбата на И. П. М. за изменение на горното решение в частта за разноските.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. П. М.

, чрез адв. С. Ч., в която са наведени доводи за неговата неправилност.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че в хода на 1 производството не е установено, че ищецът и починалият са изградили особено близка и трайна житейска и емоционална връзка и че същият търпи значителни морални болки и страдания от загубата на своя брат, обосноваващи присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди, че с показанията на разпитаните свидетели било доказано наличието на изключително близка емоционална връзка между починалия М. М. и ищеца.

Недооценено, според жалбоподателя, е останало обстоятелството, че И. М. е преживял остра стресова реакция вследствие загубата на своя брат, която е продължила няколко седмици. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал неоспорения от ответника факт, че починалият се грижел за брат си и всички живеели заедно и задружно, което доказвало, че отношенията между тях надхвърлят обичайната и традиционна за българското семейство привързаност между братята. Излага подробни съображения в тази насока.

Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният от И. М. иск, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор по жалбата, като заема становище за неоснователност и недоказаност на заявените в нея оплаквания. Мотивирано се поддържа становището, че ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на твърдяната особено близка дълбока и емоционална връзка между него и починалия му брат М. М.. Отправено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В случай, че изводите на въззивната инстанция не съвпаднат с тези на първостепенния съд и искът бъде счетен за основателен и доказан, въззиваемата страна отправя искане обезщетението да бъде намалено по размер, предвид всички събрани доказателства за липса на близка емоционална връзка между ищеца и загиналия му брат. По отношение на претенцията за законна лихва е направено искане съдът да съобрази разпоредбата на чл. 271, ал. 5 от КЗ /отм./, както и обстоятелството, че в процесния случай извънсъдебна претенция въобще не е предявявана, поради което застрахователят не следва да се счита в забава преди датата на депозиране на исковата молба в съда.

Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция. По искането за разноски на ищеца е направено възражение, че такова не следва да се присъжда, ако по делото не е представен договор за правна защита, в който да е посочено, че същата се осъществява на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Направено е и възражение върху поисканото адвокатско възнаграждение да се начислява ДДС, без да са представени доказателства, че упълномощеният адвокат или адвокатско дружество са регистрирани по 2

ЗДДС.

Постъпила е и частна жалба от И. П. М. , чрез адв. С. Ч., против Определение № 278 от 19.06.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по делото за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че присъдената с решението в полза на ответника сума за разноски по делото е недължима и не следва да бъде възложена в тежест на ищеца, тъй като липсват доказателства за реалното им заплащане и определеният размер от 5036 лв. е прекомерен с оглед материалния интерес по делото.

Отправено е искане до съда за изменение на решението в частта за разноските, като същото бъде отменено изцяло в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за първата инстанция или размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер.

Насрещната страна по жалбата е депозирала отговор, в който заема становище за недопустимост на жалбата в частта, с която се иска намаляване на присъденото възнаграждение поради прекомерност, както и за неоснователност на същата в останалата част. Развити са подробни доводи в тази насока. Претендира се присъждане на разноски за изготвяне на отговора на частната жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Ловеч е сезиран с искова молба, подадена от И. П. М. , против ЗАД „Алианц България“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, настъпила при ПТП на 29.10.2014 г., в размер на 26000 лв., частично от общата дължима сума от 120000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 3 датата на деликта до окончателното изплащане на претендираната сума. В исковата молба е изложено, че на 29.10.2014 г., на път I-5, свързващ гр. Русе и гр. Велико Търново, Г. К. К., управлявайки лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, причинил виновно ПТП, при което настъпила смъртта на пътника в автомобила – М. П. М.. Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът управлявал лекия автомобил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, като при добра видимост и мокра пътна настилка, след ляв завой в посока гр. Бяла, автомобилът напуснал пътното платно вдясно по посока на движението и се блъснал челно в крайпътно дърво. По случая било образувано ДП № 3166/2014 г. по описа на ОД на МВР гр. Русе (пр. пр. № 2528/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Русе).

Излага се още, че след като научил за смъртта на брат си, ищецът изпаднал в силен шок. Двамата братя били изключително близки, израснали заедно, без баща, като се подкрепяли материално и морално и разчитали един на друг в трудните моменти. До смъртта на М., братята живеели в едно домакинство, като споделяли радостните моменти и несгодите. Отношенията им били изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Загубата на брат му направила ищеца по-вглъбен, апатичен и асоциален. Предизвикала проблеми със съня, депресия и отчаяние от това, че никога повече нямало да види своя брат.

Между починалия и ищеца съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. И. М. разчитал винаги и за всичко на починалия си брат.

За ищеца загубата била внезапна и неочаквана, съпроводена с неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават и занапред.

Вследствие загубата на обичания си брат, ищецът развил остра стресова реакция и душевно разстройство. Поради изложеното ищецът счита, че има основание да получи обезщетение за смъртта на брат си в посочения размер.

С отговора на исковата молба се оспорва материалноправната легитимация на ищеца по съображения, че тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е постановено след датата на процесното ПТП, поради което не следва да се прилага спрямо настоящия случай. Правото на ищеца да получи обезщетение е оспорено и по съображения за липса на данни той да е създал трайна и дълбока емоционална връзка със загиналия и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които да подлежат на справедливо обезщетяване. Оспорени са и твърденията на ищеца за развита остра стресова реакция и душевно разстройство. Оспорва се и дължимостта на лихвата от датата на ПТП.

В хода на производството ищецът е изменил претенцията си по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като същата следва да се счита предявена за пълния размер от 120000 лв.

За да отхвърли предявения иск с обжалваното решение, решаващият състав е приел, че ищецът не е установил по безспорен начин съществуването на изключително близки отношения с починалия М. М., надвишаващи 4 нормално присъщите на родството с брат му.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 29.10.2014 г., в следобедните часове, Г. К.

К., М. П. М., И. Т. Н., С. Г. М. и Ц. П. Х. отпътували заедно от гр. Троян в посока към гр. Русе. Петимата пътували с лек автомобил марка „Пежо“, модел „306 XR“, с рег. № ОВ 13****, управляван от собственика Г. К.. След кратък престой в гр. Русе отпътували обратно към гр. Троян, като автомобилът отново бил управляван от К.. М. М. седял на предната дясна седалка, а останалите трима – на задната седалка на автомобила. Около 20:10 ч. се движели по път I-5, от гр. Русе към гр. Бяла. К. управлявал автомобила със скорост около 102,6 км/ч. Пътното платно било двупосочно, с две ленти за движение, покрито с едрозърнест асфалт, като поради дъждовното време пътната настилка била мокра. В района на км 28+900 водачът изгубил контрол над управлението на автомобила, който напуснал пътното платно вдясно по посоката си на движение, преминал през банкета и навлязъл в терена край пътя. Последвал челен удар в крайпътно дърво, при който се деформирала предната част на автомобила. В резултат на деформациите по купето и получените травматични увреждания, на мястото на произшествието настъпила смъртта на Г. К. , М. М. и И. Н.. Причината за настъпване на смъртта на М. М. се дължи на тежка съчетана травма и остра кръвозагуба, причинени при процесното ПТП.

Не е спорна и родствената връзка на ищеца И. М. с починалия М. М..

Двамата са пълнокръвни братя.

Не се спори също, че водачът е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 07.01.2014 г. – 06.01.2015 г.

За установяване на отношенията между ищеца и починалия му брат са разпитани свидетелите М. М., Г. С., К. Б., П. И. и Д. М..

В показанията си свидетелката М. М. излага, че приживе М. бил много отговорно и кротко дете. И. от малък бил болен и като пораснал, брат му започнал да помага на майка си в грижите за него, тъй като бащата и майката са разделени от 2000 г. И. живеел с двамата си братя и с майка си. Не е имало скандали между тях, много си помагали и се разбирали. И. бил много близък с М. и загубата била трагична за него. След смъртта на брат си той се затворил в себе си и започнал по-сериозно лечение, тъй като страдал от киста на мозъка и епилепсия. Преди пак приемал лекарства за епилепсията. По предписание на лекари не присъствал на погребението, като му отнело около 1-2 години да свикне с мисълта, че брат му го няма и да започне на ходи на 5 гробищата с майка си.