Решение № 4727 от 29.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110116363 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Р. Х., родена на ********** год. гражданин на Р. А., паспорт № ***, изд. на ***г. от А., с адрес в Република А., *** и адрес в Република България : ***, чрез пълномощника си адв. И. Т. И. от ВАК, със съдебен адрес: ***, е сезирала РС Варна с искова молба с регистрационен вх. № 104386/23.12.2024 г., уточнена с молба с рег. № 2569/10.01.2024 г. и молба с рег. вх. № 8333/29.01.2024 г.

Исковата молба е предявена против ответника Р. И. Р. ЕГН **********, с адрес: ***.

Отправеното до съда искане, съгласно уточнителните молби, е да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден ответника Р. И. Р. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Р. Х., родена на ********** год. гражданин на Р. А., паспорт № ***, изд. на ***г. от А., с адрес в Република А., *** и адрес в Република България: ***, дадената му, съгласно сключен между страните устен договор за заем на 09.11.2022 г., парична СУМА, в размер на 3 656 (три хиляди шестстотин петдесет и шест) евро, или 7150.51 лв. (седем хиляди сто и петдесет лева и петдесет и една стотинки) с падеж 19.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.12.2024 год., до окончателното изплащане на дължимата сума.

Исковата си молба ищцата е основала на следните твърдени факти и обстоятелства:

Р.Х. сочи, че предоставила на ответника паричен заем - сума в размер на 3 656 (три хиляди шестстотин петдесет и шест) евро .Заетите парични средства ищцата превела от нейна лична банкова сметка по банкова сметка на ответника, която той й предоставил . Х. и Р. се договорили Р. да върне на Х. заема до 19.12.2023 г. Твърди се, че въпреки договорения и настъпил падеж, ответникът не върнал заема, а дори спрял да вдига телефона на позвъняванията на ищцата. Към датата на сезиране на съда ищцата сочи, че паричното задължение на ответника е ликвидно и изискуемо, непогасено дори частично, поради което и желае осъждането на ответника да и върне заетата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда - 23.12.2024 г. и до окончателното изплащане на вземането.

1

В исковата си молба,както и в уточнителната ищцата е сезирала съда с особено искане да бъде допуснато обезпечение на предявените искове , като счита, че е налице необходимост за обезпечаване на исковата претенция. (По искането за обезпечение на висящ иск настоящият съдебен състав се е произнесъл, като определението с което е допуснато обезпечение е било предмет на в.ч.гр.д.№ 1189/2025 г. по описа на ОС Варна.) Ищцата моли съда да уважи предявените от нея искове като й бъдат присъдени сторените разноски.

В подкрепа на исканията си ищцата е направила следните искания за събиране на доказателства: 1. Представя и моли по делото да бъде прието като писмено доказателствоудостоверение за преведената от нея на 19.12.2022 г.парична сума в заем.Ищцата е посочила банкова сметка по която желае плащане.Обективирано е и доказателствено искане по делото да бъдат допуснати 2 свидетели при режим на водене, с показанията на които ищцата желае да установи основанието от което произтича претенцията й, а именно - сключен между ищцата и ответника устен договор за заем, договорката между ищцата и ответника вкл. поето от ответника задължение да връщане, договорената дата на падежа - 19.12.2023 г. за връщане на заетата сума и настъпилия падеж, както и многократните опити на ищцата да се свърже с ответника.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран ОТГОВОР на искова молба от адвокат П. С., С.

АК, личен № ***, като процесуален представител на Р. И. Р.,с постоянен адрес: *** адрес за връчване на съобщения по делото: ***, e e-mail: **********.тел.: ***, чрез адв. П. С..

В депозирания по ел.път отговор на искова молба, подаден от адв.П.С. от САК, адв.С. от името на ответника Р. И. Р. заявява, че исковата молба, по повод на която е образувано гр. дело № 20243110116363 по описа на Районен съд - Варна за 2024 г., 42-и състав, е допустима, но изцяло неоснователна.

С изключение на общо 9 думи („ фирмата му работеше на обект, собственост на дъщеря ми“) изложеното в исковата молба, намира ответника, че няма абсолютно нищо общо с действителността, поради което оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си.

Възразява се от ответника, че между страните никога не бил сключван договор за заем, в частност - договор за заем с посочените в исковата молба дата на сключване, размер на предадена сума, срок за връщането и. Твърди се, че ответникът не се нуждаел от парична сума под формата на заем, не бил искал такава от ищеца, не бил получавал такава.

Самият ищец подчертава адв.С. в отговора на искова молба, че не бил съвсем уверен кога точно сключил „договора за заем“ с ответника, след като в исковата молба посочвал, че това е станало на 19.12.2022 г., след това в молба до съда пишел 09.11.2022 г., като последно в края на януари 2025 г. решил, че все пак датата е била 19.12.2022 г. Освен всичко друго, по делото липсвало доказателство за получаване от страна на ответника на каквато и да е сума от ищеца.

При така изложеното по-горе в отговора на искова молба ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявения от Р. Х. иск за връщане на парична сума в размер на 3 656 евро, дадена му съгласно сключен между страните устен договор за заем от 19.12.2022 г., с падеж 19.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дадената в заем сума.

Ответникът моли съда да осъди ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените от последния разноски по делото.

По доказателствата становището на ответника е следното: 1. Ответникът оспорва приложеното към исковата молба „удостоверение за изпълнение“. Същото твърди ответника, че не установява правнорелевантни факти, в частност - предаване на парична сума в заем.2.

По доказателствените искания: Ответникът възразява срещу направеното искане за допускане до разпит на свидетели, с показанията на които да се установява основанието, от 2 което произтича исковата претенция - „сключеният (...) устен договор за заем, договорката (...) вкл. поетото от ответника задължение за връщане, договорената дата на падежа 19.12.2023 г. за връщане на заетата сума и настъпилият падеж“. Искането според адв.С. е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК.

От своя страна ответникът е обективирал в отговора на искова молба следните доказателствени искания: 1. Представя и моли съда да приеме като писмено доказателство разписка от 22.12.2022 г., издадена от „Я.“ ООД на Р. Р., като управител на „Р.“ ООД, за сумата от 7 150 лева. 2.Моли, в случай че бъде уважено доказателственото искане на ищеца за разпит на свидетели, на ответника да бъдат допуснати до разпит също двама свидетели, с показанията на които: 1) да се опровергаят всички фактически твърдения в исковата молба;

2) да се установи съществували ли са имуществени отношения между страните и какво е било тяхното съдържание.3. Ответникът моли да му бъде указана необходимостта от ангажиране на доказателства за твърдените от него факти и предприемане на съответните процесуални действия.4. Изрично е обективирано искане съобщенията до ответника по делото да се изпращат до посочения в отговора на искова молба съдебен адрес, а именно:

***, чрез адв. П. С..

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.11.2025 г. ищцата не се явява, представлява се от адв.Н.И. от ВАК, преупълномощена от адв.И.И.. В хода на устните състезания адв.И. моли съда да уважи предявения иск ведно със законната лихва от датата на показаната и да бъдат присъдени в полза на ищцата сторените съдебно –деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.В същото о.с.з. адв.И. е заявила възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на ответника, съгласно чл. 78, ал.5 ГПК .

В откритото съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. П.С. от САК .В хода на устните състезания адв.С. моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с присъждане в полза на ответника на сторените съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК .

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните , на база приобщените по делото писмени доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл. 235 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

С Определение № 13537/06.10.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото , обявен за окончателен в о.с.з. на 28.11.2025 г. без възражения на страните .

С доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявения главен осъдителен иск по чл.240 ЗЗД с цена 3 656 (три хиляди шестстотин петдесет и шест) евро , или 7150.51 лв. Акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба, съдът е квалифицирал по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът давайки правна квалификация на предявените искове, с доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните:

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в конкретния казус , съдът е разпределил между страните по следния начин: В тежест на ищцата е било възложено да установи наведените твърдения, а именно: 1.) че между страните по делото са съществували договорни отношения, в частност, че бил сключен договор за паричен заем от 19.12.2022 г., на сумата 3 656 (три хиляди шестстотин петдесет и шест) евро, или 7150.51 лв.; 2 че ищцата е предала на ответника заемната сума ; срока в който е следвало да бъде върната сума и датата от която ответника е изпаднал в забава. В тежест на ищцата е било възложено и да докаже и кога е поканила ответника да й върне заетата сума.

В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже възражения имащи правоизключващ, правопогасяващ или правоотлагащ характер.

При така разпределената тежест на доказване, на база събраните писмени 3 доказателства – представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия от удостоверение за изпълнение – превод от немски език и представеното от ответника с отговора на искова молба заверено копие на касова бележка от 22.12.2022 г., съдът намира за установено по делото следното :

От приложеното на л. 7 ми копие на документ на немски език и превода на документа от немски на български, приложен на л. 6 –ти се констатира, че Х. Р. на 19.12.2022 г. е наредила банков паричен превод на сума 3656,00 евро в полза на Р. И. Р. с основание „кредит „.

От приложеното на л. 35 –ти гръб копие на касова бележка от дата 22.12.2022 г. е видно, че фирма Я. ООД с представител Р. Р. е издала касовата бележка за сума от 7150 лв. с посочено основание „ плащане на дограма на обект – Р. Х. къща в м. *** гр. Варна „ .Касовата бележка е подписана и подпечатана едностранно от Я. ООД , ЕИК *** .

При тези две доказателства по делото съдът намира, че исковата претенция на ищцата е останала изцяло неоснователна и недоказана. При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти) : 1) наличието на действителни правоотношения по посочения договор за заем, 2) за възникването на които заемодателят да е предоставил на заемателя процесната сума в твърдения размер и 3) да е настъпила изискуемостта на вземането по договора за заем. Тези обстоятелства следва да бъде установено от ищеца-заемодател. В случай че се установи твърдяното от ищеца право, ответникът трябва да установи, че е изпълнил паричното си задължение за връщане на заетата суми, , респ. направените правоизключващи възражения, че получените суми са в изпълнение на договор за поръчка, задълженията по който са изпълнени от ответника, във връзка с представената в ОИМ разписка.