Определение № 26064 от 18.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26064 гр. София, 18.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110103953 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. К. К., чрез адв. Б., срещу „С К“ ООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 21.06.2023 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 881392, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2500 лв., която следвало да върне чрез изплащането на тридесет погасителни вноски, при уговорени ГЛП от 44,50% и ГПР в размер на 56,72%. Сочи, че освен главницата по договора следвало да плати и 389,06 лв. за възнаградителна лихва, както и 1820,94 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди, че договорът съдържал неравноправни клаузи, поради което намира същия за недействителен. Сочи, че уговореният ГЛП е прекомерен по размер и накърнява добрите нрави. Твърди, че при определяне на ГПР по кредита не била съобразена дължимата неустойка, както и че била налице неяснота относно механизма на формирането му.

Счита, че уговорената неустойка имала за цел постигане на неоснователно обогатяване в полза на кредитора, поради което намира същата за нищожна.

1

Излага доводи, че с клаузата за неустойка били заобиколени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че същата противоречи на добрите нрави. С оглед недействителността на договора, счита че ответникът му дължи връщане на получените без основание плащания по кредита в общ размер на 2210 лв.

(1129,96 евро), с които били погасени вземанията за неустойка и договорна лихва. Ето защо моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона, евентуално да прогласи нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в чл. 11, поради противоречието й с добрите нрави. Претендира осъждането на ответника за сумата от 2210 лв., представляваща получено без основание плащане по Договор за потребителски кредит № 881392/21.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва правния интерес на ищеца от установяване на нищожността на процесния договор, тъй като задълженията по кредита били погасени изцяло. Излага съображения относно злоупотреба с право от страна на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че приложимата лихва по кредита противоречи на добрите нрави, както и че с клаузата за неустойка се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка не следва да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита.

Счита, че е налице валидно основание за получаване на сумите по договора, евентуално, че осъдителният иск следва да бъде отхвърлен за частта над сумата от 1238,19 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между Х. К. К. и „С К“ ООД Договор за потребителски кредит № 881392/21.06.2023 г., поради противоречието му със закона, евентуално установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 от договора поради противоречието й с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1129,96 евро (2210 лв.), представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 881392/21.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 13.02.2026 г. до окончателното изплащане.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

2

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 21.06.2026 г. между Х. К. К. и „С К“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № 881392 за сумата от 2500 лв., която била усвоена от кредитополучателя, както и че при изчисляване на ГПР по кредита не е била съобразена уговорената неустойка в чл. 11 от договора.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на процесния договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата на чл. 11 от същия, на заявените правни основания.

УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в негова доказателствена тежест е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането (в тази насока е и т.1 на ППлВС №1/1979 г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

3

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори единствено на въпросите по т. 1), б. „а“ и „с“, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 200 евро, платими от ищеца в 1седмичен срок от връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска съдебно-счетоводна експертиза, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г.а, която да се уведоми за изготвяне на експертизата след внасяне на определения от съда депозит. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искането на ищеца с правно основание чл.

190 ГПК, тъй като относимите и необходими за правилното решаване на правния спор документи са представени с отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за извършване на служебна справка от съда, тъй като е неотносимо към предмета на спора.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

02/895542 или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в 4 първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026 г., от 13:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5