Решение № 446 от 15.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330205482 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-006187/29.08.2025 г. издадено от Началник група в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на К. Е. С. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева /102,26 евро/ за извършено от нея нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП; ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева /25,56 евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец за извършено нея нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ,,А‘‘ ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева /25,56 евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец за извършено от нея нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ,,В‘‘ ЗДвП .

Жалбоподателката К. С., чрез процесуалния представител адв. М. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не се установявало по безспорен и категоричен начин да е настъпило ПТП, както и какви щети са били настъпили. В случай, че се изключи настъпването на ПТП, следвало да отпадне отговорността на жалбоподателката и за останалите две вменени й нарушения. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото заседание не изпрати представител. Депозира становище с което оспорва подадената жалба, като намира същата за неоснователна и желае потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско 1 възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима за разглеждане, а по същество частнично основателна.

Наказващият орган е възприел следната фактическа обстановка, а именно: жалбоподателката като водач на лек автомобил ,,Опел Мерива‘‘ с рег.

№ ***** управлява този лек автомобил в гр. Пловдив, кръстовището между бул. ,,6-ти Септември‘‘ и бул. ,,Руски‘‘ като не спазва необходимата дистанция от намиращия се пред нея лек автомобил ,,Мицубиши‘‘ с рег. № **** вследствие на което го блъска отзад – ПТП с материални щети. Щетите били описани в протокол за ПТП с № 2025-1024-1531, което представлявало нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Също така напуска мястото на местопроизшествието, без да окаже съдействие за установяване на вредите от него, което представлява нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ,,А‘‘ ЗДвП. Също така не уведомява органите на МВР за настъпването на произшествието, което представлява нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ,,В‘‘ ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан аксъставителят Й. К., който потвърди отразеното от него в АУАН, но заяви, че не си спомня конкретния случай. Описа принципния механизъм на работа при напуснал водач и депозирана жалба от другия участник, а именно, че АУАН се съставял след като се убеди, че има извършено нарушение, като същото се изразява в съвпадение на щетите по автомобилите. Налице било снимков материал, който се съхранявал в сектор ,,Пътна полиция‘‘. След предявяване на протокола за ПТП описа щетите по двата автомобила.

В хода на съдебното следствие беше разпитана свидетелката М. К., като това е другият участник в ПТП-то. Същата сподели, че е била първа кола на светофара, когато усетила удар отзад, а в лекия автомобил се намирала жалбоподателката. Не е имало съгласие между двете, доколкото последната твърдяла, че не е имало удар между автомобилите, след което същата потеглила. Била изготвила снимка на колите, които участвали в ПТП-то.

Управляваният от жалбоподателката лек автомобил с рег. № **** имал щети по задната част – бронята и регистрационният номер. Същите били малки и се изразявали в олющена броня и спукване на номера.

Обяснения даде жалбоподателката С., която заяви, че се намирала във втора лента на бул. ,,Руски‘‘ от дясно на ляво, като дясната лента била със секция, като намиращите се в нея коли потеглили, като същото направила и жалбоподателката. Видяла, че пред нея свети червен забранителен сигнал и натиснала спирачка, като нямало движение на намиращия се пред нея лек автомобил, управляван от свидетелката К., която твърдяла, че е била ударена.

Преместили леките автомобили за да не затрудняват движението. Имало налице малко разстояние между автомобилите, но липсвал контакт между тях.

Въз основа на така събраните по делото гласни доказателства се достигна до две групи такива.

В първата основно попадат основно показанията на свидетелката К., 2 която описа местоположението на управлявания от нея лек автомобил, който се е намирал в покой на забранителен червен светофар. Настъпването на удар в задната част на същия, вследствие съприкосновението й с управлявания от жалбоподателката лек автомобил ,,Опел‘‘. Наличието на разногласие между тях по повод дали има настъпило ПТП или не, както и потеглянето на жалбоподателката С. от местопроизшествието. Обстоятелството, че е имало щети по лекия автомобил ,,Мицубиши‘‘ се установява от показанията на свидетелката К., като същите са се намирали в задната част и освен регистрационния номер е имало вреди и бронята, като е било налице олющена боя.

Показанията на свидетелката К. се подкрепят и от заявеното от свидетеля К., който не е бил пряк очевидец и не си спомни конкретно случая, но обясни принципния си модел на работа, както и че се съставял АУАН единствено след като е убеден, че е имало съприкосновение между участниците в ПТП. За установеното от него съставил редовно АУАН с бл.

191696, който е бил връчен на жалбоподателката и подписан лично от нея без възражения. Следва да се отбележи, че в случая е налице и презумпцията на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, с която се ползва редовно съставеният АУАН. На следващо място се представи снимков материал от свидетелката К., за който същата твърди, че представя разположението на двата автомобила. В действителност не се виждат техните регистрационни номера, но за лекия автомобил ,,Опел‘‘ следва да се отбележи, че е с характерно нарушение на лаковото покритие върху предния капак, и е налице съвпадение с изготвения от актосъставителя К. снимков материал. В последния се виждат щетите по лекия автомобил ,,Мицубиши‘‘.

Обясненията на жалбоподателката имат двояко значение и същите освен източник на доказателства представляват и основно средство за защита, поради което следва да се ценят с оглед останалите събрани по делото доказателства. К. С. отрича настъпването на удар между управлявания от нея лек автомобил и този управляван от свидетелката К., но това си противоречи със заявеното от последната, актосъставителят К., АУАН, протокол за ПТП и снимков материал. Било налице разногласие в позициите на двете участнички в ПТП, като едната е твърдяла, че има съприкосновение, а другата отричала това, като последната е напуснала местопроизшествието.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения по НПК ред.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справката за нарушител/водач се установява, че същата е правоспособен водач, като по отношение на нея има издадени шест броя наказателни постановления и пет броя фиша.

От протокола за ПТП се установява посоченото в него, а именно къде са възникнали щетите върху двата автомобила, както и какво е било тяхното разположение.

Въз основано на гореизложеното се достигна до извод, че е било налице настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателката лек автомобил 3

,,Опел‘‘ и този управляван между свидетелката К., като между тях е имало разногласие относно това обстоятелството и К. С. е напуснала местопроизшествието.

Относно нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП:

Разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДВП е в насока, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко съдът намира следното.

Тази норма касае случаи в които и двете МПС са в движение както това което е предизвикало удара, така и това което се движи пред него. В случая това е бил. л.а. ,,Мицубиши‘‘ с рег. номер **** който обаче според очевидецът К. и жалбоподателката е бил спрял, тоест не е бил в движение.

Ето защо според съда С. не е нарушила тази норма тъй като от обективна страна не е извършила такова деяние. За да бъде съставомерно нарушението по тази норма следва и л.а. Мицубиши‘‘ да е бил в движение.

Ето защо, наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А ЗДвП:

Жалбоподателката е имала и последващо неправомерно поведение, тъй като след предизвиканото с негово участие ПТП с материални щети, вместо да окаже съдействие за установяване на вредите е напуснала местопроизшествието и не е съобщила за ПТП на компетентните органи, като по този начин е извършила и нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП. С напускането на мястото тя е препятствала изясняването на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и нанесените в резултат на него имуществени вреди. Изложеното безспорно налага категоричен извод за извършено от К. С. нарушение, за което правило и законосъобразно е била санкциониран в размери, предвидени в санкционните норми, като размерът е също са правилно определени в границите на нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща наказания глоба в размер от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В случая, изводимо от степента на обществената опасност на деянието, правилно наказващият орган е наложил наказания глоба в размер от 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като това се явяват и минимално предвидените в закона.

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП урежда задълженията на всеки един участник в ПТП, когато има само материални щети и то, е че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Законодателят е предоставил възможност на водачите на МПС, които са станали участници в ПТП да уредят въпросите по между си, само когато има настъпили материални щети. Въпреки, че жалбоподателката ясно е съзнавала 4 настъпването на ПТП, същата е напуснала местопроизшествието.

Правилно на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от един месец, като същите са съобразени с предходните му нарушения по ЗДвП.

Съдът намира, че административнонаказателното производство е водено законосъобразно. Спазени са изискванията, предвидени в чл. 42 и 57 от ЗАНН във връзка със съдържанието на АУАН и НП. Същите съдържат всички реквизити, предвидени в тези норми. Фактическата обстановка е правилно и в достатъчна степен описана, а отразените обстоятелства напълно изпълват съставите на коментираните нарушения, така че жалбоподателят е могъл да упражни в пълнота правото си на защита. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Констатираните нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А и б. В от ЗДвП не следва да бъдат квалифицирани като маловажен случай, предвид обстоятелствата, че са налице и предходни нарушения извършени от жалбоподателката С..