Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 22.06.2020, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Касационно административно наказателно дело 57/2020
Вид
Решение № 67
Подписан
22.06.2020
В сила
22.06.2020
Състав
ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА, ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА, ВЪЛКО ДРАГАНОВ ДРАГАНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № 67/22.6.2020 г.

Гр.

Ямбол, 22.06.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският административен съд, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

Членове:

ВЪЛКО ДРАГАНОВ

ВАНЯ СТОЯНОВА при секретаря Д. Димитрова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното от председателя КАНД № 57 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив против Решение № 72/19.02.2020 г. по АНД № 1116/2019 г. на ЯРС, с която е отменено Наказателно постановление № 155/21.08.2019 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което на осн. чл.

200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) на „МИЧ“ ЕООД, гр. * е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал. 1 от ЗВ. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В постъпилото писмено становище с вх. № 1086/17.06.2020 г., депозираната касационна жалба се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същата не взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.

ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение

№ 72/19.02.2020 г. по АНД № 1116/2019 г. на ЯРС, с която е отменено Наказателно постановление № 155/21.08.2019 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, с което на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ на ответника по касацията „МИЧ“

ЕООД, гр. * е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал. 1 от ЗВ.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е стигнал до извода, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се несъответствие между констатираното нарушение и наложената санкция.

Съдът споделя това становище.

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, в обекта на ответника по касацията е констатирано наличието на един брой изградено и оборудвано за водовземане водовземно съоръжение – тръбен кладенец, водите от който се използват от стопанисваната от „МИЧ“ ЕООД автомивка, като изрично е посочено, че се извършва водовземане от този кладенец без разрешително. Наложената санкция е по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 от

ЗВ, използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползването на водния обект. Санкцията по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ се налага за ползването на води без разрешително, а тази по чл. 200, ал. 1 т. 2 – за ползване на водните обекти по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ. Ползване на водния обект, съгласно т. 25 от § 1 на ДР на ЗВ е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В настоящия казус е налице водовземане, което предполага санкция по чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗВ.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ЯАС, първи касационен състав,

Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 72/19.02.2020 г. по АНД № 1116 по описа на Районен съд Ямбол за 2019 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете

2./п/ не се чете