Решение № 168 от 26.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000119 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Уникредит Булбанк“ АД – гр. София, чрез процесуален представител по пълномощие - адв. М.Ж., срещу решение № 522/29.12.2021г., постановено по т. д. № 176/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу ФР. ФР. Г. от гр. Варна, обективно съединени искове, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземания на банката към ответницата кредитополучател по договор за ипотечен кредит № 301/1523/49279507 от 02.10.2017г., удостоверени по Заповед за незабавно изпълнение № 261076/26.10.2020г, издадена по ч. гр. д. № 12994/2020г. по описа на ВРС, както следва: за горницата над 95 670.95 лв. до 96 160.54 лв., претендирани като сборна изискуема главница, за горница над 1 149.15 лв. до 1 585.47лв., претендирани като възнаградителни лихви, включени във вноски по плана от 01.10.2019 г. до 19.02.2020 г., за горницата над 4.91 лв. до 1 980.31лв., претендирани като доначислени лихви върху ползвана главница извън начислените във вноски по плана за период от 01.06.2019 г. до 13.10.2020 г., за горница над 96.59 лв. до 108.45 лв., претендирана неустойка за забавено плащане на начислени в просрочени вноски лихви за периода от 01.10.2020г.

1 до 13.10.2020г.

В жалбата се твърди неправилност на решението. Излагат се подробни доводи за липса на неравноправни клаузи в процесния договор за ипотечен кредит № 301/1523/49279507 от 02.10.2017г. по отношение на допълнителните разходи за застраховки. Твърди се, че ответната страна не е направила възражение за недействителност на съглашенията за застраховки, както и за недължимост на застрахователните премии нито в отговора на искова молба, нито в хода на производството пред първоинстанционния съд.

Релевират се аргументи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, а именно, че въпросът за размерите на застрахователните премии и начинът на уговарянето им не е бил спорен между страните, а е поставен за първи път в съдебния акт, като по този начин не е включен при разпределяне на доказателствената тежест. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковете, с присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата ФР. ФР.

Г., представлявана от адв. К.Т. от АК - Варна, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Инвокират се доводи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение, в това число и на извода, че ответницата, в качеството й на потребител действително е била обвързана неравноправно. Твърди се, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, с присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в отхвърлителната част съобразно процесуалното качество на въззивника, и е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция не се явяват представители на страните. Подадени са молби преди датата на заседанието, с които жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални 2 положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Уникредит Булбанк“ АД – гр. София срещу ФР. ФР. Г. от гр. Варна, за установяване съществуващо на парични задължения на ответницата, като кредитополучател, към банката, произтичащи от Договор за банков ипотечен кредит № 301/1523/49279707 от 01.10.2017г., за които е издадена Заповед № 261076 от 26.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 12994/2020г. по описа на РС – Варна.

Първоинстанционното решение, с което исковете са частично отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащи реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която исковете са уважени, като е установена дължимостта на следните суми: сумата 95 670.95лв. – главница по кредита, ведно със законна лихва считано от подаване на заявление за снабдяване със заповед за изпълнение - 14.10.2020г до окончателно изплащане на задължението; сумите 1 149.15лв. и 4.91 лв.– договорни лихви за периода от 01.10.2019г. до 19.02.2020г.; сумите 4 734.97лв. и 96.59 лв. – договорни неустойки за просрочие на главница и договорна лихва, за периода от 01.10.2019 до 13.10.2020г.

В обжалваната част решението е допустимо, тъй като се установява наличието на всички предвидени от закона предпоставки, включително и особените такива по чл. 422 ГПК и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Спорният предмет във въззивното производство е ограничен само до това дали ответницата дължи застрахователни премии по застраховки „Кредитна проекция“ /пакет А/ и застраховка „66 плюс“, уговорени в т. 9.1 от сключения между страните договора за кредит и сумите са усвоени на валидно основание или, в качеството си на потребител, е била неравноправно обвързана с тази клауза от договора, въз основа на която би следвало банката да е получи тези плащания съгласно справката „Информация за сметка“. За да отхвърли исковете за процесните, различни по вид парични вземания, въпреки че дължимостта им е приета за установена въз основа на събраните доказателства, вкл. от заключението на съдебно – счетоводна експертиза, 3 окръжният съд е приел, че до размерите на застрахователните премии банката е събрала несъществуващ дълг и от процесните вземания за главница, възнаградителни лихви и неустойки за просрочие следва да се приспаднат платените от кредитополучателя суми, на основание т. 9.1 от договора за кредит, която договорна клауза е приета за нищожна като неравноправна.

Ответницата Ф.Г., представлявана по пълномощие от адв. Кр. Т. от АК - Варна, не е оспорила в отговора или в хода на процеса валидността на коментираната клауза на т. 9.1 от Договор за банков ипотечен кредит физическо лице № 301/1523/49279707 от 01.10.2017г. и не е имало повод да я оспори, тъй като тя не е приложима предвид предметните предели на спора, който е относно дължимостта на главница, договорни лихви и неустойки при просрочие по Договор за банков ипотечен кредит № 301/1523/49279707 от 01.10.2017г.

За сключения между страните договор несъмнено е приложима императивната закрила срещу неравноправно договаряне, уредена в ЗЗП, както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./. Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по - слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

4

Несъмнено, преценката за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на потребителски договор, е задължение на съда, което се осъществява служебно, но в рамките на предмета на спора. В случая обаче, паричните вземания за застрахователни премии по застраховки „Кредитна проекция“ /пакет А/ и застраховка „66 плюс“, уговорени в посочената договорна клауза, са извън предмета на заповедта за изпълнение и не са част от предявените за установяване, по реда на чл. 422 ГПК, парични задължения за главница, договорни и наказателни лихви. При това, прихващане на погасени през 2017г. и 2018г. застрахователни премии, поради липса на задължения, би могло да се извърши в това производство при направеното от ответницата възражение за прихващане на недължимо платено по договора с част от процесните задължения. В противен случай, дължимостта на всичко платено в периода от сключването на договора, на различни основания от тези за процесните парични задължения, няма основание да бъде коментирано и да се възлагат в тежест на ищеца липсата на предприето доказване по основание и/или размер.

В постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика на СЕС, е прието, че съдът, който следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, е длъжен, когато ги констатира, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.

В доклада по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд не е уведомил страните, че ще се произнася по неравноправния характер на неприложимата спрямо възникването на процесните парични задълженията клауза на т. 9.1 от процесния договор.

Ако се приеме, че дължимостта на платените от кредитополучателя, преди обявената предсрочна изискуемост, парични суми за застрахователни премии по застраховки „Кредитна проекция“ /пакет А/ и застраховка „66 плюс“, които не се претендират и са извън предмета на заповедта за изпълнение, е допустимо въведена служебно от окръжния съд, без 5 възражение за прихващане, то необходимостта от това да се даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства е очевидно по – засилена от случаите, при които валидността на договорните клаузи, приложими пряко за процесните парични задължения, следва да се приеме за част от предмета на спора.

В определението по чл. 267 ГПК, настоящият съдебен състав е констатирал, че в доклада по делото липсват указания по въпроса за доказването на поетото от кредитополучателя задължение за заплащане на допълнителен разход за застраховка, уговорено с препращане към други съглашения, в т. 9.1 от Раздел I - ви от договора за кредит. На основание чл.

266, ал. 3 ГПК е уважено искането за приемане и прилагане на представените с въззивната жалба писмени доказателства, с които се цели доказване на релевантните факти във връзка с тези допълнителни разходи по кредита, а именно: Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ № Пакет А 301/1523/49279507 от 02.10.2017г., ведно с Общи условия по застрахователна програма „Кредитна протекция“ и „66 плюс“ за кредитополучатели по ипотечни кредити, отпуснати от „Уникредит Булбанк“ АД; декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция“, ведно с медицински въпросник за приемане на застраховането;