Решение № 126 от 24.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20264000500102 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 501/10.12.2025 г. по гр. д. № 473/2025 г. на Окръжен съд – Плевен, Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вр. чл.52 ЗЗД да заплати на ищеца И. Г. А. от с. Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен, ЕГН ********** сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от незаконното обвинение в извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК – грабеж, извършено на 07.03.2020г. в с.Бреница, обл.Плевен, за което е оправдан с влязла в сила на 27.01.2022г. Присъда № 12 от 04.10.2021г. на РС Кнежа по НОХД № 37 по описа на съда за 2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ - 13.06.2025г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 30 000 лева или за сумата от 22 000 лева искът е отхвърлен.

С решението Окръжен съд – Плевен е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вр. чл.52 ЗЗД Прокуратурата на Република България да заплати на 1 ищеца И. Г. А. от с. Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен, ЕГН ********** сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за защита на две инстанции в съдебното производство по незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 НК, за което е оправдан по НОХД № 37/2021г. на РС Кнежа с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва считано от 13.06.2025г. – датата на ИМ до окончателното й изплащане.

С решението Окръжен съд – Плевен е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца И. Г. А. от с.Бреница, общ. Кнежа, обл. Плевен, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1120 лева, от които 20 лева за д.т. и 1100 лева адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу осъдителната част, с която са уважени исковете, е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в която се поддържа, че решението е неправилно - като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на фактическите изводи. Излагат се доводи, че не са доказани твърдените неимуществени вреди и че липсва причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените увреждания.

Позовава се на ППВС 7/1959г. Твърди се, че не са налице предпоставките за осъждане на ПРБ, т.к. в хода на разследването не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Когато ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем спрямо него с били налице достатъчно доказателства за вината му. Поддържа се също, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и несъответстващ на трайната съдебна практика. Излагат се доводи за наличието на предходни осъждания на ищеца, както и че повдигнатото обвинение не е променило начина му на живот.

Жалбоподателя отправя искане, въззивният съд да отмени решението на Окръжен съд – Плевен и да отхвърли предявените искове като неоснователни, а при условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Не се правят доказателствени искания.

Въззиваемият И. Г. А. не е подал писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от прокурор Ирманова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

2

В съдебно заседание въззиваемият И. Г. А. се представлява от адв. Г. С., който моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Моли за присъждане на разноски за въззивна инстанция.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по искова молба на И. Г. А. против Прокуратурата на Република България, с която са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3, предл. първо вр. чл.4 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, претърпени в резултат на незаконното му обвинение за грабеж, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 63/2020г. по описа на РС - Кнежа, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане. Ищецът твърди, че на 08.03.2020г. бил привлечен като обвиняем от РП-Плевен за престъпление по чл.198, ал.1 от НК за грабеж на движими вещи на стойност 294 лева, собственост на Илиана Костова – бивша негова съжителка на семейни начала. С присъда № 12 от 04.10.2021г. на РС Кнежа по НОХД № 37/2021г. съд бил оправдан от съда и същата влязла в сила на 27.01.2022г.

От обвинението и продължилото наказателно производство за период от почти две години – от м.03.2020 г. до 01.03.2020г. претърпял неимуществени вреди, които се изразяват във влошаване на отношенията със съжителката му и част от съседите му, изпаднал в психична депресия поради липса на средства, защото не можел да пътува до Англия, където работел преди това с родителите си. Мярката му за неотклонение първоначално била подписка, но след това била променена на Задържане под стража и бил задържан по това дело за два дни в Ареста при Затвора Плевен, което се отразило негативно на психиката му. Задържането допринесло за негативно отношение на хората в селото към него, младите го избягвали и това го притеснявало, че няма да може да си намери жена на неговата възраст. Така за процесния период от 13.03.2020г. до 27.01.2022г. претърпял неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

По горното дело претърпял и имуществени вреди за сумата от 1000 лева за заплатен хонорар за адвокатска защита за две инстанции. Искът за 3 имуществените вреди в размер на 1000 лева не включва пътните разходи.

С писмен отговор ответникът Прокуратурата на Република България чрез прокурор при ОП – Плевен оспорва исковете. За изцяло неоснователен счита иска за имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатско възнаграждение. Оспорват предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца в размер на 30 000 лева като неоснователен, евентуално завишен и явно несправедлив. Твърди се, че наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическият състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените и претърпените от него неимуществени вреди.

Претенцията на ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ).

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТАС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от Окръжен съд - Плевен, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях.

Наказателното производство против И. Г. А. е било водено за 4 престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на 07.03.2020г. в с.Бреница, Община гр.Кнежа, обл. Плевен. С Постановление на разследващ полицай от 11.03.2020г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 07.03.2020 год. в с.Бреница, обл.Плевен, ул. „Стефан Кратунски“ №69, пред входна врата на магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Пърлийски 8687“ ЕООД с.Бреница, противозаконно отнел чужди движими вещи както следва: мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxi S8“, на стойност 260,00лв.; 1 бр. СИМ карта „VIVACOM", на стойност 6,00лв.; 1 бр. кожен калъф /тефтер/ за мобилен телефон марка „Samsung", модел „Galaxi S8“, на стойност 8,00лв.; 1 бр. лична карта на лице № 648046535, без стойност; парична сума в размер на 20,00 лв. или всичко вещи на обща стойност от 294,00лв., от владението на И. Г. К. от с.Бреница, обл.Плевен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила: издърпал вещите от джоба на пострадалата и й нанесъл удар в областта на рамото – за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание ЛОС от три до десет години.

По обвинителен акт е образувано НОХД № 63/2020г. по описа на РС Кнежа. В хода на съдебното наказателно производство по отношение на подсъдимия по искане на прокурора, съдът с Определение от 26.05.2020г. по НОХД № 63/2020г. по описа на РС Кнежа е изменил мярката за неотклонение от Подписка на „Задържане под стража“. Ищецът е бил задържан за два дни.

Спрямо И. Г. А. е постановена оправдателна Присъда № 140/02.09.2020 година по НОХД № 63/2020 по описа на Районен съд - Кнежа, по обвинение в престъпление по чл.198, ал.1 НК, като срещу присъдата е постъпил протест. С Решение № 260021/09.02.2021г. по ВНОХД № 844/2020г. ОС-Плевен е отменил присъдата на Районен съд - Кнежа и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

След връщане на делото за ново разглеждане е образувано НОХД № 37/2021г. в РС - Кнежа, което е приключило с оправдателна присъда - Присъда № 12 от 04.10.2021г.

Срещу Присъда № 12 от 04.10.2021 година, постановена по НОХД № 37/2021 по описа на Районен съд Кнежа е постъпил протест, въз основа на който на е образувано ВНОХД № 751/2021г. по описа на ОС – Плевен. С Решение № 19/27.01.2022г. ОС-Плевен е потвърдил Присъда № 12/04.10.2021 5 година, постановена по НОХД 37/2021 по описа на Районен съд-Кнежа, с което същата е влязла в законна сила на 27.01.2022г.

По искане на прокурора в съдебно заседание на 24.06.2020г. на основание чл.68 НПК съдът е наложил забрана на ищеца да напуска пределите на Република България, като определението влязло в сила на 10.07.2020г. С Определение № 31 от 21.03.2022г. по НОХД № 37/2021г. по описа на Районен съд Кнежа е отменена поради отпаднала необходимост забраната, наложена на основание чл.68 от НПК мярка за процесуална принуда на подсъдимия И. Г. А. „забрана да напуска пределите на страната“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Апелативен съд – Велико Търново намира, че ищецът е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ доколкото е налице обвинение в извършване на престъпление по което ищецът е оправдан. Необосновани са доводите на прокурора, че ПРБ не следва да носи отговорност доколкото не са налице противоправни и виновни действия от прокурорите по воденото срещу ищеца наказателно производство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2 включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно.