Определение № 2118 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2118 гр. София, 28.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002100601 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община М. срещу въззивно решение № 213/24.10.2024 г. по в.гр.д. № 417/2024 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Маданския районен съд, с което са уважени предявените от Е.

Д. М. срещу община М. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ответникът по касационната жалба Е. Д. М. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Ищцата е работила на длъжността „Главен архитект“ на Община М..

На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ поради неявяване на работа в два последователни работни дни – 23 и 24.11.2023 г., което е установено с констативни протоколи, съставени от служители в общината и от свидетелските показания на тези служители, една от които е главен специалист устройство на територията и архитектурно строителен контрол в общината, която е подчинена на ищцата и в непрекъсната комуникация с нея. Тя не твърди да е знаела за 1 служебната заетост на ищцата на посочените дати извън сградата на общината.

Ищцата е дала писмени обяснения на 05.12.2023 г., че на посочените дати, както и на следващите – 25, 26 и 30.11.2023 г. е обикаляла обекти в с. В. - улици, които се асфалтират, с. Л. – жилищна сграда за издаване на удостоверение за търпимост, с. Л. – терени за промяна на предназначение, с. С. – улица, която ще се асфалтира, земеделски имоти в землището на с. С., които нямат достъп до пътища, в землището на с. Б. и с. В. до границата с община Б. - асфалтирани пътища. Обикалянето на обектите ставало с личния и автомобил или с автомобилите на собствениците. (За) всеки документ, който подписва, проверявала на място как изглежда обектът и се отнася към неговото описание. Огледът на обектите на терен при всеки случай е задължителен, тъй като (ищцата) носи отговорност за подписаните документи.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл.5, ал.3 ЗУТ и представена длъжностна характеристика длъжността „главен архитект“ на община М. е ръководна, тя планира самостоятелно работата си и носи отговорност на предложените решения и и за достоверността на информацията.

Въззивният съд е изложил извода си, че от показанията на посочените от ищцата свидетели, се установява по категоричен начин, че на посочените дати ищцата е изпълнявала служебните си задължения, като е извършвала проверка на обекти на територията на община М. и в участъка с. К. – с. М. и с Л. на разклона за с. Л..

Въззивният съд е изложил извода си, че обстоятелството, че на посочените дати ищцата е работила, не се опровергава от събраните по делото доказателства – от писмата на кметовете на посочените (в обяснението) села и на директора на дирекция Специализирана администрация до кмета на община М., с които отговарят на въпроси на кмета на община М., че на посочените дати не са виждали ищцата в селата, на които са кметове, не им се е обаждала, за да посещават заедно обекти и нямат информация да е посещавала обекти на територията на кметствата им.

Така въззивният съд е формирал извода, че по делото не се установява ищцата в течение на два посочени работни дни да не е изпълнявала задълженията си (чл.190, ал.1, т.2 КТ).

Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че ищцата не е уведомила работодателя си, че ще извършва огледи извън сградата на общинската администрация, не би могло да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина., което да е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че според длъжностната си характеристика главният архитект организира и планира самостоятелно работата си.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по съмнение за неговата очевидна неправилност във връзка с доводите и поставените правни въпроси за това как се осъществява и при 2 оспорване как се установява изпълнението на конкретните трудови функции на главен архитект на общината на територията на отделни населени места на общината.

Касационният жалбоподател трябва да представи доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 210.83 лева за разглеждане на касационната му жалба.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 213/24.10.2024 г. по в.гр.д. № 417/2024 г. на Смолянския окръжен съд.

Указва и дава възможност на жалбоподателя община М. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 210.83 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3