Решение № 149 от 11.04.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. К., 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101592 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 17.06.2015г. между „П.Ф.Б.“ ООД, с ЕИК:******** и ЕМ. Д. ХР., с ЕГН-********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер ********, въз основа на който между страните възниквала облигационно-правна връзка. По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставил сумата *** лева, а кредитополучателят се задължил да я върне на 60 броя седмични вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Ответникът изрично удостоверявала, с полагане на подписа си, получаването на сумата, предмет на договора за кредит видно от чл. 27 от същия., с което кредитодателят „П.Ф.Б.“ ООД изпълнил изцяло задълженията си по договора. Ответникът не изпълнила всички свои задължения по договора за кредит и преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпила на 09.10.2015 г. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 10.08.2016 г., за което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, дължима ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. На 28.07.2016г. между кредитодателя „П.Ф.Б.“ ООД, с ЕИК:******** и „Ф.и.“ ЕАД, с ЕИК:******** бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който се прехвърляло вземането срещу ЕМ. Д. ХР.. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за кредит бил „Ф.и.“ ЕАД. С оглед задължението си по чл.99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „П.Ф.Б.“ ООД, с ЕИК:******** упълномощил цесионера „Ф.и.“ ЕАД да уведоми длъжника ЕМ. Д. ХР., за прехвърлянето на вземанията. „Ф.и.“ ЕАД, 1 в качеството на пълномощник, изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД уведомление за цесия до ЕМ. Д. ХР.. Пратката била връчена лично на ЕМ. Д. ХР. на 13.07.2017 г., поради което счита, че длъжникът е надлежно уведомена за извършената цесия. Поради неизпълнение от кредитополучателя на договорните задължения „Ф.и.“ ЕАД, в качеството на цесионер по договора за потребителски кредит, подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образуваното ч.гр.д.№ 912/2021 г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение, по която длъжникът подала възражение по чл.414 ГПК.Тези обстоятелства обусловили правния му интерес от предявяване на иска за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Сочи, че ответникът се задължила да заплати по договор за кредит №******** сума с общ размер на *** лева, от които: ***.00 лева главница; *** лева договорна възнаградителна лихва, *** лева такса за оценка на досие и *** лева такса за услугата „К.у д.“. ЕМ. Д. ХР. направила 14 вноски с цел погасяване на част от гореописаните задължения, а именно: на 25.06.2015г.- *** лв., 01.07.2015г.-***лв., 07.07.2015г.-***лв., 16.07.2015г.-***лв., 23.07.2015г.-***лв., 02.08.2015г.-***лв., 06.08.2015г.***лв., 13.08.2015г.-***лв.,

22.08.2015г.-***лв.,

28.08.2015г.-***лв.,

11.09.2015г.-***лв., 17.09.2015г.-***лв., 27.09.2015г.-***лв., 02.10.2015г.***лв.. С платените от ответника суми били платени изцяло петнадесет вноски, които формирали общ размер от *** лева, а останалите *** лева били послужили за частично погасяване на 16 шестнадесетата вноска, която била разпределена по таксата за услуга „К.у д.“. Падежът на първата неплатена вноска настъпил на 09.10.2015 г., с оглед на което ответникът изпадала в забава и дължала обезщетение, съгласно чл.86 ЗЗД. Платената от нея сума в размер на 6*** лв. била разпределена за погасяване на вземането както следва: *** лева - за погасяване на главница в размер на ***.00 лева; *** лева - за погасяване на възнаградителната лихва в размер на *** лева; *** лева - за погасяване на такса за оценка на досие в размер на *** лева; *** лева - за погасяване на такса за услугата „К.у д.“ в размер на *** лева. Предвид това претендираната главница в размер на *** лева била формирана като разлика между предоставената в кредит главница в размер на *** лева и платената от ответника сума, разпределена за погасяване на главницата в размер на *** лева. Лихвата за забава била изчислена върху непогасената главница в размер на *** лева за периода от 15.03.2018г. до 12.03.2021г., като за периода от 14.03.2021г. до 14.07.2021г. лихва за забава не е начислявана. С исковата молба не претендира вземанията си за договорна възнаградителна лихва, такса за оценка на досие и таксата за услуга "К.у д.", което решение било вследствие от взето в качеството му на кредитор. Заявява, че ответникът не е погасила вземанията, които не се претендират. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че съществува вземане на „Ф.и.“ ЕАД, с ЕИК:******** спрямо ЕМ. Д. ХР., с ЕГН-**********, по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№912/2021 г. по описа на РС-К., за сумите: *** лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; *** лева лихва за забава, от които: 190.31 лв. начислени за периода от 15.03.2018 до 13.03.2020 г. и *** лв. от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, 2 ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Заявява, че процесният договор за кредит е нищожен, защото противоречал и не отговарял на изискванията на ЗПК. Между „Провидент Файнелшъл България“ ООД и нея възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №******** от 17.06.2015г., по силата на който й е била предоставена сумата от *** лева, при годишен /фиксиран/ лихвен процент по заема- 31.82 %, годишен процент на разходите- 48 % и срок за погасяване на заема 60-шестдесет седмични вноски. В договора за кредит не ставало ясно в ГПР, какво е включено и как е формиран той. В договора за кредит единствено било посочено, че ГПР възлизали на 48 %.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждали формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Твърди, че сключения договор за кредит е нищожен, тъй като били нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК. Съгласно чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договор за потребителски кредит бил недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в договора било посочено, че лихвеният процент е - 31.82 %. Липсвало обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсвало уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница и така не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следвало в договора за кредит да са посочени условията за прилагането му, тъй като било необходимо, както потребителят, така и съдът - при възникнал спор между страните по договора при изпълнението му, да извършат самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Това изискване не било изпълнено. В договора бил посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл счита, че нарушението на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК води до недействителност на процесния договор, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД - поради противоречие на закона. Освен това, счита, че е налице недействителност на договора поради нарушаване и на чл.11, т.10 от ЗПК, изискващ в договора изрично да бъде посочен годишният процент на разходите. В чл.19, ал.1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислявали по формула съгласно приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания - ал.2. В договора бил посочен ГПР - 48 %, както и че при изчисляване на ГПР е взето под внимание следното: договорът ще е валиден за целия договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно в срок своите задължения, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, противоречало на 3 изискването за яснота, въведено с чл.11, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор следвало да се счете за недействителен на това основание съгласно чл.22 ЗПК. По изложените съображения счита договора за потребителски кредит от 17.06.2015г. за недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№912/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед №260710/19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ЕМ. Д.

ХР., с ЕГН- **********, с настоящ адрес гр.К., ул.“В.“ №9 , за сумите: *** лева главница, *** лева договорна възнаградителна лихва от 09.10.2015 г. до 10.08.2016 г., *** лева лихва (обезщетение) за забава, представляваща сбор от *** лева от 11.08.2016 г. до 13.03.2020г. и *** лева от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., и законна лихва от 17.03.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и *** лева разноски по делото, от които: 28.31 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 23.03.2021 г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение. На 20.04.2021 г. кредиторът е уведомен за подаденото възражение и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е сезирал съда с иска за установяване на вземането му по издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

По делото са приети заверени копия на Договор за потребителски креди №******** от 17.06.2015 г., договорни разпоредби от 17.06.2015 г., Приложение №1 и Приложение №2 и формуляр за кандидатстване за кредит от 16.06.2015 г. на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, на декларация за лични данни, неоспорени, от които е видно, че на 17.06.2015 г. “П.Ф.Б.“ ООД като кредитор и ЕМ. Д. ХР. като клиент са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставил на ответницата кредит при следните условия: общ размер на кредита /главница/- *** лв., такса за оценка на досие** лв., общ размер на фиксирана лихва – *** лв., представляваща 31.82% годишно, като сборът на таксата и фиксираната лихва – *** лв. се равняват на 48% ГПР; допълнителна услуга по избор на клиента, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по неговото местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита като за услугата „К.у д.“ е уговорена такса-*** лв. Съгласно договора за кредит общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е *** лв., срока на договора в седмици – 60 (броя седмични плащания), размер на седмичното плащане /с изключение на последното/ *** лв. и последно плащане - 40.26 лв., с падеж на първото плащане- 24.06.2015 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащаниятачетвъртък.