Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 24.03.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 53/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
24.03.2023
В сила
11.03.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 336 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 337 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 340 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 6 · Закон за Конституционен съд
  • чл. 5 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 5, ал. 3 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 65 · Закон за хората с увреждания
  • чл. 66 · Закон за хората с увреждания

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500053 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 53/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Н. П. Й. подадена чрез пълномощника й адв. М. Д., против решение № 215/24.10.2022 г. по гр.д.

№142/2022 г. на Шуменския окръжен съд, с което Н. П. Й. е поставена под пълно запрещение.

Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на процесуалния и на материалния закон и необоснованост, като е молила за отмяната му с постановяване на мерки за подкрепа съгл. чл. 65 и чл. 66 от Закона за хората с увреждания, включително и съдът да задължи компетентната Дирекциая Социално подпомагане да я насочи към доставчик на мерки за подкрепа по реда на чл. 66 от ЗХУ, лицензиран в АСП. Във въззивната си жалба е изложила, че: постановеното от окръжния съд решение противоречи на редица международни правни норми, които по силата на чл. 5. ал.4 от Конституцията на Република България са част от вътрешното право и имат превес пред нормите на вътрешното право, които им противоречат; първоинстанционният съд въобще не обсъдил приложими към спора правни норми на Конвенцията за права на хората с увреждания; превратно и манипулативно се позовал на решението на Конституционния съд по к.д.

№10/2014 г., за да обоснове поставянето на въззивницата под запрещение; не обсъдил, не се произнесъл и не изложил мотиви във връзка с искането й в 1 писмените бележки да й бъдат определени мерки за подкрепа съгласно чл.65 и чл.66 от Закона за хората с увреждания в изпълнение на изискванията на чл.12 от Конвенцията; решението противоречало и на чл.8, от Европейската Конвенция за човешки права, както и на Препоръка № R (99) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (България е член на Съвета на Европа от 1992 г.) относно принципите за правна защита на недееспособните пълнолетни лица (приета на 23 февруари 1999 г.), като запрещението регламентирано в българското законодателство представлявало интервенция непропорционална на преследваната с него легитимна цел,.

Окръжна прокуратура – Шумен не е подала отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокуратурата чрез прокурор Пламен Николов от Апелативна прокуратура Варна, е оспорила въззивната жалба е молила за потвърждаване на обжалваното решение на окръжния съд. Въззивницата е депозирала писмено становище, с което е изложила становище по съществото на спора и е молила за присъждане на разноските.

Съдът като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му намира следното:

Производството пред Шуменския окръжен съд е било образувано по искова молба на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен , с която срещу Н. П. Й. е предявен иск по чл. 5 от ЗЛС вр. с чл. 336 и сл. ГПК за поставяне на ответницата под пълно запрещение, поради това, че тя страда от душевна болест и не е в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Прокурорът е изложил, че Н. П. Й. страда от умерена олигофрения – имбецилност, лека степен, умерена умствена изостаналост, като това й състояние е било констатирано по гр.д № 2037/2021 г. по описа на БОС и с оглед необходимостта да й бъде учредено настойничество или попечителство съдът е спрял производството и е сезирал ОП – Шумен за образуване на производство за поставяне на лицето под запрещение.

Ответницата Н. П. Й., чрез адв. М. Д., е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му предвид липсата на елементите от фактическия състав на чл.

5 от ЗЛС, както и предвид противоречието на института на запрещението с Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от РБ със закон от 26.01.2012 г., на ЕКПЧ, утвърдената практика на ЕСПЧ и на Препоръка № R /99/ 4 на Комитета на министрите на СЕ. Сочила е, че висящото гражданско дело има за предмет наследствените й права, не засяга по неблагоприятен начин правата й и тя се представлява от адвокат и от нейната майка, като исканото запрещение не е необходима и пропорционална мярка.

Установено е със събраните по делото доказателства, а и страните не спорят, че: ответницата Н. П. Й. е родена на 29.04.1984 г. ; тя живее със своята майка и последната се грижи за нея; С ЕР № 1168 от 103/16.09.2003 г. на ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Анна „ гр. Варна й е определена намалена 2 работоспособност 96 %, с чужда помощ, пожизнено, поради общо заболяване „Умерена олигофрения . Имбецилност лека степен. Еретичен вариант.

Двустранна атрофия на зрителния нерв“; ползва социална услуга в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания в гр. Шумен;

В настоящия случай се касае за лице, по отношение, на което се иска поставянето му под запрещение по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.

Според чл. 5 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Горното означава, че за да бъде поставено едно лице под запрещение, е необходимо едновременно да са налице две условия. Първото е очертано от така наречения медицински критерий – то да е болно от слабоумие или душевна болест, а второто е наличието на правния критерий – то да не може да се грижи за своите работи. Слабоумието представлява умствена недоразвитост от рождение, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и др., а душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице и може да бъде шизофрения, епилепсия, циклофрения, артеросклероза и пр.

Наличието на първата предпоставка е установено от заключението на вещото лице д-р Коларова по съдебно-психиатричната експертиза (изготвено на база медицинската документация за заболяването на ответницата и освидетелстване на 06.08.2022 г.), което не е оспорено от страните и като пълно, ясно и обосновано изготвено от специалист в изследваната област се кредитира напълно от съда. Според експерта, Н. Й. страда от „Умерена умствена изостаналост. Имбецилност – лека степен. G40 Генерализирана идиопатична епилепсия. Гранд мал припадъци. Епилептична промяна на личността, представляваща F07; Органично разстройство на личността. /МКБ –Х ревизия/. Според МКБ - X ревизия Умствената изостаналост / УИ / е:

„Състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения”. Наблюдават се нарушения в познавателната сфера: способността за анализ, синтез, сравнение по общи признаци, абстрахиране, обобщаване, класифициране. Според Американската психиатрична асоциация /АРА / Умствената изостаналост се отнася до трайни ограничения на функциите, значително под средните интелектуални функции и се проявява със съпътстващи ограничения в две или повече от следните адаптивни умения: комуникация, самообслужване, битови умения, социални умения. Умерената умствена изостаналост е състояние на умствена недостатъчност и мозъчна дисфункция, което е генетично детерминирано и съпътства живота. Не подлежи на медикаментозна корекция и на интервенции с психологични методи. Това състояние изцяло мотивира поведението на лицето, като същото 3 става дезорганизирано, непредвидимо, на моменти нелепо и социално неприемливо. Увредено е ядрото на личността и поради това са засегнати базисните годности за адаптиране и функциониране в домашна и социална среда, некритична към състоянието си. Неспособна за налагане на самоконтрол, както за предвиждане на вероятните неблагоприятни последици от собствените действия и изводимото от тях поведение. Поради липса на съзнание за болест ответницата не разбира необходимостта от провеждане на евентуално неотложно лечение. Отказът от такова може да се окаже високорисков и опасен за собственото здраве и живот. Имбецилността като средностепенна умствена изостаналост ограничава способността на Н. Й. да разбира свойството и значението на постъпките си, както да може да ги ръководи. Не е в състояние да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели. Това се осъществява под диктовка на други лица. Предвид личностовата промяна Н. Й. не е способна да възприема, анализира и оценява факти и обстоятелства от действителността, действията на другите лица и да контролира собственото поведение, съобразно тези факти и действия.

Интелектуалните възможности на ответницата са в границите на екстремно ниски варианти на нормата. Не може адекватно да осъществява връзка със заобикалящата среда. Според експерта, при ответницата индивидуалното нервно - психично развитие е протекло дебалансирано, като налице са данни за вродена или рано придобита / до 4-5 г. в. / интелектуална инсуфициентност. Още в ранното й развитие в Институт по педиатрия София й е поставена диагноза Ембриопатия - малформативен синдром, а в юношеска възраст е започнала да получава припадъци с характеристика на големи епилептични, а пр е з 2005 г. специализирана Т Е Л К за психични заболявания при МБАЛ „Света Анна” - Варна е потвърдила диагнозата за общо заболяване „Умерена олигофрения. Имбецилност-лека степен. Еретичен вариант. Двустранна парциална атрофия на зрителните нерви“ и ответницата е освидетелствана пожизнено с 96% ТНР с чужда помощ. От 23 години, тя ползва социална услуга, а през последните 18 години (от 2004г.) посещава разширения Дневен център за възрастни лица с увреждания „Слънчев лъч” Шумен. В ежедневието се храни сама от вече приготвена храна, облича се самостоятелно, но не може да се изкъпе без помощ. Не може да чете, пише и смята, не познава часовника, както и част от цветовете. Знае стойността на парите до 5 лева, но не може да ги разпредели за покупки. Излиза сама на двора пред блока, комуникира с някои от съседите, които познава поименно.

Избирателно общува с непознати хора, ако не се почувства застрашена и според моментното настроение. Понякога отива с придружител за дребни покупки в близък квартален магазин, с предварително даден списък. Прибира върнатите пари без да може да направи сметка на остатъка. Не знае с какво имущество и пенсия разполага. Слуша музика, гледа телевизия като фон, без да може да осмисли поднесената информация. Трудно се адаптира в нова обстановка. Липсва й въображение, слабо наблюдателна и поради сензорни нарушения. Сегашното психично състояние се характеризира с:

4

Психомоторна напрегнатост, на моменти с акатизия, но подчиняема. В ясно съзнание. Невербално поведение - отсъства очен контакт при повикване по име, неадекватни жестове /често безпричинно високо вдига лява ръка/, непоказване или грешно посочване. Осъществява елементарен вербален контакт, но го поддържа малкоинформативно и често неточно. Стереотипна експресивна реч с изразена полиморфна дислалия, идеосинкразна /неразбираема или разбираема само от най - близки хора/, ехолалична, с особености в модулацията и пунктуацията на гласа. Груба авто- и алопсихична ориентация. Активното внимание се привлича, но изчерпва бързо и е със стеснен обем. Нарушена превключваемост и разпределяемост, повишена отвлекаемост от темата. Емоционално - несъответна, на моменти неустойчива, с променлив афективен резонанс от благовидно весела до мрачна. Мисловният процес е елементарен на конкретно - образна основа, застоен. Ограничен речников запас, беден понятиен апарат, дефицит на абстрактно - логичното мислене и дислалия. Няма данни за психотични феномени. Отчита се екзекутивна дисфункция и контрол, които определят поведението като неорганизирано, с частична автономност при някои елементарни ежедневни дейности. Интерпретацията на обстоятелствата, свързани с делото е със спонтанен характер, образно наситена и изцяло неразбираема за ответницата. Волево - слаб контрол над подтиците и импулсите, повишена внушаемост, социално инхибирана. Некритична към състоянието си. Липсва съзнание за психично заболяване, т. нар. психичен инсайт. Памет и интелект - снизени по органичен /дегенеративен / тип и на ниво лека имбецилност / I Q 35 – 49/. Установеното разстройство на развитието е свързано не само с изоставане в основните срокове на психично развитие /двигателно, езиково/, но и с общото функциониране, което не отговаря на календарната възраст. Според експерта са отчетени качествени нарушения в социалната интеракция: непълноценни отношения с околните неспособност за започване или поддържане на разговор, както и в самата комуникация.В психиатричното обсъждане вещото лице е посочило, че т.н.