Определение № 450 от 02.02.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5814/2023
- Вид
- Определение № 450
- Подписан
- 02.02.2024
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 3 · Закон за Националната агенция за приходите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 450 гр. Перник, 02.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720105814 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 26261/14.12.2023 г., подадена от „ СПЕД С“ ООД срещу „Марина Кар“ ЕООД и Национална агенция по приходите - ТД София.
С Разпореждане № 16979 от 19.12.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение като е ясно, точно и разбираемо е указал на ищцовата страна да отстрани констатираните нередовности и я е предупредил за последиците от неотстраняването им в срок и в цялост. Съобщението е връчено на ищеца на 17.01.2024 г.
В предоставения от съда срок, а и към настоящия момент дадените указания не са изпълнени в цялост – не е надлежно индивидуализиран ответникът взискател по изпълнителното дело с посочване на наименование, ЕИК и адрес, посочване на неговите законни представители или пълномощници, ако има такива.
Разпоредбата на чл. 269 ГПК регламентира възможността на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да предяви иск, за да установи правото си който иск се предявява срещу длъжника и взискателя. Алинея трета предвижда задължение на съда да уведоми публичния изпълнител за предявената искова претенция.
В настоящия случай, въпреки изрично дадената възможност в тази насока, ищецът продължава да сочи като ответник по делото Национална агенция по приходите - ТД София. Съдът намира, че ТД на НАП, вторият ответник, срещу когото е предявена исковата молба, няма самостоятелна правосубектност, не е юридическо лице. Според нормата на чл. 2 от Закона за НАП, НАП е юридическо лице, а ТД на НАП са териториални структури, които осъществяват специфичните функции на НАП - установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания (чл. 6, ал. 3 от ЗНАП). ТД на НАП - София е териториална структура на НАП, която няма самостоятелна правосубектност, 1 самостоятелен бюджет и не е юридическо лице.
На следващо място – НАП е публичният изпълнител, който обезпечава и принудително събира публичните вземания или установява и събира определени със закон частни държавни вземания, но не и самия взискател по изпълнителното дело. Взискателят не е посочен надлежно от ищеца в предоставения от съда срок, нито е направено искане за издаване на съдебно удостоверение от съда с цел идентифицирането му, поради което исковата молба следва да се върне като нередовна
Още повече - ищецът в настоящия случай навежда твърдение за наличие на собственото вземане към длъжника за погрешно преведена по сметката му сума, за което при това не е снабден с изпълнителен титул, с право върху конкретна парична сума (като вещ) преведена по сметка на длъжника, върху която има наложен запор от публичен изпълнител. Съдът намира, че процесуалната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл. 269, ал. 1 ДОПК следва да се основава на твърдение за накърнено в публичното изпълнително производство негово право върху вещни права или вземания на длъжника към трето лице, за които се твърди, че не са част от имуществото на длъжника, а принадлежат на ищеца, а не на твърдяно като принадлежащо на ищеца вземане срещу длъжника по изпълнението (в този смисъл определение № 715/4.12.2019 г. по ч.т.д. № 2577/2019 г., II т. о. на ВКС, определение № 500/20.07.2012 г. по ч.т.д. № 409/2012 г. I т.о. на ВКС).
Искът по чл. 269 ДОПК е положителен установителен иск - третото лице иска от съда да признае съществуването на негово самостоятелно право върху вещите или вземанията на длъжника, срещу които е насочено принудителното изпълнение. При отчитане на факта, че в случая погрешно дадената престация е парична, т. е. родово определена - неоснователното й получаване в патримониума на определено лице предпоставя правен интерес от предявяване срещу това лице на осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, какъвто не е предмет на делото.
Водим от горното и на основание чл. 129 ГПК, настоящият състав на Районен съд - Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 26261/14.12.2023 г., подадена от „ СПЕД С“ ООД срещу „Марина Кар“ ЕООД и Национална агенция по приходите - ТД София.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5814/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 2
3