Решение № 1376 от 10.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Пловдив, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20225300502079 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Диагностичноконсултативен център V- Пловдив“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Съединение“ №42, ЕИК 000466329, чрез пълномощника му по делото адв. А. П., против Решение №260346 от 06.06.2022г., постановено по гр.д. №7103/2019г., по описа на Районен съдПловдив, 4-ти гр.с., с което дружеството- жалбоподател е било осъдено да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка К. Д. П., ЕГН **********, сумата от 4000 лв., частичен иск от 50000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства в резултат на травматично увреждане на здравето- счупване на дясната бедрена шийка, вследствие на претърпян инцидент на 25.07.2018г., и сумата от

1490,43 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди- сбор от платени разходи за лечение, медикаменти и обучение, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на увреждането- 25.07.2018г., до окончателното им заплащане.

В жалбата се излагат доводи за

1 неправилност на решението, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност- намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Ответната страна по въззивната жалба- М.Д.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка К. Д. П., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. В. К., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 25.07.2018г. при излизане от рентгеновия кабинет в ответното лечебно заведение „Диагностично- консултативен център V- Пловдив“ ЕООД ищецът М.Г. е залитнал и паднал на пода в коридора, в резултат на което е била счупена дясната бедрена шийка.

Ищецът твърди, че инцидентът е настъпил поради обстоятелството, че нивото на пода на рентгеновия кабинет било над нивото на коридора, 2 а подовата настилка на двете помещения била с еднакъв цвят, поради което разликата в нивата не се забелязвала, като никъде в сградата нямало указателни табели, които да предупреждават за това. Твърди и че ответното дружество не е осигурило безопасното влизане и излизане на пациентите от рентгеновия кабинет и е създало риск за здравето им.

Тези твърдения са основателни. От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице арх.

Б.К.-Х., се установява, че нивото на пода на рентгеновия кабинет, посетен от ищеца, е с 9 см. по- високо от нивото на коридора, а настилките на коридора и на пода при влизане в кабинета са еднакви като материал и цвят. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага изводът, че към датата на настъпване на инцидента- 25.07.2018г. около рентгеновия кабинет не е имало никакви предупредителни знаци, насочващи вниманието на посетителите към посочената разлика в нивата. Този факт се установява пряко от показанията на св.

Д.Г.- баща на ищеца, пристигнал на местопроизшествието веднага след инцидента, и косвено от показанията на свидетелите Б.Е. и С.Д.- рентгенови лаборанти в процесния кабинет, които заявяват, че нямат спомен към посочената дата да е имало поставени указателни табели. Липсата на такива се установява и от извършения от първоинстанционния съд оглед на мобилния телефон на майката на ищеца- К. П. и съхранявана в паметта му снимка от 26.07.2018г., т.е. на следващия ден след инцидента. Действително при извършения оглед преди изготвяне на заключението вещото лице по СТЕ е констатирало, че разликата в нивата между кабинета и коридора е обозначена с два броя успоредни ленти на по- високото ниво с жълти и черни наклонени линии и жълта табела на вратата на височината на погледа с надпис „Внимание“ и „Разлика в нивата /стъпало/“ и графични изображения. Доколкото обаче огледът е извършен от вещото лице няколко години след инцицента, то следва да се приеме, че тези обозначения са поставени по- късно, като в тази връзка следва да се отчете и фактът, че самият ответник не твърди към датата на инцидента да е имало поставени такива. Предвид горното се налага изводът, че към 25.07.2018г. ответното дружество не е било взело никакви мерки за обозначаване на разликата в нивата между рентгеновия кабинет и 3 коридора пред него, с което е създало потенциална опасност за здравето на пациентите. Според настоящия състав на съда в случая вземането на такива мерки е било наложително предвид общоизвестното обстоятелство, че рентгенов кабинет се посещава предимно от хора с влошено здравословно състояние, за които и най- малкото препятствие при придвижването им води до повишен риск от настъпване на злополука. От основното и допълнителното заключения на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвени от вещото лице д-р М.Б., се установява, че е налице пряко причинно- следствена връзка между инцидентът, настъпил на 25.07.2018г. в „Диагностично- консултативен ц е н т ъ р V- Пловдив“ ЕООД и получените от ищеца травматични увреждания, като е напълно възможно същите да са резултат както от неправилно стъпване и последващо падане, така и от препъване и последващо падане.

Според настоящия състав на съда от изложеното дотук се установяват всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД- противоправно деяние, извършено от служители на ответното дружество при или по повод на възложената им работа, вина, която се предполага до доказване на противното съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, настъпили вреди и причинноследствена връзка между деянието и вредите. Налице е бездействие на служителите на ответника да вземат необходимите мерки за сигурност на посещаващите рентгеновия кабинет пациенти, с което са станали причина за настъпване на вредоносния резултат по отношение на ищеца, поради което ответното дружество, в качеството му на възложител на работата съгласно чл.49 от ЗЗД, следва да отговаря за причинените му вреди. В случая бездействието се изразява не само в липсата на поставени обозначителни табели за наличието на разлика в нивата при влизане, респ. излизане, от кабинета, но и в неполагане от служителите, работещи в кабинета, на дължимата грижа за малолетния ищец, който е имал затруднения в походката, за безопасното му излизане от кабинета.

В показанията си св. Б.Е. твърди, че при излизането му детето е било придружавано от студенти, но не се установява да е било предупредено за наличието на разлика в нивата между кабинета и коридора непосредствено преди стъпването му. Според настоящия състав на съда 4 именно така допуснатото противоправно бездействие в посочените форми е довело до настъпване на инцидента и причиняване на вреди на ищеца.

Неоснователни са доводите на ответното дружество, че процесният инцидент бил настъпил поради груба небрежност от страна на ищеца, здравословен проблем в походката и неосъществен родителски контрол и грижа. Не би могло да се вмени във вина на лица, нуждаещи се от медицинска помощ и посещаващи лечебно заведение за извършване на медицинско изследване, това, че не са забелязали и взели предвид разликата в нивата между отделните помещения в него. Напротив, при наличието на подобна разлика, създаваща потенциален риск от настъпване на инцидент, задължение на съответното лечебно заведение е да вземе всички необходими мерки за избягване на такъв и за предпазване на пациентите. Отделно от това в случая следва да се отчете, че към датата на настъпване на инцидента ищецът е бил на 11 години, при което и предвид състоянието, в което се е намирал, не би могло да се очаква той да притежава необходимата съобразителност при излизането си от кабинета, което е налагало служителите на ответното лечебно заведение да му окажат съответното съдействие. Предвид горното и доколкото по делото не се установява към процесната дата ответното дружество да е взело каквито и да са мерки за предупреждаване на пациентите за риска от залитане и падане при излизане от рентгеновия кабинет, то последното не може да се позовава на евентуална тяхна небрежност. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза се установявало, че сградата на „Диагностично- консултативен център VПловдив“ ЕООД била проектирана за поликлиника, а помещението, пред което е станал инцидентът, било проектирано за рентгенов кабинет.

Спазването на одобрените проекти, както и на съответните строителни правила и норми, при строителството на сградата и в частност- на рентгеновия кабинет, не освобождава ответника от задължението му да предприеме налагащите се от особеностите на конкретната ситуация действия за избягване на злополука чрез надлежно обозначаване на разликата в нивата при влизане и при излизане от рентгеновия кабинет, както и чрез придружаване и непосредствено предупреждаване от служителите на най- уязвимите пациенти, ползващи услугите на кабинета.

5

Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, че инцидентът бил настъпил поради здравословните проблеми на ищеца. Действително по делото се установява от приетата съдебно- медицинска експертиза, че ищецът е страдал от вродено плоскостъпие и валгусно изкривяване на костта на петата, което е затруднявало походката му. Наличието на този здравословен проблем обаче не може да се приеме за причина за настъпване на инцидента, тъй като няма данни преди процесното посещение на рентгеновия кабинет ищецът да е падал и да се е наранявал /в този смисъл са показанията на св. Д.Г.- негов баща/. В случая падането на ищеца се е случило при излизането му от процесния рентгенов кабинет на място с денивелация, която не е била сигнализирана по никакъв начин, което е указание, че именно на това, а не на здравословните проблеми на ищеца, се дължи злополуката. Не могат да бъдат направени други изводи и от приетото в допълнителното заключение на съдебно- медицинската експертиза, че било възможно последната да е настъпила поради неправилно стъпване. Даже и да се приеме, че такова е било налице, то предвид възрастта и здравословните проблеми на ищеца, то не може да му се вмени във вина, а следва да се отдаде именно на необозначената разлика в нивата и на невзетите мерки от служителите на ответника за предпазването му. Неоснователни са и доводите, че инцидентът бил настъпил поради неосъществен родителски контрол и грижа. По делото се установява от свидетелските показания, че съгласно установената практика майката на ищеца не е била допусната в рентгеновия кабинет, а е изчаквала в коридора излизането му, като същата не е била предупредена от служителите на ответното дружество за разликата в нивата на помещенията. При това положение няма как да се приеме, че тя е била длъжна да съобрази ситуацията и да предвиди точния момент на излизането на детето, за да предотврати евентуален инцидент. В обобщение от изложеното дотук се налага изводът, че съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД ответното дружество следва да носи отговорност за причинените на ищеца вреди. Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба на ответника, че правилната правна квалификация на предявения иск била по чл.50 от ЗЗД, а не по чл.49 от ЗЗД. Изложените в исковата молба факти и твърдения на ищеца, на които се основава претенцията му, са свързани именно с 6 неизпълнените задължения на ответника за осигуряване на безопасно влизане и излизане на пациентите от рентгеновия кабинет, което сочи на иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД. Претенция по чл.50 от ЗЗД би била налице в случай, че вредите се дължат на свойствата на самата вещ, какъвто не е настоящият случай.