Определение № 2848 от 06.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2848 гр. София, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Капка Павлова като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241000502337 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С определение № 438/12.09.2023 г., постановено по търг. дело № 213/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е прекратено производството по делото и същото е изпратено по правилата на родовата подсъдност на Районен съд – Благоевград.

За да постанови определението си окръжният съд е приел, че в случая се касаело за спорове между етажните собственици и трети лица, които спорове имали облигационен характер и които не били сред изрично изброените по чл. 23, ал. 4 ЗЕУС, етажните собственици били тези, които имали качеството на страни в материалното правоотношение, а при евентуално иницииране на исково производство, същите следвало да бъдат посочени като активно или пасивно легитимирана страна по делото. Ищецът в поправените си молби вх. № 10967/29.08.2023 г., вх. № 10980/29.08.2023 г. и вх. № 11111/01.09.2023 г. изрично поддържал, че предявява претенциите си срещу всеки един посочен изрично в тях етажен собственик – физическо лице, поради което и следа като цената на иска срещу всеки един от тях под 25 000 лв., то родово компетентен да се произнесе по исковете бил районният съд.

А за да приеме, че местното компетентен е именно Районен съд – Благоевград, окръжният съд е приел, че съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК във всички други случаи извън тези по ал. 1-3 възражение за неподсъдност на делото можело да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. При тези аргументи в случая съдът не можел да определя съд съобразно правилата на местната подсъдност, доколкото в случая за такава, с оглед предмета на заявения търговски спор, не била приложима разпоредбата на местна подсъдност, за която да следи служебно, а била приложима общата разпоредба на чл.

105 ГПК. На това основание – при приложение само на правилата за родовата подсъдност – 1 компетентен да разгледа делото бил по-нискостоящият по степен спрямо сезирания с исковата молба районен съд, в чиято териториален обсег се намирал и сезирания окръжен съд, а именно Районен съд – Благоевград.

Въз основа на това определение на Окръжен съд – Благоевград е образувано гр. дело № 2077/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, по което е постановено определение № 1629/19.08.2024 г., с което е прекратено производството по делото и е повдигната препирня за подсъдност пред Апелативен съд – София между Районен съд – Благоевград и Окръжен съд – Благоевград.

За да постанови определението си, районният съд е изложил подробни съображения, че в случая намирала приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС и не е следвало на ищеца да бъдат давани указания да посочи поименно с адреси за призоваване етажните собственици (над 50 от тях с адреси в чужбина), доколкото конституирА.о им като ответници и участието им по делото не е необходимо, освен по тяхно желание (чл. 23, ал. 5 ЗУЕС).

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по търг. дело № 213/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е образувано искова молба вх. № 12449/20.12.2021 г., подадена от „Вип Колекторс“ ЕООД с ЕИК:206480362 срещу Етажна собственост „Апартаментен комплекс“ – средноетажно застрояване, намиращ се в м. „Изворите“, землището на гр. Разлог, Община Разлог, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, представлявана от управителя Г.

В. Б., с искане да се осъди Етажната собственост да заплати на ищеца сумата от 220 246 лв., представляваща неплатена такса поддръжка на общите части на сградата за периода 2013 г. 02.2020 г.

Ищецът твърди, че на 28.12.2012 г. било проведено първо заседание на Общото събраните на собствениците и обитателите в Етажната собственост, на което били взети следните решение: по т.1 - избран управител на ЕС - А. Х. П.; по т.2 - избран контрольор; по т.3 - приета Оферта от 13.12.2012 г., подадена от „Ам Тур“ ЕООД, което да осъществява поддръжка на общите части в сградата; по т.4 - възложено е на управителя А. П. и същият е упълномощен да договори условията с избрания изпълнител по т.3 и да възложи извършвА.о на дейността по поддръжка на общите части от името и за сметка на ЕС; да състави, преговаря и подпише от името на ЕС договор за осъществяване поддръжката на общите части; по т.5 - да се заплаща от всеки самостоятелен обект в сградата месечно възнаграждение на управителя и контрольора, както и месечна такса поддръжка; възложено е на управителя да събира дължимите месечни такси от всеки етажен собственик и да заплаща месечните възнаграждения на управителя, контрольора и дружеството-изпълнител; по т.6 - да се набират ежемесечни вноски от собствениците за фонд „Ремонт и обновяване“.

В изпълнение на взетото решение, избраният управител на Етажната собственост - А. П., възложил на „Ам Тур“ ЕООД поддръжката на общите части в сградата, като сключил с дружеството договор за стопанисване и поддържане на общите части в процесната сграда.

2

„Ам Тур“ ЕООД изпълнявало задълженията си по договора до неговото прекратяване през 2020 г. Част от етажните собственици не изпълнили изцяло или частично задълженията си да плащат таксите за поддръжка, като управителят на Етажната собственост превеждал по сметката на дружеството-изпълнител възнагражденията за стопанисване и поддръжка на общите части на комплекса само за отделни обекти в Етажната собственост, чиито собственици били превели същите по сметката на управителя на Етажната собственост. Така към дружеството-изпълнител се натрупали задължения по обекти и периоди, подробно описани в исковата молба. Между страните били подписвани няколко споразумения, с които ответникът признавал задълженията си, както следва: от 18.12.2015 г., от 14.12.2018 г., от 22.12.2017 г. и от 17.12.2019 г. Част от задълженията по споразумението били платени, като дължимата от Етажната собственост към „Ам Тур“ ЕООД сума към месец февруари 2020 г. възлизала на 220 246 лв. С договор за цесия „Ам Тур“ ЕООД прехвърлило на ищеца „Вип Колекторс“ ЕООД всички вземания на дружеството към Етажната собственост, произтичащи от неплатени от последната такси за поддръжка на общите части в периода 2013-02.2020 г.

С исковата молба е направено искане по чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху конкретно посочени вземания на ответника от физически лица, което искане е уважено с постановено по делото определение № 288/20.12.2021 г. Впоследствие, с влязло в сила определение № 1161/28.04.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1141/2023 г. по описа на Апелативен съд – София съдебният акт на Окръжен съд – Благоевград е обезсилен, а молбата за обезпечение е оставена без уважение. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че в случая не е налице пасивна процесуална легитимация и поради това обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Изложени са съображения, че по предявения иск Етажната собственост не е надлежен ответник, а в случаите, когато е предявен осъдителен иск, надлежен ответник би следвало да бъдат собствениците, притежаващи обекти в етажната собственост, с конкретизиране процентното им притежание на идеални части, което се обуславя и от индивидуално сключените договорни отношения между всеки от тях и дружеството-ищец.

Етажната собственост, представлявана от управителя Г. В. Б. оспорва активната легитимация на ищеца поради нищожност на договора за цесия; оспорва пасивната процесуална легитимация на Етажната собственост; прави възражение за погасяване по давност на значителна част от претендираните вземания; прави възражение за прихващане на сумата по исковата молба от 220 246 лв. със сумата от 220 246 лв., произтичаща от задължение на ищеца към Етажната собственост за управление и поддържане на общите част в качеството му на „обитател“.

В хода на производството по търг. дело № 213/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, след провеждане на няколко съдебни заседания и събиране но доказателства, с определение № 315/21.06.2023 г. исковата молба е оставена без движение като е указано на ищеца да отстрани нейни нередовности, изразяващи се в противоречие между 3 обстоятелствена част и петитума като изрично посочи срещу кой правен субект предявява иска си, като го насочи срещу надлежен ответник. При насочване на иска срещу етажни собственици следва да се посочат техните имане и адреси, цена на иска спрямо всеки (тъй като се касае до защита на различни материални интереси), какъв е персоналният състав на етажната собственост, към кой момент ще се определи същия, да се изтъкнат конкретни фактически обстоятелства въз основа на които ищецът претендира вземане спрямо всеки ответник поотделно, за да се определи правилно правното основание на спора въз основа на това какво правопораждащо основание се твърди спрямо всеки етажен собственик поотделно /дали се касае до договорно или извъндоговорно основание за защита/, да се конкретизира процентното притежание на идеални части от общите части на всеки един етажен собственик, спрямо всеки един етажен собственик да се посочи какъв конкретно по вид и размер сума се претендира, на какво конкретно основание - за поддръжка, за почистване, за заплатен консуматив и др., при какво процентно съотношение спрямо общите части за този собственик, както и за всяка поискана сума да се посочи и за какъв период от време се претендира.

В отговор на така дадените указания и след удължаване срока за изпълнението им, ищецът е депозирал молба-уточнение вх. № 10967/29.08.2023 г., (коригирана и уточнена с молби вх. № 10980/29.08.2023 г. и вх. № 11111/01.09.2023 г.), с която оспорва определение № 315/21.06.2023 г. и прави искане съдът да го отмени по реда на чл. 253 ГПК. Изразено е несъгласие с изводите на съда, че вземанията на ищеца произтичали от ненаименовано облигационно правоотношение с елементи на договор за изработка, което не било пряко свързано с управлението на общите части, нито бил предявен иск срещу собственик или П.звател, който не изпълнява решения на ОС, поради което искът не попадал сред исковете по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. Настоява се, че предявеният иск попада сред исковете, посочени в чл.

23, ал. 4 ЗУЕС, от което следва и законовото правомощие на управителя да представлява етажните собственици, без да е необходимо посочване на техните имена и адреси. Поради това е направено искане за отмяна на горното съдебно определение и продължаване на производството по делото. В условията на евентуалност, в изпълнение на дадените указания, ищецът в молбата си е посочил имената и адресите на отделните етажни собственици, които имат неплатени такси за поддръжка, с конкретизиране на последните по размер и период. Посочено е, че вземанията произтичат от сключения договор за стопанисване и поддържане на общите части в „Апартаментен комплекс“ - средноетажно застрояване, намиращ се в м.„Изворите“, землището на гр. Разлог от 01.03.2013 г., обуславящ задължението за плащане от страна на Етажната собственост (състояща се от сбор от обекти със самостоятелно предназначение) на възнаграждение към поддържащата фирма в посочения в договора размер. Изрично е отбелязано, че имената и адресите се посочват с цел тяхното фигуриране в крайния съдебен акт, предвид изводите на съда, че решението би било неизпълнимо.

Със свое определение № 438/12.09.2023 г. окръжният съд е оставил без уважение искА.о на ищеца за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на определение № 315/21.06.2023 г. с 4 мотива, че актът на съда бил постановен в съответствие с указанията на Апелативен съд – София. Приел е, че доколкото с молбата-уточнение ищецът „изрично поддържал, че предявява претенциите си към отделни етажни собственици, които не са заплатили дължимите суми“, то съобразно цената на иска срещу всеки отделен етажен собственик (под 25 000 лв.), съдът е приел, че делото не му е подсъдно, а следва да се разгледа от районен съд и го е изпратил по подсъдност на РС-Благоевград, който се явявал по-нискостоящия по степен съд спрямо ОС-Благоевград. Дал е и указания на районния съд да извърши проверка за редовност на исковата молба относно наличието на небходимия брой приложимия от исковата молба за връчване според броя на ответниците, както и да прецени възможността да се приложи чл. 23, ал. 4 ЗУЕС.