Определение № 2384 от 12.09.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2338/2024
- Вид
- Определение № 2384
- Подписан
- 12.09.2024
- В сила
- 12.09.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2384 гр. Пловдив, 11.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502338 по описа за 2024 година ГПК.
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752, против Разпореждане от 02.08.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 6670/02.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13330/2024 г. на РС Пловдив, XIII гр. състав, с което отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против солидарните длъжници А. Е. М. с ЕГН:
********** и В. А. М. с ЕГН: **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на сумата от: 218,75 лв. - остатък от главница, непогасено договорно възнаграждение 1371,36 лв., дължимо за периода от 15.04.2023 г. до 09.05.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст – 1351,94 лв.; неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 1522,50 лв.; лихви за забава - 523 лв. за периода от 16.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането - 30 лв., начислени на 30.03.2023 г. ( при изпадане в забава по-голяма от 14 дни); непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лв., начислени на 15.07.2023 г.; законна лихва в размер на 237,71 лв., дължима от 09.05.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024 г., по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40015263533 от 06.02.2023 г. и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, 1 като иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на тези суми.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.
По същество:
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.
Доколкото претенциите се основават на договор за договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава обоснована вероятност в случая е налице.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя становището на районния съд за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребител. Видно от приложения със заявлението договор, страните са уговорили задължение за длъжника за заплащане на кредитора на възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“, която уговорка според настоящия съдебен състав противоречи на добрите нрави.
Така наречените „Допълнителни услуги“ се изразяват в следното: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Право на промяна на погасителния план. На кредитополучателя е изплатен кредит от 3500 лв., дължимата сума за връщане по кредита е 5649,49 лв. при ГПР от 48,62 %, а дължимата сума за връщане ведно с пакет „Допълнителни услуги“ е в размер на 8624,49 лв.
Клаузата, установяваща задължение за длъжника за заплащане на възнаграждение за посочените допълнителни услуги противоречи с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да 2 получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва.
Ето защо и на основание чл.23 ЗПК, в случая дължимо е връщането само на главницата, представляваща чистата сума по кредита, за която заявлението е уважено след приспадане на заплатените вече от длъжниците вноски съгласно изявленията на кредитора в заявлението, както и за законната лихва за периода на забавата в заплащането на същата, от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане. Не следва да се уважава заявлението в останалата му част, досежно останалите претендирани суми.
С оглед изложеното съдът приема обжалваното разпореждане за правилно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02.08.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 6670/02.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13330/2024 г. на РС - Пловдив, XIII гр. състав, с което отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против солидарните длъжници А. Е. М. с ЕГН: ********** и В. А. М. с ЕГН:
**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на сумата от: 218,75 лв. - остатък от главница, непогасено договорно възнаграждение 1371,36 лв., дължимо за периода от 15.04.2023 г. до 09.05.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст – 1351,94 лв.; неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 1522,50 лв.; лихви за забава - 523 лв. за периода от 16.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането - 30 лв., начислени на 30.03.2023 г. ( при изпадане в забава по-голяма от 14 дни); непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лв., начислени на 15.07.2023 г.; законна лихва в размер на 237,71 лв., дължима от 09.05.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024 г., по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40015263533 от 06.02.2023 г. и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4