Решение № 63 от 07.11.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. ЛЕВСКИ, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.А-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20244410200121 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. П. И. от с.А., общ.Левски, обл.Плевен, против Наказателно постановление №24-0293-000288/04.06.2024г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

В жалбата е наведен довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в НП нарушение. Излага фактическа обстановка, различна от установената в АУАН и НП, като отрича да е осъществено ПТП. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ Левски при ОДМВР Плевен счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, съдържащо всички задължителни реквизити.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Р.Р. - ПлАК.

Поддържа жалбата. Излага съображения за недоказаност на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, като сочи, че от събрания доказателствен материал не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателката при управление на автомобила на заден ход е осъществила ПТП. Позовава се на показанията на свидетеля Б.Б., съгласно които по автомобила на жалбоподателката имало побитости много преди настъпване на въпросното ПТП. Навежда довод за съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателката по отношение на второто нарушение. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, което е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на МВР. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не е установено при произшествието да са пострадали хора, поради което е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и разпоредбата от ЗДвП. Сочи, че същото води до неяснота на вмененото нарушение, с което счита, че е накърнено правото на защита на санкционираното лице. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ Левски при ОДМВР Плевен не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 05.05.2024г. жалбоподателката И. П. И. се движила с лек автомобил *** с рег.№***. Същата потеглила с автомобила в близост до жилищна сграда на ***, като извършила маневра на заден ход в близост до паркирано на улицата МПС, след което продължила движението си напред.

На същата дата бил подаден сигнал от П.Н.В. за реализирано ПТП, при което на притежаван от същата лек автомобил *** с регистрационен номер ***, били причинени материални щети. Сигналът бил посетен от св.Г. Г. полицейски инспектор при РУ Левски, ОД МВР Плевен. Пострадалата посочила като виновен водач жалбоподателката И. П.. Извършен бил оглед на 2 автомобила на пострадалата, при който били установени щети, както и оглед на автомобила на жалбоподателката, при който били установени побитости, които съответствали на причинените щети по автомобила на пострадалата.

Свален бил запис от видеокамера, закрепена на жилищна сграда, намираща се на улицата, сочена за място на произшествието, от който била установена маневра на заден ход, осъществена с управлявания от жалбоподателката автомобил, като часът на записа съвпадал с приблизителния час на произшествието, даден от пострадалата.

Свидетелят Г. К. Г. съставил срещу жалбоподателката И. П. И. АУАН сер. GA №1012141/13.05.2024г. за това, че на 05.05.2024г. в 14:07 часа в гр.Левски, ул.“Иван Вазов“, при следните обстоятелства: град Левски, ул.

Васил Левски до номер 48 с посока на движение към ЖП Гара Левски, като водач управлява лек автомобил *** с регистрационен номер *** и извършва следното:1.При маневра на заден ход не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в следствие на което със задна дясна част удря в предната част паркирания лек автомобил *** с регистрационен номер *** и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила; 2.Не изпълнява задължението си, като участник в ПТП да изчака на място и да уведоми компетентните органи на МВР, с което виновно нарушила чл.40, ал.1, п.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН Началник РУ - Левски при ОД на МВРПлевен издал обжалваното Наказателно постановление №24-0293000288/04.06.2024г., с което на И. П. И. са наложени административни наказания: на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. В наказателното постановление е описана фактическа обстановка, идентична с тази на съставения АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. К. Г., С. И.

К., Б.С.Б.; писмени доказателства: АУАН сер. GA №1012141/13.05.2024г., писмени възражения срещу АУАН сер. GA №1012141/13.05.2024г., Наказателно постановление №24-0293-000288/04.06.2024г., Протокол за ПТП, писмено сведение от И. П. И., Докладна записка от п.и. при РУ Левски Г. Г., Заповед рег.№8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител/водач, 3 както и заключение на вещото лице по извършената видео-техническа експертиза.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение са съставени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и в предписаната от закона форма.

Основателни са наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място следва да бъде посочено, че поради допуснато нарушение при описание на нарушението - чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, в съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението. Налице е противоречие, като са посочени два адреса на осъществяване на процесното ПТП - гр.Левски, ул.“Иван Вазов“ и гр.Левски, ул.“Васил Левски“ до номер 48. Посоченото представлява процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното лице. Неяснотата относно мястото на извършване на вмененото нарушение затруднява организирането на защитата на санкционираното лице и поставя съда в невъзможност да провери материалната незаконосъобразност на акта - дали на посоченото в АУАН и НП място санкционираното лице е извършило маневра на заден ход в нарушението на правилата на ЗДвП и в резултат на което да е реализирано ПТП.

Формалността на административно-наказателното производство изисква прецизност при описание на административното нарушение, с оглед осигуряване правото на защита на санкционираното лице. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и е самостоятелно основание за отмяната му.

За пълнота следва да бъде посочено, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява по несъмнен начин осъществяване от жалбоподателката на вмененото й нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

4

С обжалваното НП на жалбоподателката И. И. е вменено, че при маневра на заден ход не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в следствие на което със задна дясна част удря в предната част паркирания лек автомобил *** с регистрационен номер *** и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила.

От приобщените гласни доказателства се установява, че макар и посочен в АУАН като очевидец, свидетелят С. И. К. е такъв единствено на при съставяне на АУАН и не е свидетел при извършване или установяване на нарушението. От показанията му не се установяват факти, релевантни към вмененото нарушение.

От показанията на свидетеля Г. К. Г. - актосъставител, се изяснява, че същият е установил нарушението - на база подадения сигнал и дадени сведения от собственика на увредения автомобил, установените при оглед побитости по автомобила на жалбоподателката и снетия запис от камера за видеонаблюдение. При възпроизвеждане на видеозаписа в съдебно заседание, както и съгласно заключението на вещото лице по извършената видеотехническа експертиза, не се установява заснето реализирано пътнотранспортно произшествие. Установяваява се маневра на заден ход на автомобил, за който жалбоподателката потвърждава, че е управляваният от същата. Заснетият на видеозаписа друг автомобил не е идентифициран, като не са опровергани дадените от жалбоподателя обяснения, че се касае за лек автомобил на нейн съсед, различен от вписаното в АУАН МПС с материални щети. От показанията на свидетеля Б.Б. се изяснява, че по задната част на автомобила на И. И. имало стари следи от ударено, ожулено преди процесния случай. По делото липсва доказателствен материал, който да опровергава показанията на св.Бекиров. Събраните в хода на производството косвени доказателства в своята съвкупност не образуват верига, от която да се направи единствен възможен извод, че жалбоподателката е извършила вмененото й административно нарушение.

На следващо място, основателен е наведения от жалбоподателя довод за съществено нарушение на процесуалните правила при описание на второто вменено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

Налице е неяснота и противоречие между фактическото описание на 5 нарушението и правната му квалификация. В обстоятелствената част на АУАН липсват изложени факти за пострадали при ПТП лица, а са описани такива за настъпило ПТП с материални щети. При тълкува на вменената като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП следва извод, че се касае за задължение на водача да уведоми органите на МВР, в хипотеза на пострадали лица, който фактически състав не е описан в АУАН и НП. В противоречие с описаните във фактическата част материални щети, неизпълнението на задължението за уведомяване на органите на МВР не е квалифицирано правно по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Налице е неточно посочване на нарушената законовата разпоредба, съобразно фактическата част на НП, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и поконкретно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Нарушението е довело до неяснота относно фактическите и правни рамки на вмененото нарушение.