Определение № 1660 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1660 гр. Варна, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500795 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванев, действащи чрез адв.Х. И., със съдебен адрес: ***, против Определение №2207 от 20.02.2023г. постановено по гр.д.№20223110116299 по описа на Районен съд Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, тъй като ответника В. П. К., е бил починал преди входиране в съда на исковата молба.

В жалбата инициирала настоящото производство се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният съдебен акт като се навеждат твърдения, че първоинстанционния съд неправилно не е отчел характера на предявеният иск, а именно осъдителен иск, предявен след отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и дадени на ищеца указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

Излага се, че трайна и непротиворечива практика е, че дори и в тази хипотеза е налице приложение на нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, съгласно която искът се смята за предявен от датата на подаване на заявлението в съда. Поддържа се, че именно поради тази причина и се ползва заплатената държавна такса от страна на заявителя-ищец, което е и причината да се изискват указания от страна на заповедния съд за предявяване на осъдителния иск.

Съдът, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред районният съд е образувано по искова молба на “Юробанк България“ АД, против В. П. К., с която са предявени осъдителни искове при условията на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и на дадени указания, след постановен и влязъл в сила отказ за издаване на заповед за изпълнение, обективиран в Разпореждане №18350/2022г. по ч.гр.д.

№27.05.2022г. на РС Варна.

Горецитираната искова молба е подадена, чрез пощенска пратка на 12.12.2022г. и е входирана в съда на 13.12.2022г., като след извършена справка в НБД съдът е установил, че ответника В. П. К., с ЕГН ********** е починал на 18.10.2022г.

При тези данни с атакуваният съдебен акт, съдът е приел, че е налице първоначална липса на процесуална легитимация на ответната страна в процеса, респективно че производството по делото, следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Въззивният съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания съдебен акт и относимата нормативна уредба, намира за установено от правна страна, следното:

В случая е безспорно, че производство по гр.д.№20223110116299 по описа на Районен съд Варна е образувано след смъртта на ответника, като спора се свежда до това, дали е приложима разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящият състава на съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като въпросната правна норма, е специална и поради това не следва да се тълкува и прилага разширително. В текста на чл.422, ал.1 от ГПК изрично е визирано, че се касае за иск за съществуване на вземането, който е установителен и който има за цел да стабилизира изпълняемост на вече издадени заповед за изпълнение, евентуално и изпълнителен лист /при допуснато незабавно изпълнение на заповедта/. Логиката на това нормативно разрешение е, че когато съдът е бил сезиран от надлежно процесуално и материално легитимирана страна, то датата на която са предприети действията за принудително събиране на вземането, следва да се приеме и за дата на предявяване на претенцията. В хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК това не е така, тъй като на първо място иска е осъдителен /изрично според ал.3 на чл.415 от ГПК/, а не установителен за съществуване на вземането и поради това чл.422, ал.1 от ГПК е неприложим. На следващо място в условията на предявен осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК няма издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, т.е. не са налице изпълнителни титули чиито съдба да зависи от решението по осъдителната претенция, който съдебен акт от своя страна е самостоятелно основание за осъществяване на принудително изпълнение на дълга. Наред с това отказът да се издаде заповед за изпълнение води до това, че не се е породило правоотношение с длъжника в границите на заповедното производство, което в последствие да се трансформира като същият придобие качеството на ответник в исковият процес.

В този смисъл логиката на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, е не да създаде висящност на 2 исков процес, а да стимулира заявителите да ползват облекченият ред на заповедното производство за принудително събиране вземанията си, дори когато са налице колебания в изискуемостта на дълга, като им гарантира, че ще могат поне да ползват заплатената държавна такса в случай на отказ на съда да издаде изпълнителен титул.

В заключение настоящият състав на съдът намира, че момента на предявяване на осъдителният иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е датата на постъпване на исковата молба в съда, съответно че по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, която касае само установителните искове за съществуване на вземания по издадени заповеди за изпълнение.

С оглед възприетото разрешение производството по гр.д.№20223110116299 по описа на Районен съд Варна, е възникнало след смъртта на ответника В. П. К., в резултат от което се явява недопустимо, защото претенцията на ищеца е насочена срещу несъществуващ правен субект, а липсата на възникнало процесуално правоотношение с починалия ответник, от своя страна осуетява възможността неговите наследници да бъдат конституирани в хода на исковото производство.

По изложените съображения оплакванията на жалбоподателят, се явяват неоснователни, респективно атакуваното определение на РС Варна като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2207 от 20.02.2023г. постановено по гр.д.№20223110116299 на Районен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до жалбоподателят.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3