Решение № 1385 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110211145 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Р. (чрез процесуален представител) срещу НП № 24-4332-015519 от 09.07.2024 г., издадено от Д.Д.Д., началник-сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 188, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат причини, поради които не е могъл да посочи управлявалото съответното МПС лице, както и се възразява срещу прилагането от страна на наказващия орган на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган излага чрез процесуален представител писмено становище с доводи за процесуална и материална законосъобразност на НП, с искане за неговото потвърждаване и с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да вземе каквото и да било отношение по конкретните оплаквания по жалбата (виж и подолу досежно визираното писмено становище!).

От приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа и от предявения по реда на чл.

284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН снимков материал се установява по напълно недвусмислен начин описаната в атакуваното постановление фактическа обстановка, с която страните са запознати (тя се установява от настоящата инстанция по фактите и се излага в настоящото решение посредством препращане, без да има каквато и да е правна или житейска логика за недопустимост на подобен подход, чиято допустимост касателно мотивите към решението на въззивната инстанция в наказателното производство впрочем е практически ЕДНОЗНАЧНО възприета в практиката на ВКС, с мотивите към чиито съдебни актове в съответния смисъл настоящият съдебен състав се солидаризира), както и (се установява още) оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи съответно за съставяне на АУАН и издаване на 1

НП по ЗДвП, а също и това, че срещу нарушителя към процесната дата 25.01.2024 г. вече са били издадени и влезли в сила над 5 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата. Законът е приложен поначало правилно от наказващия орган, изключвайки това, че действително е налице хипотеза не по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, а такава по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, както се сочи и от страна на самия жалбоподател, доколкото се касае за МПС, собственост на юридическо лице, поради което следва НП да бъде изменено (възможността за което е съобщена на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание – виж съответния протокол от проведено открито съдебно заседание!) чрез съответното преквалифициране по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (т. е. като се приложи закон за същото административно нарушение /самото административно нарушение действително остава същото и след преквалификацията/ без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението). Отсъствието на г-н Р. от страната не е причина за неприлагане на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП; то не води до фактическа невъзможност за посочване на лицето, на което в даден минал момент - преди заминаването за чужбина - представителят на юридическото лице, явяващо се собственик на процесното МПС, е предоставил управлението на това превозно средство.

Изобщо при извършената от съда цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха каквито и да било основания за отмяна или други такива извън посоченото по-горе за изменение на НП. При всяко положение присъждането на разноски в полза на СДВР би довело до заобикаляне на изискването за добросъвестност по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, доколкото на съда служебно е известно, че депозираното по делото писмено становище (с което се изчерпва участието на съответния процесуален представител) е с бланков характер (ползва се „бланка“, в която се сменят данните за конкретното нарушение й нарушител и не се взема никакво отношение по конкретните оплаквания на съответния жалбоподател). Изменението на НП не е от такова значение за правния интерес на жалбоподателя, че да оправдае от гледна точка на целта (респективно действителния смисъл) на закона съответното – по силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН - прилагане на чл. 143, ал. 1 от АПК (досежно хипотезите на изменение на НП и въпроса за присъждане на разноски в такива случаи практически е налице празнина в законодателството).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ обжалваното НП № 24-4332-015519 от 09.07.2024 г., издадено от Д.Д.Д., началник-сектор в ОПП – СДВР, като прилага закон за същото административно нарушение, а именно като прилага чл. 188, ал. 2 от ЗДвП наместо чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.

Не присъжда разноски по направените от страните искания в такъв смисъл.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2