Решение № 581 от 20.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Плевен, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430100027 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. 372 ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от ***, *** срещу ***, ***, за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 12664.49 лв., от която:

12490.55 лв. с вкл.ДДС - главница за неизплатени транспортни услуги по издадени фактури ***, фактура № *** и фактура *** и сумата от общо 173.94 лв. - обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от съответния падеж на забавеното плащане до датата на предявяване на исковете, формирана, както следва: по ф-ра *** считано от 01.11.2021 г. до 30.12.2021 г. - 30.42 лв.; по ф-ра*** считано от 16.11.2021 г. до 30.12.2021 г. - 18.46 лв.; по ф-ра *** считано от 12.11.2021 г.до 30.12.2021 г. - 125.06 лв., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответното дружество има сключен неформален договор за превоз на товари, поради което е извършил транспортни услуги, свързани с превоз на слънчоглед, за което са съставени съответните товарителници.

Твърди, че маршрутът е бил от ***, ***, ***, ***, ***, *** до *** на 1 ответника в ***. Сочи, че транспортът е осъществен с негови товарни автомобили, индивидуализирани в товарителниците. Сочи, че във връзка с осъществените доставки, са издадени 3 бр. фактури, които са получени от ответника, заедно с транспортните документи, а стоките са достави и приети от получателя, ведно с придружаващите товара документи. Твърди собствена изправност в отношенията, и неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на услугата. Претендира се заплащане на разноски. В с.з. ищецът не оспорва плащането на исковите претенции след завеждане на исковата молба.

Ответникът твърди заплащането на исковите суми за главница, лихви и ДТ по делото. Оспорва се заплащането на адв.възнаграждение на представителя на ищеца и в тази връзка – дължимостта на тези разноски.

Моли се делото да бъде прекратено и да не се присъжда адв. възнаграждение на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът и ответникът са се намирали в търговски отношения, видно от представените фактури ***, № *** и *** на обща стойност 12490.55 лв. с ДДС, както и представените 46 бр. товарителници, като първични счетоводни документи към тях. Тези обстоятелства – договорните отношения, изпълнението на ищеца по тях, стойността на извършената услуга, размерът на лихвата за забава, не са спорни между страните. Неизпълнението на задълженията в срок също не се оспорва от ответника. От представеното преводно нареждане от 12.01.2022г. е видно, че ответникът е заплатил на ищеца изцяло главницата и лихвата за забава – както мораторната, така и тази след завеждане на исковете на 06.01.2022г. Ищецът признава това плащане в с.з.

При така установеното, съдът намира, че към датата на предявяване на исковата молба, исковете за главница и мораторна лихва са били основателни, налице е било облигационно задължение на ответника към ищеца, незаплатено в срок/при издаване на фактурите/. Доказа се в хода на делото изправността на ищеца по договорите за превоз, като той е изпълнил задълженията си по тях. Плащането на двете искови суми - 12490.55 лв. главница, и 173.94 лв. – обезщетение за забава върху стойността на всяка една от издадените фактури за периода до подаване на исковата молба, в хода на 2 делото представлява извънсъдебно признание на ответника за дължимостта на сумите, като датата на плащане - 12.01.2022г. - сочи също, че към датата на предявяване на исковете в съда, те са били основателни, доколкото задължението към този момент не е било изпълнено. Поради плащането в хода на делото, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Независимо от отхвърлянето на исковете, ответникът не е освободен от задължението за разноски, доколкото липсва втората, кумулативна предпоставка на чл. 78 ал. 2 от ГПК, доколкото с поведението си /неплащането в срок на задълженията/, той е станал повод за завеждане на делото. В случая обаче, до приключване на устните състезания, ответникът е заплатил на ищеца само внесената от него по делото ДТ в размер на 506.58лв., включена във фактурата от 12.01.2022г., но оспорва заплащането за адв. възнаграждение, като твърди, че за тях е следвало да бъде издадена фактура от представителя на ищеца. До приключване на съдебното дирене в настоящето производство е представена такава – от 23.12.2021г. конкретно за договора и пълномощното по настоящето дело, независимо, че за целите на съдебното производство, представеният договор за правна защита и съдействие с вписани всички елементи на плащане, е бил достатъчно доказателство за сторените от ищеца разноски, съгл. т. 1 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Именно поради това, като доказани, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Възражението за прекомерност на разноските, основано на обстоятелството, че плащането е извършено веднага след получаването на и.м. от ответника, е неоснователно, т.к. това обстоятелство не е от значение за разноските, а съдът следва да прецени дали искът е основателен към датата на подаване на исковата молба, а не кога след този момент е изпълнено задължението от ответника.

Изчислено по реда на чл. 2 ал. 5, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки от исковете, минималното възнаграждение за размера, претендиран от ищеца, възлиза на 1204.72лв., поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, срещу ***, ***, със седалище и адрес на управление гр.

***, стопански двор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 12490.55 лв. с ДДС - главница за неизплатени транспортни услуги по издадени фактура ***, фактура № *** и фактура ***, сумата от общо 173.94 лв. - обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от падежа на всяка от фактурите до 06.01.2022г. и законната лихва върху главницата от 06.01.2022г. до окончателното заплащане, както и ДТ в размер на 506.58лв., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на делото.

ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, стопански двор, да заплати на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му до страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4