Решение № 1 от 04.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000190 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 76/ 16.06.2023г . п о т. д. №2/2023 год. ОС- Плевен е осъдил ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК 831830482, да заплати на Л. П. Ц., ЕГН**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от А. С. Г. на 09.02.2022г. на общински път L1125/ІІІ-118 в посока от с.Староселци към с.Горна Митрополия- населени места в Област Плевен, при управление на л .а. марка “Ауди“, модел „А4“ с рег.№ВР 91****, собственост на С. А. Г., при сключена застраховка от собственика “Гражданска отговорност“ с Полица BG/02/122000341624/26.01.2022г., издадена от ЗД “Бул Инс“ АД, със срок на покритие от 27.01.2022г. до 26.01.2023г, сумата от 180 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2022г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 180 000 лева до 220 000 лева и за периода на лихвата от 09.02.2022г. до 30.08. 2022г.

Присъдени са и разноски.

В законният срок срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Н. от АК- Габрово и насрещна въззивна жалба от Л.

Ц., чрез адв. М..

Във въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД се атакува постановеното от първоинстанционния съд решение в осъдителната му част, с което на Л. П. Ц. е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1

180 000 лв., ведно със съответната законна лихва и съдебни разноски, като неправилно и необосновано.

Излагат се съображения, че въпреки родствената връзка баща- дъщеря между ищеца и починалата при ПТП, между тях не е съществувала особена близост, дълбока и изключителна връзка и не били доказани страдания над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за смърт, мъка и тъга.

Показанията на разпитаните по делото свидетели не били ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГП К. Неправилно първоинстанционния съд изцяло отхвърлил наличието на съпричиняване от страна на починалата, въпреки, че тя не са само е допринесла, но била основната причина за настъпване на фаталния край- пътувала е без постановен обезпасителен колан, в противоречние с императивните изисквания на ЗДвП, била със съпътстващи заболявания, поради което следвало да се приеме съпричиняване 90 %. Съдът не коментирал дали, ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, би получила уврежданията довели до летален край, не отчел, че е била със затлъствяване 2-ра степен и при смъртта си, поставена на изкуствена белодробна вентилация повече от 10 дни, е била инфектирана с ковид, която инфекция е носила към момента на ПТП-то. Вещото лице разяснило, че травмата, получена вследствие на удара и непоставения обезопасителен колан, е спомогнала за развитието на инфекцията. Приетата по делото СМЕ установила, че при липса на инфекция ковид и при поставен обезопасителен колан, няма да настъпи „политравма" на гърдите и фаталния край е щял да бъде избегнат. Съдът определил завишено обезщетение, несъобразено със съдебната практика по аналогични случаи.

Претендирано е да се отмени решението в обжалваната м у осъдителна част и искът да бъде отхвърлен изцяло или отчасти, като неоснователен и недоказан по размер. Претендират се разноски.

В насрещната въззивна жалба се атакува постановеното от първоинстанционният съд решение в частта, в която предявеният от Л. П. Ц. иск срещу ЗД "Бул инс" АД е отхвърлен за разликата над присъдените 180 000лв. до пълния претендиран размер от 220 000 лева и в частта за направени разноски и адвокатско възнаграждение присъдено на ответната страна, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие на съдебната практика при прилагане разпоредбите на чл.52 от ЗЗД. Излагат се съображения, че при определяне размера на обезщетението съдът не съобразил в достатъчна степен доказаните в процеса болки, страдания и съпътстващи изключително негативни емоционални преживявания и състояния, които ищецът претърпял и продължава да търпи в резултат от смъртта на неговата дъщеря. Съдът не отчел конкретните обстоятелства: годината на настъпване на ПТП; социално икономическите условия в страната към момента на увреждане; размерът на минималната работна заплата; лимитите на застрахователните покрития, действащи към 2022г.; възрастта на ищеца към момента на наст ъпване на вредите. От събраните по 2 делото доказателства било установено, че през цялото време, в което И. Ц.а се е борила за живота си, ищецът ежедневно посещавал болничното заведение и всекидневно преживявал стрес от честите оперативни интервенции, но същевременно очаквал Ц.а да се възстанови и да бъде отново при него.

Ежедневието му от нормално и спокойно се променило в ходене в болницата, а след това с ежедневни посещения на гроба на И.. Вследствие н а трагичния инцидент той загубил най- ценното за един родител- своето дете. Момичето имало прекрасни и топли отношения със своя баща, разбирали се и се подкрепяли взаимно, били изградили връзка на добри приятели, тя била опора и радост за него. Той изключително тежко преживява л нейната загуба и по настоящем не я е преодолял. Съдът не отчел общоизвестния факт за публично оповестяване на трагедията, не съобразил съдебната практика по други аналогични случаи.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се присъди пълният претендиран размер на обезщетение- т.е още 40 000лв., ведно със законната лихва от 30.08.2022г. до окончателното заплащане.

Претендира се адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38 ал.2 ЗА.

За да постанови съдебният си акт ОС- Плевен е установил механизма на П Т П : На 09.02.2022г., около 07.30часа, И. Л. Ц., заедно с двама свои приятели- В. М. и А. С. Г., пътували с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.№ ВР 91****, по общински път L1125/ІІІ-118 в посока от с.

Староселци към с. Горна Митрополия. Автомобилът бил управляван от А. Г., роден на 15.12.2003г. и придобил правоспособност за водач на МПС, считано от 28.01.2022г., а д вете момичета били пътници. В определен момент, движейки се със скорост от 145.85км.ч. /при максимално разрешена скорост за този път- 90 км.ч./, водачът А. Г. изгубил контрол върху автомобила, в резултат на което последният преминал през крайпътната канавка и след няколко последователни движения, предизвикани от скоростта и неравности по банкета, се ударил в крайпътно дърво. От силата на удара автомобилът се разбил на различни по големина части, като водачът и двете пътнички изпаднали от него. Вследствие получените наранявания от пътнотранспортното произшествие, А. Г. и В. М. починали на място. И. Ц.а била открита в изключително тежко състояние , откарана о т екип на ЦСМП до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр.Плевен, където въпреки проведеното лечение, починала на 22.03.2022г.

С оглед заключението на съдебно- автотехническата експертиза, първоинсатционният съд е приел, че вина за настъпването на ПТП има водачът А. С. Г., който нарушил правилата за движение, по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.20,ал.1 от ЗДвП. Наказателното производство за произшествието е прекратено поради смъртта на дееца А. Георгиев.

Прието е, че не е налице съпричиняване на вредоносня резултат от страна на пострадалата И. Ц.а, по посочените от застрахователната компания 3 възражения: Обстоятелството дали пострадалата е била с предпазен колан или не, е без значение за настъпване на увреждането, тъй като при удара автомобилът се е разцепил на няколко части и пътуващите в него са изпаднали навън, като дори при наличие на поставен предпазен колан пострадалата би получила травматични увреждания; При приема на Ц.а е отчетено затлъстяване 2 степен, което в конкретния случай няма отношение към настъпилия фатален изход; Заболяването от Ковид 19 е повлияло в незначителна степен състоянието на пострадалата, не е възможно да се изведе категорична причинно- следствена връзка с настъпилата смърт.

Първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е посочил, че съобразява следното: Претендира се обезщетение за загуба на дете- нарушен е естествения ред на развитие и смъртта на детето предхожда тази на родителя. От показанията на двете свидетелки- Д.Ц.а и Б.Ц.а се установява, че връзката между баща и дъщеря е била много силна, двамата постоянно са поддържали, както телефонна, така и непосредствена жива връзка. След катастрофата бащата коренно се изменилсмъртта на дъщеря му настъпила внезапно и преждевременно, което причинило силна психо- травма, о т показанията на свидетелите установяват симптоми на пост-травматичен стрес, които не могат да бъдат овладени и това влошава качеството на живот.

Освен гореизложеното съдът е посочил, че съобразява общественоикономическата и социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, за да определи обезщетение в размер на 180 000 лева.

Апелативен съдВелико

Търново, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди възраженията в жалбите, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника, като застраховател на гражданската отговорност за лекият автомобил, с които е причинено произшествието.

Механизмът на произшествието е установен от съдебноавтотехническата експертиза и не се оспорва от страните по делото.

Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице.

Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносният резултат.

Починалата И. Ц.а е била на 23 години, по- голямото дете на 52годишният ищец, от първият му брак. Видно от данните по делото родителите на пострадалата са се развели, когато е била в първи клас и тя е останала да живее при майката, която е упражнявала родителските права и е полагала 4 непосредствените грижи за нея. Ищецът също е живеел в гр. Плевен, сключил е втори брак и има второ дете. Като неин баща същият е сред лицата, които съгласно ППВС 4/61, имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт, за репариране на действително претърпените болки и страдания, които подлежат на пълно доказване по делото.

От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели- Д.

Ц.а- сестра на ищеца и Б. Ц.а- съпруга на ищеца, които следва да се ценят съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че бащата и дъщеря му са били в много добри отношения, поддържали са връзка, срещали са се. И. била в добри отношения и с природеният си брат. След смъртта на дъщеря си ищецът бил много променен, много нервен, вглъби се в себе си , всичко му било безинтересно, станал раздразнителен, изнервен, почти не спял, не искал да излиза- „само в къщи и на работа“ /св. Б. Ц.а/. Интересувал се от състоянието на И., когато била в болницата ходел всеки ден, търсел сведения за състоянието й.

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен, че ищецът и починалата му дъщеря са били в много добри отношения, поддържали са връзка, както по телефона, така и непосредствена и в резултат на внезапната и преждевременна смърт на първото си дете Л. Ц. коренно се променил, затворил се в себе си, изпитвал болка и страдание, както всеки родител при загуба на дете.

Но не споделя изводите на първата инстанция, че здравословното състояние на ищеца се е влошило- високо кръвно налягане, наднормено тегло, именно във връзка и след смъртта на дъщеря му. По делото няма доказателства от кога ищецът боледува от тези заболявания, кога са диагностицирани, променило ли се е здравословното му състояние, за да се направят изводи в тази насока. Не са налице и доказателства Л. Ц. да е получил посттравматично стресово разстройство, както е приел ОС- Плевен.