Решение № 784 от 17.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 7 8 4 гр.

Пловдив, 17.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАСИЛ ТАСЕВ при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 8009/2018 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от

В.В.О. с ЕГН ********** *** против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2266525 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на процесния Електронен фиш по съображения, изложени в нея. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не дава становище по делото.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От ОД на МВР –

Пловдив е издаден Електронен фиш серия К № 2266525 затова, че на 07.09.2018г. в 10:50 часа на АМ „Тракия” км 107+600 в посока Бургас, с одобрено автоматизирано техническо средство TFR1 –M № 546, било заснето движение на МПС „Мерцедес Ц 320 ЦДИ”, рег. № ***, собственост на В.В.О., ЕГН

**********, със скорост от 173 км/ч., при въведено ограничение на скоростта 140 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. По този начин жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 33 км/ч. Констатациите били определени като нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП, въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 –M ” от 08.03.2018г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1 – M 546/07.09.2018г.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП /предвид липсата на подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно от доказателствата по делото се установява,че в случая жалбоподателят не е изпълнил задължението си на процесното място и време да управлява конкретното

МПС до не повече от 140 км/ч, въпреки това скоростта на движение на МПС е била превишена с 33 км/ч. Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП предвижда, че за превишаване на разрешената скорост, извън населено място от 31 до 40 км/ч, е предвидена глоба в размер от 300 лв.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.

Правилно на жалбоподателя е било наложено административно наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер от 300 лева за така установеното нарушение, който размер не подлежи на ревезиране от страна на Съда.

Нарушението е установено и заснето от мобилно автоматизирано устройство, което с оглед Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №

10.02.4835 от 24.02.2010 г. мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1–M, е от одобрен тип със срок на валидност на удостоверението до 24.02.2020г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Освен това мобилната система за видеоконтрол „TFRM-1” e била проверена, с оглед Протокол № 3-33-18/ 08.03.2018г., в който е констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са и заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението, географските координати, действащото ограничение, както и посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ въпросния заснет пътен участък, ограничението на скоростта, дата и час на констатираното нарушение.

Съгласно Наредба №

8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, вече е допустимо на база заснемане с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквото е в настоящия случай.

Посоченото води до извода, че електронният фиш, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за видеоконтрол.

На следващо място, с оглед датата на извършеното нарушение – 07.09.2018г., във връзка с настъпилата промяна в чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДВП с ДВ бр. 54 от 2017г./ в сила от 26.09.2017г./, както и отмененият с ДВ бр.6 от 2018г./ в сила от 16.01.2018г. / - чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., няма изискване пътният участък на заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на заснемане от пътния участък да бъде оповестено в средствата за масово осведомяване или страницата в интернет на МВР.

В случая законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като го е наказал в качеството му на собственик, на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Ето защо и това възражение на жалбоподателя не се споделя от Съда.

Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата, поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2266525 на ОД на МВР – Пловдив, с който на В.В.О. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.