Определение № 251 от 02.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 02.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600362 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.243, ал.8 от НПК, образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Търговище против определение №311/14.10.2024 година по ЧНД №456/2024 година, с което състав на Окръжен съд-Търговище отменил постановление за прекратяване на наказателно производство по ДПр№10/2022 година по описа на ОСлО при ОП-Търговище.

Протестът изразява несъгласие на държавното обвинение с приложението на закона – заети са съображения за изчерпателност на доказателствената дейност, т.к. в хода на разследването са събрани и проверени всички фактически данни с отношение към обективната истина по предмета на доказване, но въпреки това всяка възможна хипотеза относно механизма на смъртта на пострадалия остава под непреодолимо съмнение. С тези аргументи, както и с настояване, че ако единственият свидетел-очевидец бъде привлечен като обвиняем, то това би лишило доказателствената съвкупност от каквито и да е данни за действията и разположението на пострадалия непосредствено преди падането му, прокурорът поддържа позиция за незаконосъобразна отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, апелирайки към настоящата инстанция за процесуална намеса в насоката на чл.243, ал.6, т.1 от НПК.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с мотивите на частния протест и с доказателствата по делото, приема следното:

Подаденият частен протест срещу първоинстанционното определение е допустим, разгледан по същество – неоснователен.

Разследването по ДПр №10/2022 година по описа на ОСлО при ОПТърговище има за предмет трудова злополука от 14.04.2022 година в землището на с.Длъжка поляна, общ.Антоново, вследствие на която на 15.04.2022 година настъпила смъртта на А.А. По обстоятелствата на деянието и на авторството органите на разследването са събрали гласни, писмени и 1 веществени доказателства, назначили са експертизи, които обаче към настоящия момент не постигат задачата по чл.1, ал.1 от НПК и не разкриват обективната истина относно механизма на смъртта на А.А.

Вследствие на проведеното доказване, само част от фактическите положения по чл.102 от НПК са надлежно установени. В резюме, със срочни граждански договори от 01.04.2022 година между пострадалия А., свА.Д. и „Рафаилов лес“ООД, били учредени трудови правоотношения за почистване на сечище от А. и за сеч на дървесина от второто Л.. Еднозначно е доказано, че дървосекачът бил правоспособен и работел със свой собствен инструмент, че на наетите лица не били предоставени работно облекло и предпазни средства и че на Д. и А. им бил проведен начален инструктаж. Относно същността на работата: 1) св.Д. с моторен трион режел маркирани дървета в държавна горска територия, после ги метровал и 2)пострадалият събирал нарязаните дърва на купчини. Не е спорно от фактическа страна, че между св.Д. и А. не съществувал какъвто и да е конфликт.

По еднопосочен доказателствен път е изяснено, че на 14.04.2022 година двамата мъже били извозени със служебен транспорт до отдел 87, подотдел „Г“ от ДГТ, в с.Длъжка поляна, общ.Антоново. Работната им площадка съставлявала сечище със стръмен наклон, с предварително маркирани дървета. До момента на злополуката всеки един изпълнявал задълженията си.

Около 13.00 часа св.Д. отрязал дърво, метровал го, а А.А.започнал да прави купчини. После свидетелят отсякъл още едно дърво и го повалил. В това време пострадалият бил прав в долния край на сечището. Свидетелят се насочил към ново дърво и започнал да го реже. Приблизително в това време А. паднал по очи между две камари от натрупани метровки. Мястото на падане се намирало на около 7 метра от все още неотрязаното дърво, в което опирал върхът на последното повалено дърво от св.Д..

На А.А.била оказана спешна и болнична медицинска помощ, но въпреки предприетите мероприятия той починал на 15.04.2022 година от Л.вочелюстна и черепно-мозъчна травма.

При така очертаните фактически положения, държавното обвинение приема, че по реда и със средствата по НПК не може да установи несъмнено механизма на уврежданията при пострадалия. От възможните причини прокурорът изключва удар от падащо отрязано дърво, на основание:1)обективни находки, 2)приложение на правилата на формалната логика – реалистично би било при заплаха от удар А. да е предприел инстинктивно поведение за предпазване, каквито данни не са наЛ.

3)съобщение на пострадалия пред свидетели, че се е наранил при падане.

Правилно окръжният съд не се е съгласил с обосноваността на заетото становище от страна на държавното обвинение, т.к. неустановената обективна истина по причинния процес на смъртта се дължи на допуснати от органите на досъдебното производство нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.1 и ал.5 от НПК.

На първо място както в доказателствената дейност, така и при формиране на вътрешното убеждение във връзка с правомощията по чл.242, ал.1 от НПК, прокуратурата е игнорирала следите от деянието, фиксирани и събрани при огледа на местопроизшествието (ДПр, т.1, л.7 и сл.). От годния да е източник на фактически данни протокол за оглед се извлича информация за 2 наличие на множество и различни по форма находки, както и за тяхното разположение спрямо два статични обекта (две камари метровани дървета), фиксирани и иззети са двете ръкавици на пострадалия със следи от кръв, събрани са и други веществени доказателства. Органите на досъдебното производство са подценили възможността чрез изследване на следите да възстановят максимално точно картината на събитието, интересуващо наказателното производство, установявайки обстоятелства досежно механизма на причиняване на травмите от една страна, а от друга – да проверят достоверността на показанията на св.Д.. Следите биха били източник на информация например за взаимното положение на пострадалия и обектите, върху които е осъществен следовия контакт и за процесите, при които са причинени следите (според вида им – капки, струйки, пръски и пр.). В тази връзка, въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд за необходимост от способа по чл.144 от НПК, включително със знания в областта на трасологията от гледна точка на оценка на следите във връзка с механизма на смъртта. Разумно би било обмислянето на многопрофилност на съдебната експертиза – и по това положение въззивният състав се солидаризира с мотивите на проверяваното определение, като точният й предмет и състав би следвало да съответства на тактиката на разследването и на задължението на органите на досъдебното производство по чл.13, чл.14, чл.107, ал.1 от НПК.

Разискваната по-горе доказателствена празнота има отношение и към оценката на тройната СМЕ, по чието значение спрямо предмета по чл.102 от НПК прокуратурата не е взела дължимото по чл.107, ал.5 от НПК отношение.

От изложените доводи в постановлението за прекратяване на наказателното производство (ДПр, т.4, л.143 и л.143 гръб) не се извлича изискуемия по чл.153 от НПК анализ, напротив изводът на тройната СМЕ за възможния механизъм на травмите при пострадалия – удар по Л.то от ствол на падащо дърво в изправено положение, е необосновано игнориран, защото: 1)не е извършена проверка за достоверност на показанията на св.Д. досежно разположение му спрямо пострадалия непосредствено преди травмирането, за посоката на падане на отрязаните дървета, за това какво е разбирането на свидетеля за безопасно разстояние при сеч и отговаря ли то на нормативно разписаното (ДПр, т.1, л.31 и т.4, л.22 – свидетелят сочи отстояние от пострадалия около 20 метра, което е два пъти по-малко от безопасната зона);

2)не е проследено съответствието на тройната съдебно-медицинска експертиза с данните по делото, не са изследвани методите и верифицираните с тях експертни изводи (положения със значение за оценката относно обосноваността и правилността на експертизата); 3)държавното обвинение е допуснало изводи извън правилата на формалната логика, фактически достигайки до предположения относно причинния процес на смъртта, пренебрегвайки данните за масивните Л.ви счупвания, за черепно-мозъчната травма и за нараняванията по дясната мишница, както и за голямата сила на възникване на т.нар. тъпа травма, която вещите лица изключват да е възможна при падане от високо или от собствен ръст и 4)не са обсъдени производните доказателства относно причинния процес в показанията на св.Османов (ДПр, т.2, л.54).

Преминавайки към заключение, собственият доказателствен анализ на 3 настоящия въззивен състав разкрива сходство с проведената оценка за обоснованост и законосъобразност на постановлението на ТОП от контролирания окръжен съд, поради което изводът на ТОС за неразкрита обективна истина относно механизма на травмите, довели до смъртта на А.А. се споделя. Едва при установяване на фактическите положения в указаната насока е възможно подвеждане на данните по делото към материалния закон, поради което на този етап изводите на първоинстанционната прокуратура във връзка със състава на чл.123 от НК са прибързани.

Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК въззивният състав

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №311/14.10.2024 година, постановено от състав на Окръжен съд-Търговище по ЧНД №456/2024 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4