Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1363 от 16.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2077/2021
Вид
Решение № 1363
Подписан
16.12.2021
В сила
16.12.2021
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.290 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. София, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502077 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262095/29.03.2021г., постановено по гр.д.№ 13365/2019г., по описа на СГС, ГО, 13 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, са осъдени да заплатят в полза на Д. Д. И., сумата в размер на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат от ПТП, настъпило на 06.05.2019г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2019 г. до окончателното й изплащате и разноски в размер на 238 лв.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 26 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София са осъдени да заплатят на адв.С. К. Н. сумата от 830лв.на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

По компенсация Д. Д. И. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, сумата от 1188 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на Н. П. Т., трето лице-помагач на ответника.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от ищеца и от третото лице-помагач по делото.

1

Жалбоподателят-ищец Д. Д. И. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 26 000 лв. и моли съда да го отмени и уважи претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че решението в отхвърлената част на иска и в частта му за присъдените разноски е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което моли да бъде отменено в тази част, а искът да бъде уважен за още 16000 лв., т.е. изцяло, заедно със законната лихва от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за присъдените разноски в полза на ответника, с присъждане направените пред двете инстанции разноски. Що се отнася до размера на обезщетението посочва, че сумата от 10 000 лв. е явно несправедлива, не кореспондира с обичайния размер на обезщетенията към тази дата. Твърди, че е получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка, контузия с разкъсно-контузиа рана в лявата фронтална област на главата, нямал е спомен за случилото се. Получил е оток на меките тъкани в ляво челно-теменно с наличие на въздушни колекции в същата зона. Разкъсно-контузната рана му е била обработена хирургически и на 15.05.2019 г. му са били извадени конците. Получил е и контузия на дясното коляно. Лечението му е продължило в домашна обстановка с проследяване от личния лекар. Един от най-често срещаните симптоми при мозъчното сътресение е главоболието, особено при изправяне, умствено и физическо напрежение. Все още изпитва главоболие при умствено натоварване и физическо. Търпените неимуществени вреди в резултат на тежките увреждания са постоянни и за в бъдеще ще продължат, оттам и присъденото застрахователно обезщетение се явява не само занижено, но и крайно несправедливо. Претендира разноски.

Жалбоподателят-трето лице помагач, в лицето на Н. П. Т. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че присъденото обезщетение в размер на 10 000 лв. е прекалено завишено и не е в рамките на справедливото обезщетение, като при опреД.ето му съдът не е съобразил конкретно установените по делото факти - вида на вредите, тяхната трайност, интензитет и продължителност. Не е взет предвид и факта, че претендираният размер не кореспондира с установената съдебна практика по сходни казуси, както и икономическата обстановка в страната. Видно от представената по делото Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ -ЕАД, ищецът е диагностициран с мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. Приет е в болницата контактен, адекватен, което се потвърждава и от показанията на свидетеля, разпитан в о.с.з. на 25.02.2021г. При изписването два дена по-късно ищецът е бил с леки наранявания, не е ползвал отпуск по болест. Видно от заключението на СМЕ при извършен личен преглед на ищеца, последният не съобщава за налични оплаквания към настоящия момент, а и не описва какви са търпените от него болки и страдания, колко време е продължило лечението му в домашна обстановка, не прилага болнични листове и рецепти за провеждане на домашното лечение. Отделно от това, недоказан остава механизма на настъпване на произшествието, на причинените вреди и на връзката между тях.

На следващо място релевира отново възражението си за съпричиняване, като твърди, 2 че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, а свидетелските показания в тази връзка на св.очевидец З., съдът неправилноне е кредитирал, предвид приятелските отношения между него и третото лице помагач Т..Св.З. е пряк очевидец на ПТП, освен това е бил предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК за даване на неверни показания. Освен това съдът не допуснал поискания с отговора на ИМ свидетел, също пряк очевидец, който е пътувал в процесния л.а.Ауди А6, управляван от Н.Т..От разпита на св.З. се установява, че ищецът е бил без предпазен колан в управлявания от него л.а., освен това е видял, че автомобилът на ищеца е навлязъл в насрещното пътно платно и е предизвикал процесното ПТП.Съдът не кредитира показанията на св.З., предвид приятелските отношения между него и третото лице помагач Т., а същевременно кредитира показанията на съпругата на ищеца, която е заинтересована от изхода на делото, като е приел, че след злополуката имал главоболие и световъртеж за 2-3 месеца, без да вземе предвид заключението на СМЕ, което сочи, че възстановяването е в рамките на 2-3 седмици.

Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София оспорва жалбата на ищеца и моли съда да я остави без уважение.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД, предявен от Д. Д. И., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 06.05.2019 г. в размер на 26 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 06.05.2019г. до окончателното й изплащане.

Ответникът „ЗД „Бул Инс” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като завишен.Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е пътувал без предпазен колан.Сочи, че не са представенимедицински документи, които да установяват усложнения.

От фактическа страна се установява, че на 06.05.2019 г., около 20.10 часа в гр.

София на „Стар Белоюдски път” е настъпило ПТП между л.а.„Фолксфаген Голф” с per. № ******** управляван от ищеца и л.а.„Ауди А6” с per. № ******** управляван от Н. П. Т., при което движещия се в посока от към Златните мостове към „Беловодски път” автомобил Ауди при маневра десен завой е навлязъл в насрещната лента за движение, където е реализирал катастрофа с насрещно движещия се л.а. „Фолксфаген Голф”.

От заключението по допуснатата АТЕ /л.50 от делото/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че катастрофата е настъпила в следствие челен удар на двата автомобила, настъпил изцяло в лентата за движение на л.а. Фолксваген. Съобразно схемата на ПТП при удара, л.а.Фолксваген е изместен назад и ударен в мантинелата, което означава, че скоростта на л.а. Ауди е била 3 висока. Според експерта преди удара л.а. Ауди се е движил по принадлежащата му лента в посока от хижа „Тихия кът” към кв.„Бояна” и следствие на хлъзгане е навлязъл върху насрещната лента, което се получава при движение с висока скорост и употреба на спирачки. От друга страна л.а. Фолксваген Голф се е движил по принадлежащата му лента в режим на изкачване, което не може да се извършва с висока скорост.

От заключението на приетата АТЕ се установява, че причината за настъпване на произшествието е единствено в субективните действия на водача на л.а. Ауди /третото лице/, който е загубил контрол над управляваното от него МПС и е навлязъл в лената за насрещно движение. В този смисъл пострадалият не е допринесъл за неговото настъпване, а скоростта му на движение не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

От заключението на допуснатата СМЕ, депозирано на л.46 от делото, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение, контузия, разкъсно- контузна рана вляво челно на главата и контузия на дясното коляно. Бил е приет за три дни за лечение и активно наблюдение. Приложено лечение с обезболяващи, антибиотик и вливания. По отношение на раната на главата е извършена първична хирургична обработка и е наложен шев. При изписването си от болницата пострадалият е бил в ясно съзнание, без огнищна неврологична симптоматика и спокойна рана. Според експерта по отношение на раната в областта на главата е изпитвал обичайните за мекотъканните увреждания болки и страдания.

Възстановяването от нея е било в рамките на 10-14 дни. Контузията на коляното отзвучава за период от около две седмици. Последиците от мозъчното сътресение при неусложнени случаи отзвучават за около 2-3 седмици. Счита, че пострадалият е бил с правилно поставен колан, като отчита наличието на челен удар и горепосочените травми, който извод дава устно в о.с.з.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.К. в о.с.з. на 29.10.2020г. /съпруга на ищеца/, чийто показания съдът кредитира напълно като обективно дадени и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК, както и св.З. /приятел на деликвента/, дадени в о.с.з. на 25.02.2021г.

С. М. К. посочва, че в момента на катастрофата била на задната седалка на автомобила с детето си. Видяла, че сиво Ауди навлязло в тяхната лента за движение и ги ударило челно. Д. не бил адекватен след удара, не бил в състояние да ходи сам и затова с помощта на други двама мъже бил натоварен в автомобил и закаран до болница. Имал рана на главата, която впоследствие била защита от лекарите. Около 2-3 месеца имал главоболие, чувствал се отпаднал и не бил като в цяло в кондиция, а през първия месец се налагало да бъде обслужван при битови хигиенни дейности.

От показанията на св.З. се установява, че пристигнал на мястото няколко секунди след удара. Движели се в две различни коли с деликвента, с когото били приятели, но малко изостанали след него, затова не са видели удара. Същият посочва категорично, че пострадалият Д. бил в колата без поставен колан, когато му помогнали да излезе от нея.

Веднага го закарали в Пирогов, спомня си, че като пристигнали той вървял самостоятелно, без чужда помощ, за да бъде прегледан-бил уплашен, но напълно адекватен.

С оглед гореизложеното съдът споделя направения от първа инстанция извод, че е недоказано пълно и главно възражението за съпричиняване, доколкото показанията на св.З.

4 са в противоречие с изводите на вещото лице-медик, който намира, че ищецът е бил с поставен колан. От друга страна свидетелят не е очевидец на удара, а е пристигнал малко след него, когато е повече от нормално пострадалият шофьор вече да е откопчал колана си, за да излезе и провери състоянието на жена си и детето.

Представена е и покана от 11.06.2019г. съгласно която ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 06.05.2019г.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: