Определение № 441 от 10.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. София, 04.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Е.ия К.а като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000600511 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр ал. 2 вр.ал.1вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

С определение на Окръжен съд - Кюстендил по протокол № 174 от 11.04.2023 г., постановено по НОХД № 103/2023 г. по описа на същия съд, на основание чл. 249 ал. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на ОП-Кюстендил за отстраняване на посоченото в мотивната част на определението съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалното право на обвиняемия Е.

И. К. да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество.

Срещу това определение е постъпил въззивен частен протест от прокурор при ОПКюстендил с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно. В частност за неправилни се считат решаващите изводи на окръжния съд, че в постановлението за привличане и в обвинителния акт са посочени нормативните актове /Закон за горите, Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии и др./, които според органите на ДП регламентират правно дейността „добив на дървесина“, но не и конкретните разпоредби от тези актове и че при така формулираното обвинение, с общо посочване на нормативните актове, следва да се приеме, че е нарушено процесуалното право на обвиняемия Е. К. да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество.

В тази връзка се изтъква, че в обвинителния акт е посочено, че добивът на дървесина е дейност, уредена в Закона за горите, в Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии - издадени от министъра на земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 38 от 10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019 г., в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и в Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ-ДВ. бр.79 от 1

10.07.1998 г.), и че в случая деецът не е имал право да упражнява такава дейност, тъй като нито той, нито представляваното от него дружество „К.и 87" ЕООД са били вписани в публичния регистър на ИАГ за извършване на добив на дървесина съгласно чл. 241, ал.1 от Закона за горите и съответно нямат издадено удостоверение от ИАГ.

В протеста се твърди също, че диспозитивът на обвинението е изпълнен в съответствие с дадените от КОС указания с протоколно определение № 573/14.11.2022 г., с което делото е върнато на ОП-Кюстендил. Заявява се, че в това определение на л.4, абзац 6-ти е посочено, че в диспозитива на обвинението следва да бъдат посочени нормативните актове, в които е уредена правно регламентираната дейност (без да е указано да бъдат посочени и конкретните разпоредби от тези актове), и че в изготвения нов ОА изчерпателно са посочени нормативните актове, в които е уредена правно регламентираната дейност, така, както е било указано в цитираното определение на съда. Освен това се претендира, че в актуалния текст на обвинението е посочено, че се касае за правно регламентирана дейност „добив на дървесина“, която деецът не е имал право да упражнява, „тъй като нито той, нито и представляваното от него дружество - „К.и 87" ЕООД не са били вписани в публичния регистър на ИАГ за извършване на добив на дървесина, съгласно чл. 241, ал.1 от Закона за горите и съответно няма издадено удостоверение от ИАР“. С оглед на това се заявява становище, че тази част от диспозитива на обвинението конкретно указва за разпоредбата, съдържаща правната регламентация на дейността „добив на дървесина“ и субектите, които могат да я упражняват.

Излагат се и доводи, че в съответствие с направените от САС констатации в обстоятелствената част на обвинителният акт като отегчаващи вината обстоятелства са детайлно посочени всички конкретни правни разпоредби касателно правно регламентираната дейност „добив на дървесина“, които са нарушени от обвиняемия. В тази връзка се твърди, че при направения задълбочен анализ от страна на АС-София на допуснатите нарушения при съставяне на диспозитива на обвинението не е констатиран пропуск в детайлизирането на правната регламентация на дейността, източник на повишена опасност.

Предвид така изложеното подалият протеста прокурор намира за неправилен извода на КОС, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.

Счита, че от текста на диспозитива на обвинението ясно се указва както в кои нормативни актове се урежда добива на дървесина, така и конкретната разпоредба от ЗГ - чл. 241, ал.1, която урежда извършването на тази дейност относно лицата, които имат право да я упражняват.

В заключение подалият протеста прокурор моли да бъде отменено горепосоченото определение на КОС за връщане на делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

2

С актуалния обвинителен акт от 16.02.2023 г., поставящ началото на текущото съдебното производство, по отношение на подсъдимия Е. И. К. е повдигнато обвинение за извършени в реална съвкупност престъпления по чл. 123 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл. 235 ал.1 от НК.

В атакуваното определение е съзрян недостатък на обвинителния акт единствено в частта относно описанието на съставомерния признак на престъплението по чл. 123 ал.2 вр. ал.1 от НК, касаещ нормативната основа и регулация на "правно регламентираното занятие или дейност", към които спадат инкриминираните действия /бездействия/ на подсъдимия.

В правната теория и съдебната практика е утвърдено разбирането, че осъществяването на престъпление по чл. 123 ал.2 вр. ал.1 от НК предполага упражняване на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, от лице, което няма право да ги упражнява, и от това настъпи съставомерният вредоносен резултат.

Иначе казано, отговорност по чл. 123, ал. 2 НК носи този, който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, спадащи към занятието или правно регламентираната дейност по чл. 123, ал. 1 НК, които няма право да упражнява.

Субект на престъплението по чл. 123, ал. 2 от НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, без да имат право за това поради липса на правоспособност или на съответно разрешение.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123 ал.2 от НК може да се осъществи чрез действия /бездействия/, които макар да са част от правно регламентирано занятие или дейност, са извършени от дееца без той да притежава необходимите специални знания, умения и опитност, предвидени в нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред. От драга страна, то може да се осъществи и чрез действия /бездействия/, явяващи се част от правно регламентирано занятие или дейност, за упражняването на които деецът няма съответно разрешение, макар и да има необходимите знания, умения и опит. Като във всички случаи изпълнителното деяние /действието, респ. бездействието/ трябва да е в нарушение на определени правила и предписания от законов или подзаконов акт /правилник, наредба, инструкция, технологични справочници, паспорти на машини/, уреждащи правилата за безопасното упражняване на занятието или дейността.

Накрая, от обективна страна е необходимо извършеното нарушение на правилата и предписанията за безопасното упражняване на занятието или дейността да е довело до причиняване смърт другиму, т.е. да се намира в причинна връзка с настъпилата смърт на друго лице.

От субективна страна за съставомерността на деянието по чл. 123 ал.2 от НК е необходимо да е налице и предвиденото психическо отношение на автора на поведенческите прояви към извършените нарушения на правилата за безопасност и към последиците от тях.

Съгласно т.4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, сред които в настоящия казус се явяват както времето и мястото на извършване на престъплението, така и начина на 3 извършване на деянието и пострадалото лице.

Следователно, за да бъде изпълнено изискването на чл. 246 от НПК относно съдържанието на обвинителния акт в случая следва да бъдат посочени фактите относно претендираните за извършени от подсъдимия престъпления, а именно - в обстоятелствената част на акта трябва да се съдържа описание на времето, мястото и начина на извършването на деянията, а диспозитивът на същия да съдържа правната квалификация на деянията /последното означава, че в него трябва да се посочат в най-синтезиран вид съставите на деянията, в които се обвинява подсъдимия/. Отнесени към конкретния случай, тези изисквания са били напълно съобразени при изготвянето на актуалния обвинителния акт както относно престъплението по чл. 123, ал. 2 вр. ал.1 от НК, така и относно престъплението по чл. 235 ал.1 от НК. Прокурорският акт, поставящ началото на съдебното производство, съдържа в необходимата степен нужното описание на фактите по осъществяването на двете деяния с описание на времето, мястото и начина на извършването им. Относно претендираното престъпление по чл. 123 ал.2 вр. ал.1 от НК в обвинителния акт ясно са очертани релевантните фактически положения, обосноваващи инкриминираните действия и бездействия на Е. К., като подробно е описано в нарушение на кои конкретни предписания от законов или подзаконов акт са били осъществени инкриминираните действия и бездействия на подсъдимия. В тази връзка достатъчно ясно са посочени причините за инцидента, при който е настъпила смъртта на Ю. А. Ю., както и причинната връзка между твърдяните за допуснати от подсъдимия конкретни нарушения на изрично посочени разпоредби от съответни законови и подзаконови нормативни актове и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на Ю..

В правната теория и в съдебната практика не съществува спор и съмнение относно бланкетния характер на нормата на чл. 123 от НК, чиято диспозиция винаги се запълва със съдържание от очертаните в законов или подзаконов акт правила, определящи и индивидуализиращи дължимото поведение на дееца при извършването на правно регламентираните занятия или дейности по ал.1 или на действията /бездействията/ по ал.2, спадащи към правно регламентираните занятия или дейности по ал.1. В случая бланкетната норма на чл. 123 ал. 2 НК е запълнена и конкретизирана с посочване на нарушените от подсъдимия норми, регламентиращи безопасното упражняване на инкриминираната дейност.

Но доколкото бланкетната диспозиция на нормата на чл. 123 от НК следва да се запълва единствено и само с правилата и предписанията от конкретния законов или подзаконов акт, определящи дължимото поведение на дееца и в чието нарушение се обективира изпълнителното деяние, то същата не следва да се запълва и с конкретни разпоредби и норми от нормативни актове, правно регламентиращи самата извършвана дейност – в случая „добива на дървесина“. Изхождайки от естеството на описаните по-горе съставомерни признаци на престъплението по чл. 123 ал.2 вр. ал.1 от НК и в частност от установеното в съдебната практика разбиране, че „правно регламентирано занятие или дейност“ са тези, за упражняването на които се изискват специални знания или опитност по силата на 4 нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, въззивният съд счита, че за описанието на съставомерните елементи на това престъпление не е необходимо изрично да се посочват конкретните разпоредби от нормативни актове, които установяват правния регламент на самата дейност. За обосноваване съставомерността на деянието като престъпление по чл. 123 ал.2 вр. ал.1 от НК е напълно достатъчно да се индивидуализира занятието или дейността, към които спадат извършените от дееца действия /бездействия/, и да се посочат нормативните актове, които регламентират инкриминираното занятие или дейност. В случая това на практика е сторено, доколкото в обвинителния акт изрично е посочено, че инкриминираните действия спадат към дейността „добив на дървесина“ и че тази дейност е уредена в Закона за горите, в Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии - издадени от министъра на земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 38 от 10.05.2019 г., в сила от 10.05.2019 г., в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ -ДВ. бр.79 от 10.07.1998 г.).