Определение № 182 от 25.08.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600160 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу определение № 511/05.05.2026 г., постановено по ЧНД № 340/2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено постановление от 13.02.2026 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 16/2025 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас, ДП пор. № 36/2025 г., пр. вх. № 431/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, образувано и водено за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, и делото е върнато на прокурора за продължаване на разследването съобразно дадените в мотивите указания.

В протеста се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Акцентира се върху обстоятелството, че първоинстанционният съд е възприел фактическите и правните изводи на наблюдаващия прокурор относно липсата на съставомерно деяние по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, като е приел, че по делото не са установени неверни сведения или затаяване на сведения от страна на участника, избран за изпълнител по обществената поръчка. Според автора на протеста, след като съдът е достигнал до същия извод относно престъплението, за което досъдебното производство е било образувано и водено, не е било налице основание за отмяна на прокурорския акт единствено поради липсата на 1 анализ относно възможна съставомерност на установените факти по други текстове от Особената част на НК. Застъпва се становище, че предметът на съдебния контрол по чл. 243 НПК е ограничен до проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт с оглед предмета на образуваното наказателно производство и че съдът не може да отменя постановление за прекратяване само поради възможността да бъде обсъждана различна правна квалификация, без да са налице конкретни фактически и правни основания за това. В тази връзка се сочи, че по делото не са събрани доказателства за длъжностно престъпление по чл. 282 НК, тъй като не са установени специалната цел за набавяне на облага за другиго или причиняване на вреда, както и настъпили или възможни немаловажни вредни последици. Според протеста липсват и данни за престъпление по чл. 283 НК, доколкото не са установени факти длъжностно лице да е използвало служебното си положение за набавяне на противозаконна облага. Поддържа се още, че окръжният съд не е посочил конкретно кои факти са останали неизяснени и какви доказателства следва да бъдат събрани, а дадените указания са хипотетични и почиват на предположение, че констатираните нарушения на Закона за обществените поръчки биха могли да имат и наказателноправно значение. Отбелязва се, че административните нарушения разполагат със самостоятелен механизъм за санкциониране и наличието им не обуславя автоматично осъществяването на престъпление. С оглед изложеното с протеста се иска отмяна на определението на Окръжен съд – Бургас и потвърждаване на постановлението от 13.02.2026 г. на Окръжна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство.

В постъпило по делото писмено становище прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че частният протест е неоснователен, а определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Посочва се, че предметът на съдебния контрол по чл. 243 НПК включва цялостна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, като такъв прокурорски акт може да бъде счетен за обоснован само когато почива на всестранно, пълно и обективно разследване и когато въз основа на събраните доказателства могат да бъдат направени окончателни правни изводи за липса на извършено престъпление.

Според прокурора от Апелативна прокуратура – Бургас именно такава проверка е извършил първоинстанционният съд. Макар да е споделил извода, 2 че по делото не са събрани доказателства за престъпление по чл. 248а НК, съдът правилно е констатирал, че установените съществени нарушения при провеждането на обществената поръчка не са получили необходимата наказателноправна оценка. Изтъква се, че обстоятелството, че тези нарушения не осъществяват признаците на престъплението по чл. 248а НК, само по себе си не изключва възможността установените факти да бъдат относими към друг престъпен състав. Сочи се още, че първоинстанционният съд не е дал указание за повдигане на обвинение по чл. 282 или чл. 283 НК и не е заместил вътрешното убеждение на прокурора, а единствено е приел, че преди окончателното прекратяване на наказателното производство установените по делото факти следва да получат пълна правна оценка. В становището се обръща внимание и на необходимостта да бъдат изследвани поведението на длъжностните лица при провеждане на обществената поръчка, характерът и причините за допуснатите нарушения, евентуалното наличие на цел за набавяне на облага, както и настъпилите вредни последици. Поддържа се, че правната квалификация не се определя окончателно с постановлението за образуване на досъдебното производство и че принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК задължават органите на досъдебното производство да дадат правилна правна оценка на всички установени по делото факти.

Апелативен съд – Бургас, след като се запозна с изложените в протеста доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частният протест е подаден в установения от закона преклузивен седемдневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол съдебен акт, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Досъдебното производство е образувано на 25.11.2024 г. с постановление на европейски делегиран прокурор при Европейската прокуратура за това, че в периода 2020 г. – 2022 г. в гр. Бургас, като представител на юридическо лице – изпълнител по обществена поръчка с УИН № 00097-2020-0014, с предмет „Извършване на дейности по информация и комуникация“ по проекти, финансирани по Оперативна програма „Морско дело и рибарство 2014 – 2020“, са представени неверни 3 сведения с цел да бъдат получени средства от фондове на Европейския съюз, като в резултат на деянието са получени такива средства – престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК.

С постановление от 17.01.2025 г. на европейски делегиран прокурор досъдебното производство е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Бургас, а с постановление от 05.02.2025 г. разследването е възложено на следовател от Окръжен следствен отдел при същата прокуратура.

В хода на разследването не е привлечено лице в качеството на обвиняем. Разпитани са свидетели, приобщени са множество писмени доказателства, свързани с проведената обществена поръчка, включително документацията по нея, решения на управляващия орган за налагане на финансови корекции, както и съдебни актове на Административен съд – Бургас и Върховния административен съд.

С постановление от 13.02.2026 г. наблюдаващият прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Прокурорът е приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, но не са събрани доказателства за осъществено престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал.

2 НК. Въз основа на установените факти е достигнал до извода, че както при извършената финансова проверка, така и в хода на досъдебното производство не е установено избраният изпълнител да е представил неверни сведения или да е затаявал сведения, които е бил длъжен да предостави. Констатирани са нарушения, свързани с действията на членовете на комисията и на възложителя при провеждането на обществената поръчка, но прокурорът не е намерил основания за ангажиране на наказателна отговорност.

По повод жалба на Министъра на земеделието и храните, с определение № 511/05.05.2026 г. по ЧНД № 340/2026 г. Окръжен съд – Бургас е отменил прокурорското постановление и е върнал делото на прокурора за продължаване на разследването. Първоинстанционният съд е споделил извода на наблюдаващия прокурор, че установените факти не покриват признаците на престъплението по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК. Наред с това обаче е констатирал, че при проведеното разследване са установени конкретни нарушения във връзка с откриването, провеждането и приключването на 4 обществената поръчка, които не са получили цялостна наказателноправна оценка. Окръжният съд е съобразил, че в производството по административно и финансово санкциониране са били констатирани нарушения, свързани, наред с друго, с изискванията на техническата спецификация, начина на оценяване на офертите, допускането и отстраняването на участници и съответствието на офертата на избрания изпълнител с предварително обявените условия. В тази връзка съдът е приел, че следва да бъде изследвано дали установените действия и решения при подготовката на документацията, разглеждането, оценяването и класирането на офертите не са резултат от умишлено поведение, насочено към предварително определен избор на конкретен изпълнител, и дали фактите не са относими към състав на друго престъпление от Особената част на НК.

Настоящият въззивен състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и споделя съображенията, с които е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е ограничен до проверка на неговата обоснованост и законосъобразност. Тези предели, противно на поддържаното в протеста, не означават, че съдът следва механично да съпостави събраните доказателства единствено с правната квалификация, посочена при образуване на досъдебното производство. Преценката за обосноваността на прокурорския акт предпоставя установяване дали разследването е проведено обективно, всестранно и пълно, дали всички относими фактически обстоятелства са били изяснени, дали събраният доказателствен материал е подложен на цялостен и непротиворечив анализ и едва след това – дали въз основа на установените факти е приложен правилно материалният закон. Когато наказателното производство се прекратява на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, изводът на прокурора не може да се изчерпи с констатация, че установеното деяние не осъществява състава на престъплението, с оглед на който първоначално е било образувано разследването. Основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК предполага преценка дали установените факти изобщо не съставляват престъпление. Следователно, ако доказателствата разкриват факти, които обективно поставят въпроса за възможна съставомерност по друг текст на наказателния закон, тези факти не могат да бъдат оставени без изследване и правна оценка единствено поради 5 първоначално възприетата квалификация. В този смисъл не може да бъде споделено основното възражение в протеста, че окръжният съд е излязъл извън пределите на контрола по чл. 243 НПК.

Вярно е принципното положение, че съдът в производството по чл.

243 НПК не може да изземва функциите на прокуратурата, да разпорежда привличането на конкретно лице като обвиняем, да задължава прокурора да внесе обвинителен акт или да предопределя окончателната правна квалификация на установените факти. Решението дали и срещу кого да бъде повдигнато обвинение принадлежи на прокуратурата. Такова изземване на прокурорски правомощия обаче в настоящия случай не е налице.

Окръжният съд не е постановил, че определено лице е извършило престъпление по чл. 282 или чл. 283 НК, нито е задължил прокурора да повдигне обвинение по някой от тези текстове. Посочването им в мотивите следва да бъде разбирано като примерна илюстрация на възможни направления на правната оценка, а не като задължително предопределяне на бъдещата правна квалификация. Същинският извод на първоинстанционния съд е, че установените по делото обстоятелства не са получили необходимия цялостен наказателноправен анализ и поради това постановеният краен акт е преждевременен.