Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 03.12.2021, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 446/2021
Вид
Решение № 150
Подписан
03.12.2021
В сила
30.12.2021
Състав
ГЕОРГИ БОЙЧЕВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.211, ал.4 · Закон за горите
  • чл.257, ал.1, т.1 · Закон за горите
  • чл.274, ал.1, т.1 · Закон за горите
  • чл.32, ал.3 · Закон за опазване на селскостопанското имущество

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ловеч, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200446 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 737 от 05.04.2021 г. на Директор на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на П. ЦВ. П. от гр.Ловеч, административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят П., който го е обжалвал, като незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Изтъква, че не е извършил вмененото му нарушение. Сочи, че подробни съображения ще изложи в съдебно заседание.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят П. не се явява. Представлява се от адвокат И.М. от АК Плевен, който поддържа жалбата с наведените в нея доводи. Пледира за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление. Изтъква, че няма извършено нарушение от жалбоподателя, тъй като от доказателствата по делото се е установило, че вписаното в позволителното за сеч „други широколистни“ е било заложено в програмата на таблета, от който П. е издал превозния билет и е по образец на разрешителното за сеч. Сочи, че няма как издателя на превозния билет да допълва или видоизменя определената вече дървесина за добив и извоз. По 1 отношение на липсата на вписан регистрационен номер счита, че в тази му част нарушението е несъставомерно, тъй като жалбоподателят е вписал модела на товарния автомобил, но тъй като същият е нямал регистрационен номер, то логично е да няма какво да отрази в тази част.

Алтернативно процесуалният представител навежда доводи относно наличието на предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен и съответно се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Претендира на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Здр.

З. З., Й. Хр. Хр., М.А.М. и И.Д.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателят П. ЦВ. П. заемал длъжността главен специалист в отдел „Икономически дейности“ към Община Ловеч. Със заповед № 791/08.06.2017 г. на Кмета на Община Ловеч /л.22/ бил определен да маркира и издава превозни билети за транспортиране на дървесина, добита извън горските територии на Община Ловеч.

Във връзка с тези му задължения и правомощия, на 02.10.2020 г., в 15:45:38 часа, в землището на с.Г.П., община Ловеч, жалбоподателят П. издал превозен билет № 8742/00552/02102020/154536-N82SNMH /л.10/ за транспортиране на 5 пр.м3 дървесина до получател частно лице в с.Г.П.. Превозният билет бил издаден въз основа на разрешително за сеч № 90/14.09.2020 г. по чл.32, ал.3 от ЗОСИ.

Във връзка с подаден сигнал до ИАГ София, на 14.10.2020 г. свидетелите З.З. и Й.Х.

– горски инспектори при РДГ Ловеч извършили проверка по документи на издаденото разрешително № 90/14.09.2020 г. и пуснатите във връзка с него превозни билети.

Резултатите от проверката в имота свидетелите оформили в констативен протокол серия Б00А № 000027 от 14.10.2020 г. /л.23/.

На 16.10.2020 г. свидетелят З.З. съставил АУАН бланков № 000073 /л.9/ срещу П.

ЦВ. П., в негово присъствие, за това, че за периода на 02.10.2020 г., като лице изпълняващо длъжността главен специалист „Икономически дейности“ към Община Ловеч, упълномощен със заповед № 791/08.06.2017 г., не е попълнил реквизитите в превозен билет № 8742/00552/02102020/154536-N82SNMH, съгласно утвърденият със заповед

№

142/14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София образец на превозен билет а именно : „регистрационен номер на превозното средство“ превозващо дървесината, както и че не е попълнил коректно реквизита „дървесен вид“, където посочил „Други широколистни“, но не е конкретизирал дървесният вид на транспортираната дървесина.

Актосъставителят З. квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, 2 предл.1-во, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Като свидетел при констатиране на нарушението се подписал Й.Х..

В графата за възражения жалбоподателят П. вписал, че не е съгласен с констатацията и ще представи писмено възражение. Подписал акта и получил препис от него.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят П. е подал писмено възражение, което е приложено към административнонаказателната преписка /л.7 от делото/.

Въз основа на акта за нарушение, на 05.04.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 737, в което наказващият орган изцяло възприел и пресъздал описаната в АУАН фактическа обстановка по случая и също приел за правна квалификация на нарушението разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а, предл.1-во от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Санкционирал П. с глоба в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното :

Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-49-199/16.06.2011 г. /л.25/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на наказаното лице и да водят до отмяната му на формално основание. В обстоятелствената част са посочени всички съставомерни обстоятелства при извършване на нарушението, като в съответствие с тях на същото е била дадена изчерпателна и правилна правна квалификация. В тази връзка не може да бъде споделено наведеното в жалбата възражение за допуснати груби процесуални грешки при издаването на обжалваното НП, тъй като, при цялостната проверка за законосъобразност, която съдът дължи в настоящето производство, такива не бяха констатирани. А и жалбоподателят е навел възражението бланкетно, без да е конкретизирал в какво се изразяват според него процесуалните нарушения. В хода на съдебните прения по делото, процесуалният му представител също не е навел доводи в тази насока, нито пък е изтъкнал такива, като основание за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то от ЗГ, за нарушаването на която е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по- 3 тежко наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В случая, с оглед описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извода, до който е достигнал наказващият орган, че във въпросният превозен билет липсва реквизит, а друг е попълнен некоректно, съгласно одобрения със заповед на директора на ИАГ образец, то правилно, както се посочи и по-горе в изложението, към тази норма са привързани и разпоредбите на чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба № 1/30.12.2012 година.

Действително, в превозен билет № 8742/00552/02102020/154536-N82SNMH /л.10/, в графата „Превозно средство“ е изписан модела на превозното средство - *****, а в графата „дървесен вид“ е отразено от жалбоподателя „други широколистни“.

Настоящата инстанция приема, че обжалваното НП е издадено при непълно изяснена фактическа обстановка. Липсва конкретика за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като не са проверени фактите, от които актосъставителят е изходил, за да приеме, че е осъществено нарушение, както и доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл, липсват категорични доказателства, че товарният автомобил, с който е била превозена дървесината е бил регистриран. Защото, при положение, че автомобилът е нямал регистрационен номер (както твърди жалбоподателят), то разбираемо е, че няма как такъв да бъде отразен в превозния билет от издателя му. Не става ясно въз основа на какви доказателства актосъставителят З. и свидетелят по акта Х. са стигнали до извода, че товарният автомобил е имал регистрационни номера и съответно жалбоподателят не ги е посочил в превозния билет. Твърденията им не са подкрепени с каквито и да било други доказателства и в този смисъл имат по-скоро характера на предположения, а не на обективно възприети от тях факти. Нещо повече – това твърдение на контролните органи се опровергава от показанията на свидетеля М.М., който е присъствал на място и е категоричен, че превозното средство е нямало регистрационни табели. Сочи също така, че познава по физиономия водача на товарния автомобил и че го е виждал да управлява и друг автомобил от същата марка и модел, който обаче е бил по-нов и е имал регистрационни табели. Тези показания кореспондират и с дадените от свидетеля И.Д. – кметски наместник на с.Г.П., който също е категоричен, че товарният автомобил по превозния билет, издаден от жалбоподателя е нямал регистрационни номера.

Относно другият реквизит „дървесен вид“, за който в НП се твърди, че не е бил попълнен коректно в процесния превозен билет, то видно от същия /л.10/, то тази графа е била попълнена от жалбоподателя, съгласно утвърдения образец, като е отразил „други широколистни : 2,75 пл.м3 / 5 пр.м3“. Такава опция явно е била предвидена и съществува, след като е било възможно и е избрана и приета от системата за електронно издаване на превозния билет. Нещо повече, в превозния билет няма как да се отрази вид дървесина, различна от посочената в разрешителното № 90/14.09.2020 г. по чл.32, ал.3 от ЗОСИ, където също в таблицата „Дървесни видове и кубатура в пл.м3“ под дървесен вид е записано „други широколистни“. В противен случай, както основателно отбелязва и процесуалния 4 представител на жалбоподателя, П. действително би допуснал административно нарушение.

С оглед на така изложените съображения съдът намира, че издаденото срещу жалбоподателя П. наказателно постановление се явява необосновано и недоказано.

Вмененото му във вина нарушение не е безспорно и категорично доказано. Нещо повече – съдът счита, че издавайки с тези реквизити въпросния превозен билет жалбоподателят по никакъв начин не е нарушил разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а, предл.1-во от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Отговорността не е принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани, вк лючително и пред настоящия съдебен състав.