Определение № 331 от 19.06.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. В., 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500281 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413 ал.1 от ГПК (обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските ).

Със заповед за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПКЗаповед за изпълнение № 662 от 20.05.2026г по частно гр. д № 863 от 2026 по описа на РС-Б. е разпоредено длъжникът М. АД ЕИК: ***,седалище и адрес на управление гр. С., УЛ.Г.С.Р. ***, общ. С., обл. С. (столица), да заплати на кредитора Н. Ю. И. ЕГН: **********, постоянен адрес гр. П., УЛ.***, общ. П., обл. П., представляван от адв. РНР от АК - П., служебен адрес: гр.П., УЛ. ***, общ.П., обл.П. сумата:

- 320,70 EUR (триста и двадесет евро и 70 цента) , представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 19.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), и адвокатско възнаграждение в размер на: 150.00 евро (сто и петдесет евро), като за разликата до 245,42 EUR (двеста четиридесет и пет евро и 42 цента), е отхвърлено искането за адвокатско възнаграждение, като прекомерно.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Платени без основание суми в пеирода 30.05.2022 – 21.12.2022г. по нищожен 1

Договор за потребителски кредит № 164125/20.04.2022г..

Срещу разпореждането е подадена частна жалба Рег.№1976 /05.06.2026г до ВдОс от „М.“ АД, ЕИК ***, адрес гр. С., ул.„Г. С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от ВГС, действащо чрез пълномощника юрисконсулт ТВ Поддържа че на 27.05.2026 г. получили издадената Заповед за изпълнение по ЧГД № 863/2026 г. по описа на РС Б., съгласно която „М.“ АД е осъдено да заплати на заявителя следните суми:

-320,70 евро главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 19.05.2026 г. до изплащане на задължението, както и

- разноски - 10.86 евро държавна такса и

- 150 евро адвокатско възнаграждение.

Считат, че присъденото адвокатско възнаграждение не е дължимо, както и прекомерно, с оглед размера на претенцията и реално извършената юридическа дейност и следва да бъде редуцирано до справедлив размер.

Сочи се,че съдът в заповедното производство, има възможност и служебно да намалява претендираното адвокатско възнаграждение при издаване на заповед за изпълнение, като съобрази размера на вземането, като може да го определи и под минималните размери, посочени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.16 от Регламента (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, съдът или правораздавателният орган не присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска, какъвто и настоящият случай. Чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата също предвижда адвокатско възнаграждение да е в справедлив и обоснован размер.

Отделно се твърди, че дружество не е дало повод за иницииране на съдебно производство, като преди да получи заповедта за изпълнение не са били търсени от заявителя, нито са били информирани, че последният има каквито и да е финансови претенции към "М." АД.

Между страните не е водено производство, което да установи недействителността на договора или на негови отделни клаузи, поради което и едва с получаване на Заповедта за изпълнение дружеството е узнало, че Н. И.

2 претендира възстановяване на суми.

Към „М.,, АД не е отправяна извънсъдебна претенция, нито са предприемани каквито и да било действия за доброволно уреждане на отношенията, поради което не може да се приеме, че са поставени в забава или са отказали изпълнение. Ответникът не е дал повод за предявяване на иска и искът е признат при първата възможност.

Твърдят, че не са дали повод за стартиране на заповедно производство, тъй като към тях не е отправяна покана за доброволно изпълнение и не са имали възможността да изпълнят задължението си доброволно. Тези обстоятелства обуславят приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Ако се приеме, че присъденото адвокатско възнаграждение е дължимо, считат същото за прекомерно с оглед размера на претенцията и реално извършената юридическа дейност.

С оглед на изложеното молят съда да уважи депозираната частна жалба и да не присъжда адвокатско възнаграждение на насрещната страна за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а ако прецени, че възнаграждение е дължимо, да бъде редуцирано до размер, който е справедлив и разумен.

Постъпил е отговор на частна жалба от адв. РНР, вписан в АК - П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Йоаким Груев“ № 41, пълномощник на Н. Ю. И.

В жалбата сочи, че с издадената заповед за изпълнение е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро с вкл. ДДС/ 293,37 лв. с ДДС., което е съобразено с чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025г.

Претендираната в производството сума е в размер на 320,70 евро. Половината от нея е 160,35 евро / 313,62 лв., т.е. това е сумата, която трябва да се използва като критерии за размера на адвокатското възнаграждение.

С оглед горното, заповедният съд следвало да присъди сума в размер на 245,42 евро с ДДС (480 лв. с ДДС). Присъдената сума в размер на 150 евро с ДДС е по-малко от предвидената в Наредбата № 1, поради което счита, че исканията на длъжника да бъде редуцирана присъденото адв. възнаграждение е 3 неоснователно.

Като неоснователни се считат и изложените от длъжника 3 основни възражения по отношение на присъденото адв. възнаграждение:

-че трябвало съгласно Регламента (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес да намали претендираното адвокатско възнаграждение.

- че дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не следва да понесе отговорност за съдебни разноски.

Сочи се, че това възражение е допустимо да се разгледа единствено от заповедния съд и то в хипотезата на подадено възражение по чл. 414а ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, поради което в производството по чл. 413, ал. 1 ТПК не е допустимо да се релевира такова възражение.

- че ако се установи, че е дължимо адвокатско възнаграждение, то присъденото такова е прекомерно и искат да бъде редуцирано, тъй като заявлението се подава по утвърден образец, производството не се отличава с правна и фактическа сложност.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства, прие за установено следното :

Със заповед за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПК- Заповед № 662 от 20.05.2026г по частно гр. д № 863 от 2026 по описа на РС-Б. е разпоредено длъжникът М. АД ЕИК: ***,седалище и адрес на управление гр.

С., УЛ.Г.С.Р. ***, общ. С., обл. С. (столица), да заплати на кредитора Н. Ю. И.

ЕГН: **********, постоянен адрес гр. П., УЛ.***, общ. П., обл. П., представляван от адв. РНР от АК - П., служебен адрес: гр.П., УЛ. ***, общ.П., обл.П. сумата:

- 320,70 EUR (триста и двадесет евро и 70 цента) , представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 19.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), и адвокатско възнаграждение в размер на: 150.00 евро (сто и петдесет евро), като за 4 разликата до 245,42 EUR (двеста четиридесет и пет евро и 42 цента), е отхвърлено искането за адвокатско възнаграждение, като прекомерно.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Платени без основание суми в пеирода 30.05.2022 – 21.12.2022г. по нищожен Договор за потребителски кредит № 164125/20.04.2022г..

В.ският окръжен съд приема, че адвокатското възнаграждение в размер на 150 евро не се явява прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения може да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, , подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. (сочат се съдебно Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1990/2023 г, II т.о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ДП, Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ЕА).

Присъденото със Заповед №662 от 20.05.2026г по частно гр. д № 863 от 2026 по описа на РС-Б. адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро и отхвърляне на заявлението в останалата част до пълния размер настоящия състав приема, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, подготовката преди подаването на заявление по чл. 410 ГПК от адвокатът, извършените консултации с клиента, изясняване на фактическата обстановка, анализиране на относимите документи и доказателства, преценяването на правното основание, размера и доказуемостта на претенцията, както и нейната процесуална допустимост. Тази дейност изисква време, правна експертиза и носи професионална отговорност. Критериите, 5 които подлежат на оценка от съда, при определяне цената на предоставените услуги са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа.

При кумулативна преценка на всичко изложено, съдът приема, че присъденото на пълномощника адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да се редуцира.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че дружеството-жалбоподател не е дало повод за завеждане на делото и не следва да понесе отговорност за съдебни разноски.

Такова възражение е допустимо да се разгледа единствено от заповедния съд и то в хипотезата на подадено възражение по чл. 414а ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, поради което в производството по чл. 413, ал. 1 ТПК не е допустимо да се релевира.

С оглед на това, жалбата на „М.“ АД, ЕИК ***, адрес гр. С., ул.„Г. С. Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от ВГС, действащо чрез пълномощника юрисконсулт ТВ, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.“ АД, ЕИК ***, адрес гр. С., ул.„Г. С.

Р.“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от ВГС, действащо чрез пълномощника юрисконсулт ТВ СРЕЩУ разпореждане инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПК-Заповед за изпълнение № 662 от 20.05.2026г по частно гр. д № 863 от 2026 по описа на РС-Б. , в частта за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на: 150.00 евро (сто и петдесет евро).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6