Решение № 1796 от 07.10.2015, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 1796 гр.

Пловдив, 07.10.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: ЯНКО

АНГЕЛОВ при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2710 по описа за 2014 год. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Г.

С. Г., като ЕТ “Г. Г. – Вариант – Г. Г.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, срещу ревизионен акт /РА/ № *********/11.06.2014 г., издаден от Г. И. Н. – началник сектор „Ревизии“ и Б. Г. Ч. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗЦУ/1065/07.08.2014 г. и Заповед № ЗЦУ/1033/29.07.2014 г. на изпълнителния директор на НАП- София, потвърден с решение № 861 от 29.08.2014 г. на и. д. директор дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на лицето са определени задължения от допълнително начислен ДДС в размер на 13 432.16 лв. и прилежащи лихви в размер на 5 563.43 лв.

В жалбата се твърди, на първо място, че в издадения РА липсват мотиви, така, както изисква чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК, като излага подробни доводи в тази насока. На второ място се твърди, че е допълнително процесуално нарушение обстоятелството, че РД и РА са издадени от едно и също лице, тъй като на този служител де факто, е възложено да преценява правната сила на собствените си действия, което е недопустимо. На трето място, сочи се, че липсва правно основание за отказаното право на данъчен кредит и основанието , на което се начислява допълнителния ДДС. На следващо място се твърди, че ревизиращият екип е несъбрал в пълен обем необходимите доказателства, а само е изискал единствено протоколите от разпитите, извършени от органите на ОД на МВР и съдебно-икономическата експертиза, изготвена за целите на досъдебното производство, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл.5 от ДОПК. Сочи се тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. на ОСНК на ВКС. На следващо място се твърди, че не е извършен анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК, а същите само са изброени, поради което и неправилно е определена основата за облагане по реда на чл.122 и следв. от ДОПК. Иска се отмяна на РА изцяло и се претендират разноски по делото.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител юрк. Р., намира подадената жалба за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение по доводи, изложени в решението на директора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд –

Пловдив, десети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК, за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предвид възраженията на жалбоподателя за наличието на процесуални нарушения, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

На първо място, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл.112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Не се констатират нарушения и на процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и установени факти. От съдържащите се документи в представената от ответния орган административна преписка е видно, че към настоящото ревизионно производство са приобщени с протоколи за присъединяване на доказателства, събрани в извършената предварителна проверка или в насрещни проверки на трети лица, имащи отношение към представените от страна на ревизираното лице доказателства. Извършените действия от приходния орган в проверките по установяване на факти и обстоятелства по отношение на доставчиците на ревизираното дружество са обективирани и присъединени към административната преписка със съответните протоколи. ДОПК изрично е уредил начина на връчване на съобщения и събирането на доказателства. Видно от данните в ревизионния доклад и от коментираните в решението на решаващия орган обстоятелства и факти, директорът на дирекция "ОДОП"-Пловдив е съобразил наличието на редовни процесуални действия на ревизиращия орган. Извършените от приходния орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Решаващият орган се е произнесъл по същество. С оглед осъществяване на принципа за дирене на обективната истина, в правомощията на ревизиращите органи е включена възможността да извършват насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за ревизията. Правото на приходния орган да извърши насрещна проверка при друг данъчен субект е част от правомощията, които придобива въз основа на акта за възлагане извършването на ревизия. Нарушения в хипотеза на извършването им в периода на ревизионното производство не се установява. По делото, каза се, са представени доказателства – протоколи от извършени процесуални действия, насрещни проверки, разпити на обвиняеми и свидетели.

Видно от същите, процесуалните действия на органите по приходите по отношение на третите лица, при насрещните проверки, и от други проверки по установяване на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон, като съдът не констатира пороци на нормативно установената процедура по чл.29 от ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от насрещните проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са спазени изискванията, както на чл.50 ал.2 от ДОПК, така и на чл.42 и чл.43 от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50 ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установени факти и обстоятелства.

На второ място, неоснователно е възражението на жалбоподателя и за липсата на основание за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 и следв. от ДОПК.

Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкрет­ния данъчен субект.

Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл.122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказ­ване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилага­нето на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.

В случая, соченото в РА основание за формиране на основите за облагане с данък върху доходите, е посочено това по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи.

Така приетото обстоятелство е обосновано с факта, че при фактуриране на ваучерите от „Експрес линк“ ЕООД и „Мобайл линк“ ЕООД, ревизираното лице е отчитало приходи в намален размер, тъй като е прилагало търговска отстъпка от 7%, и неоснователно е отчитало приходи, намалени с търговските отстъпки и е начислило ДДС за продажбите в по-малък размер, както и, че ревизираното лице не е документирало извършените от него продажби, в резултат на което не е отчел вярно и често, своевременно и в истински размер извършените продажби. Именно тези факти безспорно представляват данни за укриване на приходи и са основание за прилагане на специалния ред на извършване на ревизията.

Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпател­но в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК.

При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички кри­терии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъч­ната основа по възможно най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

В случая, ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната основа, и които биха допринесли за определянето й по възможно най – досто­вер­ния и обективен начин по отношение ревизирания субект.

Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, е декларирало и заплатило по-малко ДДС за продажбите. Същото обаче, разполага с процесуална възможност, в хода на произ­водството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фак­тически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размерът на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетият от ревизиращите органи.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възве­дено в чл.124 ал.2 ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато на­личието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказа­телст­ва.”

Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отна­пред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбопо­да­теля.

В процесния случай за определяне на основанието за провеждане на реви­зията по особения ред е липсата на съставени документи за продажбите, неотчитането им, поради което са се натрупали счетоводни количества, които са изписвани с процесните фактури към двете, посочени по-горе дружества.

На основание чл.170 ал.2 от АПК вр. § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателят е да докаже, че се касае за за реални, а не фиктивни продажби.

На следващо място, съдът намира за точен и основателен направеният анализ, досежно обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК. Относно приложимостта на този ред, приходната администрация се е позовала на: - наличната документация в досието и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода ДП доказателства, на събраните в ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизиония доклад. Несъмнено в този случай органът по приходите е преценил, че за ревизираните години са налице данни за укрити приходи и доходи.

На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за процесуално нарушение в насока издаването на РА и РД от едно и също лице. Тук е необходимо да се отбележи, че в приложимите разпоредби на ДОПК няма ограничение, според което органът, който издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията /в тази насока Решение № 1215 от 2009г., ВАС, Първо Отд./.

Разпечатката съдържа 35 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a878004-1006-46bf-b854-a1e9ce80167d