Решение № 12724 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12724 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. Б.А при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. Б.А Гражданско дело №

20261110101445 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. В. В. срещу ЗЗ.. с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 300,81 евро /претендирана след оттегляне на исковата претенция на основание чл. 232 ГПК частично за сума размер на 766,94 евро, поради погасяване на задължението за този размер чрез плащане в хода на процеса/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП от 27.05.2025 г. и изразяващи се в силен стрес и уплаха за живота, психологически неразположения при участие в пътната обстановка, болки в петите при продължително ходене и натоварване, както и хронични такива, разположени във врата и кръста, които продължавали и към настоящия момент, ведно със законната лихва от 20.01.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 27.05.2025 г. в гр. София управлявал мотоциклет марка „..“, модел „....“, в посока от бул. В към бул. Б, като около бул. В ... с него реализирал удар движещия се от дясната му страна лек автомобил марка „К“, модел „..“, с рег. № ...., вследствие на предприета забранена маневра обратен завой наляво. Твърди, че като не пропуснал движещия се направо мотоциклет, лекият автомобил реализирал ПТП, в резултат на което водачът на мотоциклета паднал на трамвайните релси и бил с опасност за живота.

Излага, че вследствие на инцидента претърпял множество наранявания, състоящи се в охлузвания по задната повърхност на дясното рамо, по горната част на гърба от дясно, по предната повърхност на дясното коляно, по предната повърхност на дясната подбедрица, ограничаване на движенията на горния му десен крайник в областта на рамото, както и получил кръвонасядания по дланната повърхност. Поради преживяното, сочи, че се страхувал и се смущавал да се придвижва в пътна обстановка с МПС-та, наложило му се за период от 2 месеца след инцидента да ползва чужда помощ, за да се движи, страдал от безсъние, тревожност, получавал паник атаки, а получените травми в петите, врата и кръста продължавали и до момента. Излага, че с Претенция с вх. № 21- 9314/18.09.2025 г. поканил ответника, в качеството му на застраховател на виновния водач на лек автомобил марка „К“, модел „..“, с рег. № ...., да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6000 лева, в отговор на което получил предложение за споразумение от ...... АД за изплащане на сума в размер на 1500 лева, като за горницата му 1 било отказано. С Молба с вх. № 117616/15.04.2026 г., ищецът е заявил, че оттегля първоначално предявения от него иск, заявен в размер на 3067,75 евро, в частта за размера от 766,94 евро, с оглед извършено плащане от ответника след получаване на исковата молба, поради което обуславя правния си интерес от предявената искова претенция за горницата в размер на 2300,81 евро.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Признава, че е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 766,94 евро за претърпяното от него ПТП, като намира, че същото е съобразено с критериите за справедливост и обезщетява изцяло увредения. Оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетението с доводи, че същият бил завишен и несъобразен с поведението на пострадА, което довело до съпричиняване на инцидента, доколкото не поставил предпазни за тялото протектори. Оспорва, че всички описани в исковата молба вреди били в причинно-следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП. Уточнява, че ищецът не положил необходимата грижа за опазване на живота и здравето си, като се движел с мотоциклета без предпазно облекло, като въпреки падането, получил само повърхностни охлузвания и натъртвания, без данни за фрактури и последващи усложнения.

Съдът, след като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните /с оглед липсата на оспорване от ответника и признание чрез плащане на част от претендираната сума в хода на процеса/, а и се установява от представеното по делото писмено доказателство - протокол за ПТП от 27.05.2025 г., че на тази дата в гр. София ищецът управлявал мотоциклет марка „..“, модел „....“, в посока от бул.

В към бул. Б, като около бул. В ... с него реализирал удар движещият се от дясната му страна лек автомобил марка „К“, модел „..“, с рег. № ...., вследствие на предприета забранена маневра обратен завой наляво. В резултат от предприетата забранена маневра и не пропускайки движещия се направо мотоциклет, управляван от ищеца, лекият автомобил реализирал ПТП, в резултат на което ищецът бил изхвърлен от мотора и паднал на трамвайните релси.

Не е спорно, че управляваното от виновния водач Г Г Ц МПС „К“, модел „..“ е застраховано към момента на настъпване на ПТП при ответника по сключен договор за гражданска отговорност № BG/23/. с валидност на застрахователната полица – 27.03.2026 г.

От представените по делото писмени доказателства – фиш за спешна медицинска помощ, извадка от книга за регистрация на амбулаторно болни от спешен травматологичен кабинет, съдебномедицинско удостоверение № 315/2025 г., амбулаторен лист за преглед на пациент от 27.05.2025 г., извлечение от книга за регистрация на амбулаторно болни служебна бележка от 28.07.2025 г., издадена от МВР, както и от заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, се установява, че след претърпяното ПТП, ищецът първоначално е бил прегледан на мястото на произшествието от екип на спешна медицинска помощ. По-късно, около 21:30 часа е бил прегледан в спешен травматологичен кабинет на ВМА-София. Вещото лице, разчитайки цялата приложена по делото медицинска документация, сочи, че при прегледите на ищеца са установени следните травматични увреждания: контузия в областта на гърба в дясно, контузия и кръвонасядане в областта на дясното рамо, кръвонасядане, оток и охлузвания в областта на 1-и пръст на дясна ръка, контузия и дълбоко охлузване в областта на дясна подбедрица, контузии и охлузвания в областта на двете глезенни стави и двете ходила. Вещото лице сочи, че установените травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети и тангенциално действие на такива и биха могли да се получат по време и начин, отразени в материалите по делото, а именно – при ПТП между мотоциклет и лек автомобил.

Контузията в областта на гърба от дясно и дясното рамо с обширно кръвонасядане, са причинили ограничаване в обема на движения на горния десен крайник в областта на раменната става, поради травмата и настъпил изразен болков синдром, като по същите причини е причинено и ограничаване в обема на движенията на двата долни крайника в областта на глезенните стави. Вещото лице заключава, че получените травматични 2 увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като обичайно в подобни случаи времето за възстановяване е в рамките на по-малко от 30 дни, като няма данни по делото за документално доказано настъпили усложнения на здравето. Вещото лице сочи, че не е налична никаква информация с каква екипировка е бил ищецът по време на инцидента, като използването на такава, включваща протектори за тяло и защитна каска, е от значение за ограничаване на тежестта на травматичните увреждания, но същевременно използването на такава не изключва възможността да се получат тежки травматични увреждания на тялото в протектираните области, което зависи от множество фактори – скорост на движение, челен или удар под прав ъгъл и други.

По делото е събрано и гласно доказателство чрез разпит на свидетелката А М. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същата безпротиворечиво и последователно възпроизвежда подробно факти, които непосредствено е възприела ежедневно, за физическото и психическото състояние на ищеца след инцидента, тъй като се намира с него във фактическо съжителство на съпружески начала. Сочи, че след инцидента поне месец ищецът не е могъл да се обслужва битово изцяло сам. Негови колеги са му помагали да стигне до работа, защото не е могъл да се придвижва пеш, както и да шофира.

Не спял особено добре, сънувал кошмари, като и до настоящия момент отказвал да шофира мотор, тъй като не бил преодолял случилото се – получавал паник атаки периодично, автомобил започнал да шофира, но не по същия начин като отпреди инцидента – страхувал се. От време на време се оплаквал от болки в кръста и стъпалата при по-продължителни разходки навън.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправното деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е била застрахована при ответника, е претърпял описаните в исковата молба вреди с неимуществен характер.

Всички тези обстоятелства са безспорни между страните, с изключение на въпроса за размера на претърпените неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда по справедливост, като спорен е въпросът и налице ли е съпричиняване от страна на ищеца за причинените му вреди.

Съдът намира, че по делото не се доказаха твърдените от ответника факти, от които обосновава възражението си за съпричиняване, а именно – няма никакви данни или доказателства ищецът да не е бил с екипировка, когато е настъпило ПТП. Но дори и да е бил с такава екипировка, заключението на съдебномедицинската експертиза изрично е в насока, че отново могат да настъпят установените физически травми, като това зависи от скорост на движение, начин на удар и други обстоятелства, поради което съдът намира, че не е доказано от ответника съпричиняване от страна на ищеца за причинените му вреди.

С Постановление № 4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд се приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. В постановлението са изброени само примерно обстоятелства, отнасящи се до случаите на телесни увреждания, които следва да се отчетат при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като Върховният съд сочи, че съдът сам следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства във всеки случай, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за претърпените неимуществени вреди.

Съдът намира, че при прилагане на критерия за справедливост, следва да отчете характера на причинените физически увреждания - контузия в областта на гърба от дясно и дясното рамо с обширно кръвонасядане, ограничаване в обема на движенията на горния десен крайник, както и двата долни крайника в областта на глезенните стави, които безспорно и без да са необходими специални медицински знания може да се заключи, че са причинили силна физическа болка на ищеца, като тези увреждания съобразно заключението 3 на вещото лице – медицински специалист, обичайно отшумяват в рамките до 30 дни.

Въпреки че физическите увреждания са отшумели за около месец, съдът намира, че следва да отчете силния психически стрес, който е изпитал ищецът от преживяното. Негативните психически усещания и страдания на ищеца, за които дава данни при своя разпит свидетелката А М, съдът намира, че и без тези показания, са напълно житейско и логично следствие от претърпяното ПТП с посочения механизъм. Неблагоприятните последици от преживяването на инцидент с подобен механизъм – след внезапен силен удар, при който ищецът е изхвърлен от мотора си и паднал на трамвайните релси, е напълно обичайно да продължат във времето и след отшумяването на силния болков синдром и моментна уплаха и да се изразят в страх, неувереност, промяна в обичайния начин на живот и най-вече страх, паника, свързани с управление на автомобил/мотоциклет. Ето защо съдът намира, че следва тези обстоятелства на продължително психическо отражение у ищеца на преживяното произшествие също да бъдат зачетени при определяне на справедлив размер на обезщетение. Наред с това съдът следва да съобрази и актуалните икономически условия в страната – промяна на валутата от началото на годината, инфлационните процеси, които са общоизвестни факти, тъй като целта на обезщетението е максимално възможно или близко до реалното компенсиране на вредите, претърпени от ищеца, а не формално определяне на сума, без съобразяване на покупателната способност на паричните единици.