Решение № 1435 от 14.07.2016, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1435 гр.Пловдив, 14 . 07 . 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 372/2016г., за да се произнесе , взе предвид следното :

ЕКО-СТИЛ ООД, *** с управител Н. Н.Д. и пълномощник адв.М. оспорва Уведомително писмо № 01-2600/9068 от 18.12.2015г. на Зам.Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.

Становища на страните :

-

Жалбоподателят счита уведомителното писмо за незаконосъобразен акт, постановен в нарушение на съществени производствени правила, в противоречие с материалния закон и необоснован, поради което подлежащ на отмяна.

Твърди, че уведомителното писмо /УП/ противоречи на подадените заявления по мярка 214 пред ДФЗ. Оспорен е извода на ДФЗ за наличие на предпоставка за прекратяване на агроекологичния ангажимент – липса на подадено заявление за плащане през последната година на агроекологичния ангажимент – 2015г. Поддържа, че не 2015г., а 2014г. е била последната година от агроекологичния ангажимент. Тезата е аргументирана със следното : с подадено заявление по мярка 2014 за 2010г. са заявени БЗС-та, за които следвало да бъде издадено ново уведомително писмо за одобрени референтни БЗС – на основание чл.24 ал.4 от Наредба № 11 / 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., към момента на подаване на заявлението – месец май 2010г. В този см. се счита, че агроекологичния ангажимент е с начална година 2010г. и същият е приключил през 2014г. Посочено е, че са спазени всички изисквания за изпълнение на агроекологичния ангажимент и същият е изпълнен и затова не трябва да се прекратява на основание – неподадено заявление за плащане за година, която е след изтичане на срокът.

С позоваване на СТЕ се твърди за доказано с колко са се увеличили площите през 2010г., заявени от жалбоподателя : процентното увеличение от 27 и няколко стотни се счита за обосноваващо основателност на жалбата. Процентът сочел необходимост от одобряване от ДФЗ на нов агроекологичен ангажимент за нови пет години, тъй като било налице изключение от общото правило. Заявените парцели отговаряли на изискванията на Наредба № 11/2009г. Неправомерно ДФЗ не е инициирал производство за одобряване на нов агроекологичен ангажимент с начална година 2010, а е прекратил този от 2009г. и през 2011г. е одобрил нов такъв, считайки, че последната година, в която е следвало да бъде направено заявление за подпомагане е 2015г., а не 2014г.

Претендират се за присъждане направените съдебни разноски.

В писмено становище по същество на спора се поддържат доводите в жалбата – с подаването на ново заявление за подпомагане административният орган е бил длъжен да се произнесе по него съобразно чл.24 ал.4 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. в редакция към м.май 2010г. Счита се за неясно одобряването на нов агроекологичен ангажимент за 2011г., при положение, че е подадено „заявление за подпомагане” и „заявление за плащане” и е цитирана Заповед от 11.01.2013г., с която било спряно администрирането-обработката на заявленията за подпомагане за 2011г. и за 2012г. /това съображение е въведено за първи път в писменото становище по същество и в приетата експертиза няма данни за този акт, непредставен по делото/. Твърди се, че не е ясно какво е прекратено с уведомително писмо изх.№ 001-2600/7784 от 30.10.2012г., тъй като според ответника за 2011г. е одобрен нов агроекологичен ангажимент, в който влизат част от същите площи от ангажимента 2009г. Посочено е, че всички приложими регламенти на ЕО дават предпочитание на разширяването на площите, вкл. чл.27 параграф 11 от Регламент № 1974/2006г.

- Ответникът Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ се представлява от ст.юрисконсулт Н. и оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на оспорения акт и претендира разноски за ДФЗ.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

I. Жалбата е подадена на 19.01.2016г. /дата на пощенско клеймо, л.8/ - в 14 дн.срок по данни от известие за доставяне /л.14/, получено на 06.01.2016г.

Оспорването е осъществено от адресат на неблагоприятен акт и в срок, при което е допустимо.

II.

Обжалваното уведомително писмо е издадено от Зам.Изпълнителния директор на ДФ Земеделие Ж.Живков. Авторство не е оспорено. Със Заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015г.

/л.9 и сл.; л.552 и сл./ Изпълнителният директор /ИД/ на ДФЗ делегирал на Ж.Живков – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ правомощия, сред които /т.5, 7/ : „Да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”; да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”.

Оправомощителната заповед е издадена на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл.10 т.1 и чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ във вр. с оптимизиране дейността на ДФЗ като Разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания. Към дата на издаване на оравомощителната заповед – 11.03.2015г., е изменена разпоредбата на чл.20а ЗПЗП и според действащата редакция на чл.20а ал.3 и ал.4 /доп., ДВ бр.

12 от 13.02. 2015г./ : ал.3 /нова - ДВ, бр. 12 от 2015г./ - Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.; ал.4 /нова - ДВ, бр. 12 от 2015г./ - Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

По делото е приета и Заповед № 03-РД / 323 от

11.06.2015г. /л.10; л.553/, с която е допълнена Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015г. и са възложени допълнителни правомощия.

Към дата на издаване на оспореното уведомително писмо

/18.12.2015г./, възможността за делегиране на правомощия произтича от закона, поради което при наличие на Заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015г., допълнена със Заповед № 03-РД / 323 от 11.06.2015г., административния акт не е нищожен.

Компетентността на административния орган като кръг от въпроси за решаване, както и начина за това, в случая е уредена със законови разпоредби, които към дата на издаване на акта съдържат възможност за делегиране, при което позоваването и на Устройствения правилник на ДФЗ не отрича възложените правомощия на основание на закона.

Възможността за делегация е уредена за първи път с допълването на чл. 20а от ЗПЗП с новите ал.3 и 4, въведени с ДВ, бр. 12 от 2015г. Посочените разпоредби са публикувани на 13.02.2015г. и с оглед общото правило на чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Република България за влизане в сила на нормативните актове, същите са приложимо право считано от 17.02.2015г.

Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в следните хипотези : никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /ТР № 4/2004 г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая.

III. Спазено е изискването за форма – по отношение мотивите в уведомителните писма е възприето, че мотивите могат да се съдържат както в съответни таблици от УП, така и в тези, които са посочени като приложения към акта. В съответствие с ТР

№ 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ /мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи/, е възможно позоваване на извършени справки, проверки, административни актове и други, представляващи в съвкупност фактически основания - в случая е налице позоваване на извършени административни проверки на основание чл.65 ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, при които е установено, че търговското дружество не е подало заявление за плащане по мярката през кампания 2015г. Административният акт съдържа правни и фактически основания. Дали същите се потвърждават от данните в преписката /обоснованост/ и дали правните основания съответстват на фактическите – стои в преценката за законосъобразност на акта.

Към момента няма спор за характера на писмото, което макар и да е наименовано “уведомително”, не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК /в този см. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015г. по тълкувателно дело № 1/2015г., ВАС/.

IV. Проверката за законосъобразност на УП обхваща правни и фактически основания за издаване на акта с приоритет на второпосочените. Фактическите основания следва да са обосновани с конкретни данни от преписката. С оспореното Уведомително писмо № 01-2600/9068 от 18.12.2015г. е прекратен агроекологичен ангажимент на ЕКО-СТИЛ ООД по направление „Биологично растениевъдство”.

Според обстоятелствената част на акта – в резултат на извършени административни проверки на основание чл.65 ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г. за спазване на петгодишен агроекологичен ангажимент /АА/, е установено, че търговското дружество-жалбоподател не е подало Заявление за плащане по мярката през кампания 2015г. С позоваване на чл.7 от Наредба № 11 / 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013, е посочено, че агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от 5 последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено Заявление за подпомагане, което през първата година е и „Заявление за плащане”. През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент, кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане”. Административният орган се е позовал и на чл.67 ал.1 от цитираната наредба - земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане” по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгл. чл.18 ал.4 и се изключват от подпомагане по мярка „Агроекологични плащания”. ЕКО-СТИЛ ООД НЕ Е подало заявление за плащане по мярка 214 с направление „Биологично растениевъдство” през кампания 2015.

Предвид тези данни и във вр. с чл.21 от Регламент /ЕС/

№ 65 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005г., на основание чл.18 ал.3 т.4 и чл.67 ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2011г., е прекратен агроекологичния ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”.

А / Жалбоподателят е уведомен за откриване на производството по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент с писмено уведомление, на основание чл.26 ал.1 АПК /изх. номер от 28.10.2015г., получено на 05.11.2015г. от упълномощено лице с приложено в преписката пълномощно/.

Административното производство е открито в резултат на проверка по реда на чл.65 ал.1 от Наредба № 11/06.04.2009г., при която е установено, че Еко-Стил ООД не е подало заявление за плащане по мярка 214 през кампания 2015г. Предоставена е възможност за възражение и представяне на допълнителни доказателства в 7 дн.срок.

Преписката не съдържа данни за подадено възражение против констатациите от проверката, както и не е поддържано подадено и необсъдено възражение.