Определение № 819 от 19.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Бургас, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500247 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 5071/04.02.2026г. на П. В. П., ЕГН:

********** от гр. Б., ул. "М. Г." № ** против разпореждане № 1177/03.02.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120107639. С това разпореждане, съдът връща частна жалба вх.№ 862/09.01.2026г., подадена от П. против определение № 40/06.01.2026г., с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ по делото.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като по делото се съдържат доказателства, от които може да се направи извод, че не разполага с финансови средства. Поради това, с процесното разпореждане, съдът го лишава от достъп до правосъдие.

П. П. твърди, че изискването за заплащане на държавна такса представлява нарушение на чл.83, ал.2 от ГПК. Според него, съдът е длъжен да прилага закона в неговата пълнота и взаимовръзка, а не формално и избирателно. При наличието на данни за материална невъзможност, изискването за държавна такса противоречи на основните принципи на гражданския процес. Процесното разпореждане е постановено в нарушение на чл.6 от ЕКПЧ, тъй като поставя неоправдана финансова пречка пред достъпа му до правосъдие. Поради това, частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени разпореждане № 1177/03.02.2026г. и да приеме, че е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 1055/10.03.2026г., съдът оставя без движение частната жалба и указва на П. в едноседмичен срок от уведомяването, да подпише същата, както и да заяви дали иска освобождаване от държавна такса за производството пред Окръжен съд – Бургас.

В молба вх.№ 5678/18.03.2026г., П. П. потвърждава съдържанието на 1 подадената частна жалба и иска от съда да го освободи от заплащане на държавна такса за производството пред Окръжен съд – Бургас. В подкрепа на искането си, П. представя декларация за семейно и материално положение към 04.02.206г.

Като взе предвид твърденията на страната и представените по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на П. В. П. против „А1 България“ ЕАД. Ищецът твърди, че е страна по договор с ответното дружество за мобилни услуги за № 0876500834. П. твърди, че е получил фактура, в която му е начислена такса в размер на 0,83 лева без ДДС за услуга, която не е използвал.

След кореспонденция с ответното дружество, последното му предоставя еднократна сума в размер на 2 лева, която да бъде отразена в следващата фактура.

П. твърди, че през следващия месец, отново получава фактура, в която е начислена сума в размер на 0,83 лева без ДДС за услуга, която не е използвал.

Отново следва кореспонденция с ответното дружество, което заявява, че няма основание да сторнира сумата.

Поради това, П. П. иска от съда да осъди „А1 България“ ЕАД да му възстанови сумата от 1 лев, представляваща такса за услуга, за която не е уведомен, за която е издадена фактура и която е заплатил. Едновременно с това, П. иска от съда са му присъди сума за загубеното време, както и неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, емоционален дискомфорт и загуба на доверие, причинени от поведението на ответника.

В исковата молба е инкорпорирано искане за назначаване на „служебен адвокат“, което е уточнено и в нарочна писмена молба. В подкрепа на искането си, П. представя декларация за семейно, материално и имотно положение.

С определение № 40/06.01.2026г., Районен съд – Бургас оставя искането на П. за предоставяне на правна помощ без уважение. За да постанови това определение, съдът приема, че в конкретния случай е изпълнено условието на чл.24, т.1 от ЗПП, според което правна помощ не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В уточнение, съдът посочва, че предмета на делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и предвид цената на иска, интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на ищеца.

Подадена е частна жалба от П. В. П. против определение № 40/06.01.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7639/2025г., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по делото. П. иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да му предостави правна помощ по делото.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на: 1/ процесуалните правила – изводът на 2 съда за неоснователност на искането за правна помощ е неправилен, защото цената на иска не е единствения критерий, по който трябва да се преценява искането; 2/ принципа на равнопоставеност на страните - всяка страна има право на справедлив процес и на правна защита, независимо от фактическата и правна сложност на делото; 3/ чл.6 от ЕКПЧ, който гарантира правото на справедлив процес; 4/ интересите на правосъдието, които изискват предоставяне на правна помощ по чл.23 от ЗПП; 5/ практиката на Окръжен съд – Бургас, която е обективирана в определение № 3060/2025г., постановено по възз. ч. гр. д. № 20252100501911.

Според частния жалбоподател, съдът не се е съобразил с практиката си, обектвирана в съдебен акт по гр. д. № 7640/2025г., с който му е предоставил правна помощ при сходни обстоятелства и идентично материално положение.

С разпореждане рег.№ 151/09.01.2026г., Районен съд – Бургас оставя частната жалба без движение и указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от уведомяването да внесе държавна такса в размер на 7,67 евро по сметка на Окръжен съд и да представи доказателство за това. С разпореждането, съдът указва на жалбоподателя, че при неизпълнение на даденото указание, частната жалба ще бъде върната.

Указанието на съда не е изпълнено.

С разпореждане № 1177/03.02.2026г., Районен съд – Бургас връща частната жалба на П.. За да постанови това определение, съдът приема, че жалбоподателят е уведомен за указанията на съда на 15.01.2026г. и в срок до 22.01.2026г. не е представил по делото доказателство за внесена държавна такса в размер на 7,67 евро.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

По искането с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса за производството пред Окръжен съд – Бургас, образувано по частна жалба против разпореждане № 1177/03.02.2026г., съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1) доходите на лицето и на неговото семейство; 2) имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3) семейното положение; 4) здравословното състояние; 5) трудовата заетост; 6) възрастта; 7) други констатирани обстоятелства. В конкретния случай, от представената по делото декларация се установява, че П. не получава месечен доход и не притежава движимо и недвижимо имущество. Изложените пред настоящата инстанция факти в декларацията от 04.02.2026г. дават основание на съда да приеме, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса за производството пред Окръжен съд – Бургас, поради което същият следва да бъде освободен от заплащането й.

По частната жалба на П., съдът намира за установено следното:

3

Разпоредбата на чл.275, ал.2 от ГПК, вр. чл.261, т.4 от ГПК задължава частния жалбоподател да приложи към частната жалба документ за платена държавна такса. В конкретния случай, жалбоподателят не е изпълнил това задължение. С разпореждане рег.№ 151/09.01.2026г., районният съд е дал конкретни и ясни указания на жалбоподателя да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 7,67 евро по сметка на Окръжен съд – Бургас. Разпореждането не е изпълнено, поради което съдът правилно е приложил нормата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК и е върнал частната жалба.

Възражението на частния жалбоподател, че същият не дължи държавна такса за обжалването на определение № 40/06.01.2026г., тъй като по делото е доказана невъзможността му да я заплати, е неоснователно. В конкретния случай, П. е поискал да му бъде предоставена помощ, но не е поискал от районния съд да го освободи от заплащане на държавна такса, поради което правилно районния съд е изискал заплащането на такава. По делото не се твърди и не се установява да са налице предпоставките на чл.83, т.6 от ГПК, вр. с чл.23, ал.2 от ЗПП, поради което жалбоподателят е следвало да заплати определената от съда държавна такса за обжалване на определението, с което му е отказано предоставяне на правна помощ.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на разпореждане № 1177/03.02.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120107639.

Мотивира от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА П. В. П., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. "М. Г." № ** от заплащане на държавна такса в размер на 7,67 евро по сметка на Окръжен съд – Бургас, дължима за образуване на възз. ч. гр. д. № 247/2026г. по описана на Окръжен съд – Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1177/03.02.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120107639.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4