Определение № 1137 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. Варна, 11.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20233100900203 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, представлявано от Димитър Борисов Шумаров и Петя Н.а Д., дейставащи чрез адв. С. З. – САК; срещу

ОТВЕТНИЦИ:

1/ М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: **************, и

2 / Я. Д. Т. /предходна фамилия „В.а“/, ЕГН **********,

**********************, действаща чрез адв. Б. Д. - АК – Варна; с адрес:

С разпореждане № 2413/02.05.2023г., съдът е приел, че ответниците по делото имат качеството на потребители, поради което предвид разпоредбата на чл. 113 от ГПК, спорът подлежи на разглеждане по общия ред. Страните не са направили възражение.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като следва да се допуснат всички относими, допустими и необходими такива.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото Я. Т. е депозирала отговор на исковата молба, а М. В. не се е възползвал от правото си, поради което и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

1

По предварителните въпроси:

В отговора на исковата молба, ответницата В.а не оспорва, че е сключила процесния договор за кредит, но сочи, че материализирал два кредита - за закупуване на жилище в размер на 35800 евро и потребетелски в размер на 56200 евро, които следвало да се подчиняват на различни условия съобразно вида им и правилата на банката, като лихвените проценти и условията също следвало да бъдат различни. Договорът бил типов като на кредитополучателите и потребители на тази услуга не била дадена възможност за индивидуално договаряне и същият съдържал неравноправни клаузи. Счита, че банката не била легитимирана да заявява претенции по договора за кредит и претенцията й била недопустима, тъй като не й била съобщена надлежно втората цесия. Оспорва и правото на банката за начисляване на такси.

Тези възражения са били предмет на разглеждане в производството по предявени от банката срещу длъжниците- ответници и в настоящото производство, искове, както следва: частичен иск за главница, неиздължени административни такси за предходен период, застрахователни премии и нотариални такси, всички дължими във връзка с процесния договор за кредит и допълнително споразумение към него /т.д. 1428 / 2017г. на ВОС/. Съдът следва да съобрази силата на пресъдено нещо, поради което и в настоящото производство се явява недопустимо преразглеждането на тези въпроси, вкл. по отношение на нищожността/неравноправността на отделни клаузи от договора, вкл. тези по чл. 3, 6 от процесния договор, касаещи възнаградителната лихва, чл. 12 от Допълнителното споразумение, касаещи административните такси, за което вече има произнасяне на съд.

По отношение на предявения частичен иск за главница следва да се съобрази разрешението, дадено с Тълкувателно решение No 3/ 2016г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което след като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. В този смисъл и константантната практика на ВКС извън хипотезата на заявен частичен иск, въприема, че длъжниците не могат да въвеждат в нов процес между тях и кредитора твърдения за нищожност на договор, на който веднъж вече кредиторът се е позовал в предходно производство. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правната сделка, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на правната сделка, на които се основава съдебно признатото право / в този смисъл решение № 115/10.01.2012г. по т. д. № 883/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 335/13.11.2018г. по т. д. № 2477/2017г. на ВКС, ТК, II т. о./. Всички изложено води до извода, че е преклудирана и възможността за възражения по отношение на претенциите за възнаградителна лихва и заплащане на административни такси по обслужване на кредита.

Предвид разрешението по т.1 на Тълкувателно решение No 3/ 2016г. на ВКС, ОСГТК, допустими за разглеждане са възраженията на ответницата В.а за изтекла погасителна давност по отношение на непредявената част от вземането за главница. Допустимо за разглеждане е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за възнаградителна лихва и законна лихва за забава, доколкото те не са били претендирани в производството по т.д. 1428 / 2017г. на ВОС.

2

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.140, ал.3 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 28.11.2007г. между него при старо наименование - „Юробанк и Еф Джи България“ АД, от една страна, в качеството му на кредитодател и ответниците М.

Н. В. с ЕГН ********** и Я. Д. В.а с ЕГН **********, от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот *********. По силата на чл. 1, ал. 1 от този договор банката предоставила на ответниците кредит в размер на 92 000 евро, от които 35 800 евро за покупка на апартамент № 17 мезонет, на етап груб строеж, находящ се в гр. Варна, *** и 56 200 евро за други разплащания, а ответниците се задължили да върнат кредита заедно с лихвите уговорени в него в срок от 372 месеца (арг. от чл. 5, ал. 1 от договора). При откриването на заемната сметка по кредита и в изпълнение на чл. 5, ал. 1 от горецитирания договор за банков кредит страните подписали на 28.11.2007 г. приложение към договора (озаглавено „Приложение към договор за банков кредит H********* г."). На 06.12.2007г. по сметката на кредитополучателя била усвоена предоставената с кредита сума в размер на 92 000 EUR.

Във връзка с предоставения кредит ответниците с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *********** г. на нотариус ****** с per. № 192 в НК придобили процесния имот, а с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот **********на нотариус ********* с per. № 192 в НК, в изпълнение на чл. 13, ал. 1 от процесния договор била учредена договорна ипотека върху така закупения апартамент № **** - мезонет, на етап груб строеж, находящ се в ****** с цел обезпечение на вземанията на банката, произтичащи от процесния договор за банков кредит.

В чл. 24, ал. 1 от процесния договор за банков кредит се съдържала уговорка между страните, с която те се били споразумели, че във всеки един момент от действието на процесния договор за банков кредит банката можела едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. С Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 09.04.2008г. ищецът в качеството си на цедент прехвърлил именно на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, ЕИК 130950970 в качеството му 3 на цесионер всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за банков кредит. Впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.01.2013г. „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД в качеството си на цедент прехвърлило обратно на „Юробанк България" АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за банков кредит. В изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД кредитополучателите били уведомени на 08.06.2015г. с писмени уведомления за извършените прехвърляния на вземанията срещу тях, произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29014 от 28.11.2007г. Сочи, че в резултат на двете прехвърляния, понастоящем ищецът „Юробанк България" АД отново станал титуляр на всички вземания срещу М. Н. В. и Я. Д. В.а, произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот **** от 28.11.2007г.

След сключването на процесния договор за банков кредит отпуснатият кредит бил преструктуриран с Допълнително споразумение от 28.11.2013г. По силата на чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 28.11.2013г., като главницата по кредита б ила преоформена от 92 000 EUR на сума в размер на 93 474,72 EUR.

Впоследствие длъжниците били изпаднали в забава в плащането на дължимите парични погасителни вноски по процесния договор за банков кредит, считано от 06.02.2014 г. Не били погасени редовно всички вноски по приложения по делото погасителен план, считано от вноска под номер 74 с падеж 06.02.2014г. Това дало основание на банката –ищец да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което на 30.08.2017г. н а кредитополучателите били връчени нотариални покани.

Уточнява, че ответниците М. Н. В. и Я. Д. В.а са солидарно отговорни за претендираните задължения по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот****** от 28.11.2007 г. на основание чл. 1, ал. 2 от договора във вр. с чл. 121, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (солидарност в случаите, когато е уговорена между страните по облигационното отношение).

В уточнителна молба подробно сочи в какви размери е била начислявана възнаградителна лихва, като в периода от 2007г. до 30.08.2017г. лихвеният процент е бил едностранно променян, както следва: на 06.12.2007г. – 6,5%; на 06.05.2008г. – 6,85%; на 06.08.2008г. – 7,35%; на 16.10.2008г. -8,1%; на 06.07.2011г. – 8,35%; на 06.10.2012г. -8,1%;

06.12.2013г. – 6,46%; на 06.09.2014г. – 5,81%; на 06.12.2014г. – 7,65%; на 06.01.2015г. – 6,9 %; на 06.07.2015г. – 6,1%; на 06.01.2016г. – 5,5%; на 06.10.2016г. – 4,95%; на 07.08.2017г. – 4,3%. По отношение на мораторната лихва сочи следните лихвени проценти – на 06.12.2013г. – 16,46%; на 06.12.2014г. – 17,65%; на 13.03.2020г. – 3,75%; на 14.05.2020г. – 13,75%. Твърди, че по време на извънредното положение за периода 13.03.2020г. – 13.04.2020г. мораторни лихви не били начислявани. Възнаградителни лихви са начислявани само върху сумата за редовна главница, а мораторните върху просрочените главници, вкл. и сле обявяване на предсрочната изискуемост.

С влязло в сила Решение № 631 от 03.08.2018 г., постановено по т.д. № 1428/2017 г. по 4 описа на Окръжен съд - гр. Варна, Търговско отделение, II състав, ответниците М. Н. В. с ЕГН ********** и Я. Д. В.а с ЕГН **********, били осъдени да заплатят на ищеца „Юробанк България" АД следните суми по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***** от 28.11.2007 г.: сумата от 70000 EUR, ппретендирана като частичен иск за главница от общо дължимата сума за главница в размер на 88 331, 36 EUR, ведно със законна лихва върха така присъдената главница до окончателното погасяване на задължението, сумата от 532, 39 EUR неиздължени такси по договора за периода от 10.12.2014 г. до 11.10.2017 г., сумата от 272, 55 EUR, представляваща обезщетение за заплатени застрахователни премии, както и съдебни и деловодни разноски по делото. Сочи, че решението е влязло в сила на 18.09.2018г. и за сумите присъдени с него бил издаден Изпълнителен лист №504 от 12.12.2018г. по т.д. № 1428/2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, Търговско отделение, II състав.