Решение № 386 от 16.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Плевен, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500556 по описа за 2026 година

Въззивно обжалване.

1. С решение № 438/ 31.03.2026г. Районен съд-Плевен ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. З. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул.„Хр. Б.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.* по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен против ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК:***, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С. Ц.-директор, извършено със Заповед № ЧР-05-48/01.07.2025г.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, И. З. И. ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., бул.

„Хр. Б.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.* на заеманата преди уволнението длъжност „Лесничей“ с код по НКПД 21326014 в ТП Държавно горско стопанство-П., с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр.

П.,ул. „С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С. Ц. директор. ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С. Ц.-директор да заплати на И. З. И. ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., бул.„Хр. Б.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.* сумата от 11973 лева, равняващи се на 6121,79 евро /брутно възнаграждение/, представляваща обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода 02.07.2025г.-02.01.2026 г.

Със същото решение ОТХВЪРЛЯ предявения от И. З. И. ЕГН:**********, с адрес: гр. П., бул. „Хр. Б.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.* против ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.С.“ 37, 1 представлявано от инж. И. С. Ц.-директор, иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ за заплащане обезщетение за неизплатен годишен платен отпуск за 2024 г. за 1 /един/ ден в размер на 104 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА

ПРОИЗВОДСТВОТО.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ТП Държавно горско стопанствоПлевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С. Ц. директор да заплати на И. З. И. ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., бул.„Хр. Б.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.* направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева, равняващи се на 536,86 евро. ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр.

П., ул. „С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С. Ц. директор да заплати по сметка на Районен съд-Плевен държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 310,43 евро, както и 150 лева,равняващи се на 76,69 евро за вещо лице по съдебно-икономическа експертиза. ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно иска по чл. 225, ал. 1 КТ.

Това решение е било съобщено на ответника ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***,на 03.04.2026г. поради което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 17.04.2026г.

На 09.04.2026г. / т.е. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК / е постъпила въззивна жалба от ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С.

Ц.,чрез пълномощника адв. С. Т. срещу решение № 438/ 31.03.2026г. на Районен съд-Плевен.Решението се обжалва в частта му с която са уважени исковете по чл. 344,ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от КТ ,както и в частта за деловодните разноски,които ответникът е осъден да заплати.

Въззивната жалба има необходимото съдържание по „чл. 262 от ГПК ,както и необходимите приложения по чл. 261 от ГПК. Поради това съдът е насрочил открито съдено заседание за нейното разглеждане пред ПлОС.

С въззивната жалба не са били представени нови писмени доказателства и не е направено искане за събиране на нови доказателства пред ПлОС.

Постъпил е писмен отговор от противната страна - И. З. И. ЕГН:

**********,чрез пълномощника и адв. В. П. според който въззивната жалба е неоснователна.С писмения отговор също така не се представят нови доказателства ,които да бъдат приемани от въззивната инстанция.

В частта с която е бил ОТХВЪРЛЕН предявения от И. З. И.

ЕГН:**********, с адрес: гр. П., бул. „Хр. Б.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.* против ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр.

П., ул. „С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С. Ц.-директор, иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ за заплащане обезщетение за неизплатен годишен платен отпуск за 2024 г. за 1 /един/ ден в размер на 104 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска 2 до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО,решението на ПлРС не е обжалвано и е влязло в сила,т.е не е предмет на въззивното производство.

2. С последващо решение № 603 / 27.04.2026г. , Плевенски районен съд ДОПЪЛВА Решение №438 от 31.03.2026 г., постановено по гр.д.

№4998/2025 г. по описа на РС-Плевен, в долупосочения диспозитив, като:

“ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П., ул.

„С.С.“ 37, представлявано от инж. И. С. Ц.-директор да заплати на И. З. И.

ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул.„Хр. Б.“ *, вх. „*“, ет. *, ап.* сумата от 11973 лева, равняващи се на 6121,79 евро /брутно възнаграждение/, представляваща обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода 02.07.2025г.-02.01.2026 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска /26.08.2025г./ до окончателното й изплащане“.

Това решение е било връчено на ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, на 13.05.2026г. поради което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 27.05.2026г.

На 19.05. 2026г. ,т.е. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ТП Държавно горско стопанство-Плевен, с ЕИК: ***, срещу това допълнително решение.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна по делото на тази въззивна жалба .Както във въззивната жалба срещу допълнителното решение ,така и в писмения отговор срещу нея не се съдържат искания за събиране на нови доказателства пред ПлОС.

Поради това и тази въззивна жалба като редовна и допустима е приета за разглеждане във въззивното производство по в.гр.д. № 556/ 2026г. на ПлОС и делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните чрез техните пълномощници.

Като разгледа двете въззивни жалби от ТП Държавно горско стопанствоПлевен, с ЕИК: *** срещу основното и срещу допълнителното решение на РС-Плевен по реда на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваните решения съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания ,Плевенски окръжен съд намира ,че и двете въззивни жалби са основателни ,респ. ,че ПлРС е постановил валидни и допустими, но по съществото на спора неправилни решения ,които следва да бъдат отменени и вместо това да бъдат постановени други решения по съществото на спора с които предявените искове по чл.

344,ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни, а така също и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ.

За да уважи предявеният иск по чл. 344, ал.1 т. 1 от КТ, Плевенски районен съд е приел, че длъжностите „ лесничей „ и „старши лесничей „ са сходни в основните и най-съществени пунктове като области на дейност ; преки задължения ; отговорности , свързани с организацията на работа 3

,управлението на персонала и ресурсите ,както и в останалите части на длъжностните характеристики , като професионална етика , контакти и представителни функции и възлагана и планиране на работа, а освен това и кодът на двете длъжности по НКПД съвпадал. Посочил ,че има разлика в изискуемия начален стаж за заемане на длъжността ,но приел в това отношение ,че към датата на съкращаване на длъжността „лесничей„/ заемана от ищцата / ,тя е имала нужния стаж и професионален опит за заемане и на длъжността „старши лесничей „.

Приел също така ,че е налице сходство и между длъжностите „специалист лесовъдство „ и длъжностите „старши лесничей „ и „ лесничей „ и че първата от тях дори е по-ниска длъжност ,като и че за тези три длъжности една от възможните специалности ,който трябва да е завършило лицето ,заемащо длъжността е специалност горско стопанство,каквато е завършила ищцата в Лесотехнически университет –София.

Въз основа на това ПлРС приел, че след като се касае за „еднородни , еднакви и сходни длъжности“ / „старши лесничей „ , „лесничей „ и „специалист лесовъдство „ / , то извършването на подбор по чл. 329 от КТ между работниците,заемащи тези длъжности към момента на съкращаването на щата, било задължително за работодателя преди да упражни правото си да уволни работника и тъй като работодателят не е извършил такъв подбор ,то уволнението на ищцата е незаконно. За да обоснове този свой извод ПлРС се е позовал и на съдебна практика на ВКС, в т.ч.и на посоченото най-късно по време на постановяването му от всички цитирани решения , решение № 23 от 08.04.2020г. по гр.д.№ 1853/ 2019г. на 4-то г.о.на ВКС в което според ПлРС било прието „, че в случаите ,когато се съкращава единствена бройка за длъжността или всички бройки с еднородни трудови функции ,извършването на подбор е задължително „.

Плевенски окръжен съд намира ,че първоинстанционният съд неправилно е възприел цитираното от него решение № 23 от 08.04.2020г. по гр.д.№ 1853/ 2019г. на 4-то г.о.на ВКС и неправилно е приложил приетото в него към конкретната фактическа обстановка . В цитираното решение на ВКС, като се прави тълкуване на нормата на чл. 329 от КТ според която „съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието ,както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работа ,работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници или служители длъжностите на които не се съкращават ,за да останат на работа тези ,които имат по –висока квалификация и работят по – добре“, се разграничават три хипотези :

- първата е съкращаването на единствената бройка за съответната длъжност , - втората хипотеза е съкращаването на всички бройки за тази длъжност - третата и последна хипотеза е съкращаването само на част от бройките за длъжността . При това ВКС изрично приема ,че само „ при наличието на третата хипотеза правото на подбор се превръща в задължение за подбори работодателя е длъжен да го извърши ,тъй като без това правото на уволнение не може да бъде надлежно упражнено“. По аргумент за 4 противното / per argumentum a contrario / , от това следва ,че при първите две посочени в решението на ВКС хипотези правото на подбор не се превръща априори в задължение на работодателя за извършване на подбор.

Като продължение на тези разсъждения на ВКС по-нататък в същото решение изрично е прието ,че „в случаите ,когато се съкращават единствената бройка за длъжността или всички бройки с еднородни трудови функции,извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя ,като при извършването му се включват и други работници или служители ,които изпълняват близки или сходни длъжности .“ Според Плевенски окръжен съд ,в конкретния случай е налице именно първата от разгледаните в това решение на ВКС хипотези – съкращаване на единствената бройка за длъжността „лесничей „ ,тъй като в щатното разписание от 29.05.2025г. е имало само една единствена бройка от длъжността „лесничей „ ,която впоследствие с решение № 76 / 16.06.2025г.

,отразено в протокол № 11/ 16.06.2025г. на Управителния съвет на СЗДП ДП Враца е била премахната от щатното разписание на ТП ДГС Плевен в което е работила преди съкращаването на щата ищцата по делото - И. З. И..