Решение № 411 от 06.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Благоевград, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20251210200991 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. С. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р******, ул. Д**** А******, обл. П*****, подадена чрез адвокат М. Б., със съдебен адрес: гр. С*******, ул.

Ц****** против Наказателно постановление № BG29052022/4000/Р8-613/18.11.2022 година на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същия законов текст е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1800 лева.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП, като се сочи непропорционалност на наложеното наказание с извършеното нарушение, обосновано с Решение на СЕС по дело №С-61/2023г. Иска се отмяна на санкционния акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото от процесуалния му представител е представена писмена молба, с която се изразява становище по същество, иска се отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Депозира и писмено становище по същество на делото, в което излага доводи за законосъобразност на процесното НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 29.05.2022 г., в 23:35:55 ч., в направление излизане от територията на Р България на ГКПП Русе - Дунав мост е пристигнало пътно превозно средство, с peг. № ****** вид В****, марка и модел ******, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Р. В..

1

След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 19.05.2022 г., в 16:51 часа, горепосоченото пътно превозно средство е засечено по път А-3, км 92+548, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Като място на нарушението е посочен път А-3, км 92 + 548, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10122) - част от системата.

За нарушението е генериран запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението E02AA858B8B75013EO53031F160AD1BE. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на процесната дата и час.

При така направените в хода на извършената проверка констатации, св. Я. Д. е приел, че на 19.05.2022 г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, поради което на 29.05.2022 г., в присъствието на свидетелите по установяване на нарушението – Д. Р. и В.

Ч. и на жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН № BG29052022/4000/Р8-613.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на Р. В. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП на основание същия законов текст е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лв.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Я. Д., Д. Р. и В. Ч., които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН, като сочат че са установили нарушение чрез проверка в електронната система.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Я. Д., Д. Р. и В. Ч. и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г., заповед № РД-11167/08.02.2021 г., заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., справки, снимков материал, писмо № 94-00-27141/27.12.2022 г. на НТУ,, пълномощно, копие на НП, квитанция за платени пътни такси в Р България.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице. Съдът намира, че същата е подадена в срок, доколкото представените по делото доказателства сочат, че наказателното постановление е изпратено за връчване, чрез Български пощи с известие за доставяне, като след връщане на известие с отбелязване „непотърсена“, наказващия орган неправилно е приел, че наказателното постановление следва да се счита за връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Изхождайки от текста на цитираната норма същата би намерила приложение при променен адрес, за което не е уведомен наказващия орган, каквито доказателства по делото няма, 2 поради което и съдът приема, че жалбоподателят е узнал за процесното НП на сочената от него дата, а именно 24.06.2025г., поради което и жалбата е подадена при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № ЧР-СП622/11.08.2022 година, на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед на председателя на управителния съвет на АПИ.

Не е налице и неяснота, касаеща датата и мястото на санкционираното нарушение, предвид това че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 19.05.2022 г. в 16:51 ч. на път А-3, км 92+548, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

В случая обаче в атакуваното НП не са изложени твърдения, че на датата на извършване на санкционираното нарушение – 19.05.2022 г. когато е установено, че процесното ППС е засечено по път А-3, км.92+548, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е била заплатена дължимата се тол такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е управляван от жалбоподателя В., обуславящо качеството му на водач на товарния автомобил и което би обусловило, че същият е адресат на въведеното с чл. 139, ал. 7 ЗДвП задължение.

Липсват фактически твърдения и В. да не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП в случай когато това разстояние се установява чрез асоциирано в МПС бордово устройство или че не е закупил маршрутна карта.

Не са изложени и твърдения, че нарушението, санкционирано на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е извършено от В..

Посочените обстоятелства са част от фактическия състав на нарушението по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, за чието извършване на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП се налага административно наказание. Констатираната липса на релевантни за обективната съставомерност елементи на инкриминираното нарушение и на съответните фактическите обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и предпоставя отмяна на санкционния акт. /В този смисъл Решение на АдмС Благоевград 1381/29.07.2022 г. по к. н. а. х. д. 252/2022 г., Решение № 895 от 28.04.2023 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а. х. д. № 111/2023 г./

Отразеното в НП че ППС е засечено в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото не е посочено, на кого са вменени тези задължения, а оттам и субектът, който не ги е изпълнил виновно, не удовлетворяват изискванията за пълнота на административното обвинение, гарантиращо правото на защита на санкционираното лице.

Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и , че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение. Съгласно нормата на чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, в това число и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния 3 път или пътен участък и изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно нормата на чл. 139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна, нормата на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата сочи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Следователно , ако и доколкото изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение на жалбоподателя е това посочено в АУАН и респ. в НП, а именно незаплатена и дължима се пътна тол такса при управление на процесното ППС на процесната дата и място, то адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е водачът, нает от превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното МПС или съответното ползвател /наемател/ на същото.

В казуса не се представиха никакви доказателства, че жалбоподателят е собственик на описаното в НП превозно средство, с което се твърди, че той е извършил процесното нарушение , нито пък се представиха доказателства, че е ползвател на това ППС на самостоятелно основание и извън трудовата си дейност. Ето защо, съдът приема за недоказано и обстоятелството, че жалбоподателят е адресат на задължението за заплащане на пътна тол такса в този казус и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение към дата 19.05.2022г. за посоченото ППС.