Определение № 6133 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6133 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110106643 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. А. против **** АД.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.

С отговора ответникът прави искане по чл. 213 ГПК за присъединяване към процесното на още 12 граждански дела в СРС между същите страни. Твърди наличие на връзка между делата, изразяваща се в това, че става дума все за договори за потребителски кредит между същите страни със същите клаузи, с идентични искови молби на ищеца.

Искането е неоснователно. Става дума за различни правоотношения, между които не се твърди да има правна връзка, а само фактическа – един кредитор дава на един длъжник множество еднотипни кредити, без наличието на рамков договор или друго подобно съглашение.

Представените от двете страни писмени доказателства следва да бъдат приети.

Останалите доказателствени искания на страните не са необходими, с оглед становището на ответника в отговора на исковата молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВЯЖЕНИЕ молбата по чл. 213 ГПК на ответника.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът А. Г. А. твърди, че между него и ответника **** АД е сключен Договор за потребителски кредит № 621132 от 15.12.2023 за сумата от 300 лв., която следвало да се върне на една вноска с падеж 14.01.2024 г. Бил посочен ГПР 65%, лихвен процент – 40,56%.

Дължала се възнаградителна лихва и такси по договора общо от 40 лв., като било предвидено в чл. 1 на Приложение № 5 към договора и задължение за осигуряване на обезпечение – поръчителство от 2 лица или банкова гаранция за сумата от 340 лв., с падеж следващия ден на сключването на договора. Неустойката за неизпълнение на това задължение в размер на 59,10 лв. се дължала заедно с вноската. Ищецът твърди, че 1 уговорката за неустойка нарушавала ЗПК, а действителният размер на ГПР бил в пъти поголям, тъй като в него не бил калкулиран разходът за неустойка. Клаузата за неустойка била и неравноправна. Договорът бил нищожен като противен на закона. Ищецът твърди, че погасил кредита, като платеното над чистата стойност на дадения му кредит било недължимо платено. В условията на евентуалност – твърди, че нищожна е само клаузата за задължение за заплащане на неустойка по чл. 4 от Приложение № 5 към договора. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие на закона, в условията на евентуалност – на клаузата за неустойка, както и да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5 лева, частична претенция от 59,10 лв., недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът **** АД оспорва исковете. Поддържа, че уговорката за неустойка не е неравноправна, ясно формулирана е и не излиза извън вътрешно присъщите функции на неустоечните задължения. ГПР било формирирано само въз основа на възнаградителната лихва, защото само тя била разход по кредита към сключването на договора. Максималният размер на ГПР не бил надвишен. Таксата в приложение № 3 била действителна. Поддържа, че не е дал повод за спора. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит и за кредитно проучване, че той страда от пороци, водещи от нищожност, и че е платил процесната сума в полза на ответника.

УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е налице валиден договор за потребителски кредит. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – да установи наличие на основание за задържане на сумата, респ. погасяване на претенцията.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е сключен договор за потребителски кредит № 621132 от 15.12.2023 за сумата от 300 лв., която следвало да се върне на една вноска с падеж 14.01.2024 г. Бил посочен ГПР 65%, лихвен процент – 40,56%.

Дължала се възнаградителна лихва и такси по договора общо от 40 лв., като било предвидено в чл. 1 на Приложение № 5 към договора и задължение за осигуряване на обезпечение – поръчителство от 2 лица или банкова гаранция за сумата от 340 лв., с падеж следващия ден на сключването на договора. Неустойката за неизпълнение на това задължение в размер на 59,10 лв. се дължала заедно с вноската.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по тях в срок до съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. о т 10:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба и приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3