Решение № 19 от 09.04.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Чепеларе, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20245450100177 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба с вх. № 319/30.01.2025 г., подадена от Б. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул. "**** ” № **** против "ЕОС Матрикс", ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост 4, ул. „Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е била поръчител на кредитополучателя Е. С.

М. по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 04.09.2008 г. и Анекс към него от 14.09.2009 г., сключени с Банка "ДСК" ЕАД за кредит в размер на 3 150 евро със срок за издължаване 120 месеца.

На 01.09.2010 г. били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459/01.09.2010 г. и изпълнителен лист от 01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 204/2010 г. на РС - Чепеларе, по силата на които ищецът и Е. С. М. били осъдени да заплатят на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 3 579.99 евро към 31.08.2010 г. вкл., от които дължима главница по кредита в размер на 3 195.33 евро и мораторна лихва в размер на 384.66 евро от 28.04.2010 г. до 31.08.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от 31.08.2010 г. до изплащане на вземането; както и съдебни разноски – 140.04 лева - държавна такса и 350.02 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадените й заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на 08.04.2011 г. „Банка ДСК" ЕАД е поискала и на 13.04.2011 г. е образувано срещу ищеца К. и Е. С. М. като длъжници - изп.д. № 66/2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе, за 1 събиране на вземанията, предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. На 15.04.2011 г. по искане на взискателя бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от "Амер Спортс България" ЕООД, а на 27.04.2011 г. й била връчена Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.

По силата на Договор за продажба на вземания от 25.04.2012 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и "ОТП Факторинг България" ЕООД вземането, което „Банка ДСК" ЕАД имала към ищеца и Е. М., било цедирано на "ОТП Факторинг България" ЕООД. Цесионерът бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Със Заповед № 304/31.10.2012 г. било прекратено трудовото правоотношение на ищеца с "Амер Спортс България" ЕООД, с оглед на което работодателят уведомил ДСИ с Уведомително писмо вх. № 1630/13.11.2012 г., че считано от месец октомври 2012 г. няма да прави удръжки, поради прекратяване на трудовия договор на ищеца. Заявява, че след прекратяване на трудовия й договор с "Амер спортс България" ЕООД не й е налаган друг запор или възбрана, съответно не са правени удръжки по запори и не са продавани нейни движими и недвижими вещи. Изобщо след октомври 2012 г. по отношение на ищеца не били осъществявани други изпълнителни действия.

С молба вх. № 61922/16.08.2018 г. взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на ищеца, в случай че такива бъдат установени. За поисканите действия, въпреки че били дадени указания от страна ДСИ, взискателят не внесъл дължимата ДТ, поради което искането му като нередовно не било уважено и запори не били наложени.

С молба вх. № 205/15.04.2019 г. взискателят поискал да бъде наложен запор върху моторни превозни средства на ищеца, в случай че такива бъдат установени. За поисканите действия, въпреки че били дадени указания от страна ДСИ, взискателят не внесъл дължимата ДТ, поради което искането му като нередовно не било уважено и запори не били наложени.

С молба вх. № 316/13.07.2020 г. взискателят поискал да бъде наложен запор върху банкова сметка на ищеца. За поисканите действия, въпреки че били дадени указания от страна ДСИ, взискателят не внесъл дължимата ДТ, поради което искането му като нередовно не е било уважено и запор не бил наложен.

С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.12.2021 г. "ОТП Факторинг" ЕАД продало на ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД вземанията си към ищеца. С молба вх.

№ 551/29.09.2022 г. "ЕОС Матрикс" ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изп.д. № 66/2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе, но с резолюция от 29.09.2022 г.

ДСИ постановил, че е настъпила перемпция по делото, поради което "ЕОС Матрикс" ЕООД не било конституирано като взискател.

С Постановление от 12.07.2023 г. ДСИ при РС - Чепеларе прекратил производството по изп.д. № 66/2011 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съгласно Справка за кредитна задлъжнялост от 29.05.2024 г., издадена от БНБ 2 Централен кредитен регистър, ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД претендирал и е регистрирал като дължима от страна на ищеца към него сумата от 10 593 лева.

Навежда, че в периода от месец октомври 2012 г. до 12.07.2023 г., когато било прекратено изп.д. № 66/2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе, ответникът, а преди него праводателите му, не са искали извършването на изпълнителни действия по отношение на ищеца.

Позовава се на разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, като сочи, че в случая погасителната давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече на 01.09.2010 г. - датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист за събирането им.

Кредиторът е прекъснал изтичането на давността с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 08.04.2011 г. Така давност не е текла изобщо в периода от образуване на изпълнителното дело - 08.04.2011 г. до 26.06.2015 г. според постановките на Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. От 26.06.2015 г., когато Постановлението е обявено за загубило сила с Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, давността започнала да тече отново. След 26.06.2015 г. до датата на прекратяване на изпълнителното дело на 12.07.2023 г. ответникът и неговите праводатели, не са поискали надлежно извършване на изпълнителни действия по отношение на имуществото на ищеца в продължение на повече от 5 години, с оглед на което давността била изтекла и погасила вземанията на ответника спрямо ищеца, респективно възможността за принудителното им събиране към 27.06.2020 г. Именно това следвало от приетото с Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и по-конкретно съгласно т. 10 от същото Тълкувателно решение.

Отбелязва, че в случая на 16.08.2018 г., 15.04.2019 г. и 13.07.2020 г. взискателят е поискал осъществяването на изпълнителен способ - запор, но тези молби били подадени нередовно, без взискателят да е внесъл дължимата държавна такса. Таксата не била внесена и след изричните указания на ДСИ за внасянето й, което правило исканията за прилагане на способи нередовни и съставлявало основание за връщане на молбите. Именно поради нередовността на молбите способите не били осъществени, а по изричната разпоредба на закона именно предприемането на изпълнителния способ прекъсвало давността, което в настоящия случай не било налице. В този смисъл било и приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

С оглед изложеното твърди, че давността не е била прекъсвана по отношение на вземанията към ищеца в периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. и към 27.06.2020 г. всички вземания на праводателя на ответника били погасени по давност. Поради това с Договора за цесия от 14.12.2021 г. ответникът е придобил вземанията към ищеца, но възможността за принудителното им събиране вече е била погасена по давност.

От справката в ЦКР към БНБ било видно, че, въпреки че вземанията му са погасени по давност, ответникът продължавал да претендира тяхната дължимост, която се поддържала като актуална информация в ЦКР и възпрепятствала възможността на ищеца да кандидатства за други кредити, както и я излагало на опасност във всеки един момент 3 ответникът да предприеме нови изпълнителни действия по ново изпълнително дело, основавайки се на легитимиращия го като кредитор изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.

Сочи, че за ищеца К. е налице правен интерес да претендира установяването на недължимостта от нея към ответника на претендираните от последния суми по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459/01.09.2010 г. и изпълнителен лист от 01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 204/2010 г. на РС – Чепеларе.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - "ЕОС Матрикс" ЕООД, че не му дължи заплащане на сумата 10593 лева въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459/01.09.2010 г. и изпълнителен лист от 01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 204/2010 г. на РС - Чепеларе, поради изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище за недопустимост на иска поради липса на една от абсолютните процесуални предпоставки - правен интерес от предявяването му. Навежда доводи за липса на висящо изпълнително производство към настоящия момент - както било посочено и в исковата молба изп. дело № 66/2011 г. е било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 12.07.2023 г. Вземането, предмет на изпълнение, като материално право, се удостоверявало в изпълнително основание. Давността не засягала това право, а само възможността на кредитора да упражни принуда. За да бъдел легитимиран да отрича процесуално право, ищецът следвало да е страна и в процесуално отношение и законът да предвиждал съответния иск. Именно такъв бил искът на длъжника срещу предприетото спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК длъжникът можел да се позове на отпадането поради новонастъпили факти както на материалното право, така и на упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния лист. Затова, само ако било налице процесуалното правоотношение по принудително изпълнение, длъжникът можел да предяви насрещното си възражение чрез специалния отрицателен иск срещу правото на изпълнение. Без такова правоотношение обаче липсвал интерес от защита по общия ред.

Интересът трябвало да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следвало да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желаел да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следвало да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск.

По същество счита иска за неоснователен. Излага, че в настоящия случай бил приложим общият петгодишен давностен срок. Процесното вземане било съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани 4 преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Следователно относно процесното вземане нова давност е започнала да тече от дата 26.06.2015 г., като твърди, че след това са били искани и предприемани редица изпълнителни действия, доказателства, за които се съдържали в корицте на изпълнителното дело.

Позовава се на решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, както и на т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС и мотивите към т. т. 5 от ТР № 3/2015 г.