Решение № 4310 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4310 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110174411 по описа за 2024 година

Ищецът „******************“ ЕАД води настоящия установителен иск срещу Н. Ф. М.. В исковата молба се твърди, че задълженията за доставена енергия за абонатен № ******** за топлоснабден имот в гр. София, община Лозенец, ул. „****************“ № 50, бл. 1, вх. В, ет. 1, ап. 27 за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г. не са погасени.

Заявява, че с Разпореждане, постановено по гр.д. № 21499/2024 г., по описа на СРС, 38 състав, е уважено искането на ищеца и е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК със съобщение, получено на 21.11.2024 г. е указано, че ищцовото дружество може в едномесечен срок, да предяви иск относно вземането си срещу ответницата – Н. Ф. М..

Изтъква, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния имот и титуляр на партидата, е клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „******************“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от КЕВР.

Поддържа, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – 1 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139 б от ЗЕ, сградата – ЕС, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като след 2020 г., услугата се предоставя от дружеството „**“ ЕООД. Сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, а именно – „**“ ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.

С исковата молба е предявен следния петитум:

„да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на Н. Ф. М., че дължи „******************“ ЕАД сумата в размер на **** лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. – м.04.2023 г.., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, сумата от ***** лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г., сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в размер на **** лева главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите и ***** лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г., като претендира и направените разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на ответницата Н. Ф. М.. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото вземането на ищцовото дружество не е индивидуализирано по основание и размер. Моли съда да остави исковата молба без движение, като укаже на ищцовото дружество да уточни, конкретизира и посочи каква сума се претендира за всеки отделен период. Намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани по основание и размер. Счита, че пасивната легитимация на ответника е необосновано доказана. Оспорва твърдението, че ответника е бил собственик на процесния недвижим имот. Счита, че не са ангажирани доказателства за наличието на облигационни отношения между страните за продажба и доставка на топлинна енергия за битови нужди на 2 потребителите за процесния период и по отношение на процесния топлоснабден имот. Твърди, че по делото не са представени писмени доказателства и счетоводни документи, обосноваващи извод за наличието на дължимост на претендираните суми. Оспорва обстоятелството, че отчитащият уред /топломер/ е бил технически изправен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че всички вземания, дължими преди 10.04.2021 г. следва да са погасени по давност. Оспорва изцяло и претенциите за присъждане на мораторна лихва за забава върху претендираните главници за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли за отхвърляне на така предявените искове.

По делото е постъпила молба с вх. № 149600 от дата 29.04.2025 г., в която процесуалния представител на ответницата заявява, че след извършена справка в информационната система ответницата е узнала за образуването срещу нея производство, по което й е назначен особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Твърди се, че ответницата е в тежко здравословно състояние и се намира в здравно заведение, поради което не обитава имотът, на който е нейният постоянен адрес. Заявява, че не желае да се ползва от предоставената й от съда защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответницата. Твърди, че е заплатено изцяло претендираното от ищеца задължение за ползваната топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно **** лева – главница; ***** лева – мораторна лихва; **** лева – главница за дялово разпределение; ***** лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, както и съдебни разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и *** лева присъдено възнаграждение на освободения особен представител или общо сумата в размер на ***** лева.

Изтъква, че извършеното плащане следва да се счита за признание на иска.

Счита, че от депозираните от ищеца **** лева – възнаграждение на особения представител остава неусвоен устатък от ***** лева, който подлежи на връщане. Представя и вносна бележка от дата 29.05.2025 г. за сумата от ***** лева на абоната за процесния период. Моли съда, предвид извършеното изпълнение, да не постановява осъдителен диспозитив за претендираното вземане, както и за съдебните разноски, тъй като същите са погасени чрез плащане.

3

В съдебно заседание на 20.02.2026г. представител на ищеца заяви, че ответната страна е заплатила всички процесни задължения, с изключение на юристконсултските възнаграждения в заповедното и исковото производства.

Съдът приема това плащане за признаване на иска в хода на производството, при което ответникът дължи заплащане на разноските, които в случая са ***** евро. Поради извършеното плащане, останалите прететнции следва да бъдат отхвърлени. Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на производството иска на „******************“ ЕАД признаване за установено по отношение на Н. Ф.

М. ЕГН **********, че дължи „******************“ ЕАД сумата в размер на **** лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. – м.04.2023 г.., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, сумата от ***** лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г., сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в размер на **** лева главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите и ***** лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г., като претендира и направените разноски за ДТ.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца ***** евро юристконсултските възнаграждения в заповедното и исковото производства.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на ищеца – „**” ЕООД.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5