Решение № 105 от 01.07.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е №105 гр.Кюстендил,

01.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия Веселина

Джонева гр.д.№204/2019г. по описа на

Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото има за предмет разглеждане на исковата молба на

А.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника адв.Т.Т. ***, срещу Й.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422 ал.1 от ГПК е предявен иск с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.36 от ЗА във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Й., че същият дължи на П. възнаграждение за предоставена му от последната адвокатска помощ и съдействие по силата на договор за правна зашита и съдействие, сключен между страните на 23.05.2015г., в размер на 40 000 лева (размерът на иска е изменен по реда на чл.214 от ГПК в хода на производството, след намаляване на същия със сума в размер на 10 866 лева, по отношение на която исковата претенция е оттеглена).

Ищцата А.П. обосновава правния си интерес от предявяване на иска на твърдения, че за сумата от 50 866 лева е било проведено заповедно производство по ч.гр.д.№2471/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е била издадена заповед за изпълнение против длъжника Й.Й., срещу която последният е депозирал възражение в срок.

Исковата претенция е основана на твърдение за наличието на сключен между А.П., от една страна, и Й.Й., от друга, договор за правна защита и съдействие от дата 23.05.2015г., по силата на който Й., като доверител, е възложил на П., като довереник, извършването на правни действия от негово име по досъдебно производство по воден наказателен процес, представителство пред ЗК „Лев Инс“, както и извършването на необходимите правни действия пред Софийски градски съд по гр.д.№3277/2016г. на 5 с-в и Софийски апелативен съд по в.гр.д.№3495/2018г. на 4 с-в, при необходимост от образуване на гражданско дело. Ищцата сочи, че с договора е било уговорено и заплащането на възнаграждение за извършените от нея адвокатски услуги в размер на 20 % от изплатеното обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че обезщетение е било изплатено от застрахователното дружество, чрез превод по банковата сметка на Й., извършен на неизвестна за нея дата, чиито размер /на обезщетението/ е възлизал на 200 000 лева, съобразно решение на СГС и на САС, както и, че платената сума е включвала и законната лихва от 16.03.2016г., възлизаща на 54 866 лева. П. счита, че следващото й се по силата на договора възнаграждение е в размер на 50 866 лева, като в хода на процеса аргументира довод, че въпреки наличието на договорка, начинът по който е предвидено заплащането формира възнаграждение в размер на 40 000 лева и твърди, че въпреки добросъвестното и своевременно изпълнение на поетите от нейна страна задължения, тази сума не й е била заплатена от ответника, поради което е дължима.

В рамките на предоставения на Й.Й. срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв.В.Д. от АК-София (с пълномощно, представено в заповедното производство). В отговора се оспорва основателността на исковата претенция, като се заявяват следните възражения:

1/Клаузата от договора от 23.05.2015г., сключен между А.П. и Й.Й., предвиждаща заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 20 % от общото определено на клиента обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради смъртта на неговия син, е нищожна, доколкото накърнява добрите нрави, с оглед неравностойността на насрещните престации. Липсата на еквивалентност би довела, според ответника, до получаването от страна на адвоката на необосновано и несправедливо възнаграждение, което не съответства на извършените от негова страна правни и фактически действия, които не се отличавали с висока сложност, тъй като се касаело до типично дело, при което спорът със застрахователя се концентрира основно върху размера на обезщетението. Изтъква се още, че за да се следва на адвоката възнаграждение от претендирания порядък, според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, искът по който осъществява правна защита и съдействие би следвало или да е с материален интерес в размер на 4 500 000 лева, или адвокатът да е работил 915 часа при часова ставна по 60 лева, а в случая материалният интерес е бил 200 000 лева, а явяването в съдебни заседания не е отнело повече от 10 часа. Обръща се внимание, че в разрез с твърдяното в исковата молба, на адвокат П. не е било възложено осъществяването на правна защита и съдействие в наказателно производство, по отношение на каквото уговарянето на резултативен хонорар е недопустимо, с оглед чл.36 ал.4 от ЗА, чл.17 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.14 ал.5 от Етичния кодекс на адвоката.

2/ Договорът за правна зашита и съдействие от

23.05.2015г. се счита за нищожен, поради липса на предмет, тъй като между същите страни и за същия предмет е бил налице друг договор, който е бил представен по гражданското дело между Й.Й. и ЗК „Лев Инс“ АД, по който е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.П.. При наличието на вече заплатено от Й. възнаграждение по споменатия договор, се счита, че заплащането на такова по процесния би довело до неоснователно обогатяване на довереника, който би получил два пъти възнаграждение за една и съща поръчка, като при това претендираното възнаграждение надвишава с над 25 пъти уговореното по другия договор.

3/ Прави се възражение, че искът е неоснователен и недоказан в частта, в която се претендира възнаграждение в размер на 20 % върху изплатените на Й. лихви върху обезщетението, тъй като подобна уговорка в представения от ищцата договор липсва.

4/ Повдига се възражение за неточно изпълнение на задължението по договора от страна на адв.П., която не била изразила становище по подадена от насрещната страна частна жалба до САС, по която било образувано гр.д.№3495/2018г., при все, че в настоящата искова молба се претендира хонорар за това производство. Също така, се твърди, че с исковата молба, подадена от адв.П., е била претендирана законна лихва върху обезщетението, не от датата на увреждането – 10.05.2015г., а от датата на депозиране на исковата молба, което е довело до лишаване на доверителя от получаване на лихва в значителен размер.

5/ Твърди се, че при подписване на процесния договор Й.Й. не е бил запознат със съдържанието му и с неговите условия, както и, че същият не е разбрал какво подписва, предвид състоянието, в което се е намирал поради смъртта на сина му. В отговора се сочи, че Й. е смятал, че единственият договор между него и адв.П. е този, който е бил представен по гр.д.№3277/2016г. по описа на СГС, като е бил убеден, че с плащането на 2 000 лева от негова страна е изпълнил задължението си към адв.П.. Ответникът бил подписал договора непосредствено след смъртта на неговия син, заедно с много декларации и други документи. Като потвърждение за твърдението, че Й. не е бил наясно какво подписва се сочи неизпълнението от негова страна на поетото с процесния договор задължение да даде на адв.П. нотариално заверено пълномощно. При тези доводи се прави възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие.

Ответникът претендира присъждане на сторените по делото разноски.

ОС-Кюстендил, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

При пътно-транспортно произшествие (ПТП) на

10.05.2015г., станало в с.Яхиново, общ.Дупница, е починал И.Й.Й., син на Й.К.Й. и И. Й. Й., двамата от с.Яхиново.

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка

К.Й.К. роднина по сватовство на Й.Й., след инцидента същият водил разговори с няколко адвокати, които предлагали „някакви проценти“, като в крайна сметка ангажирал адв.А.П..

Видно от представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие, на 23.05.2015г. между адв.А.П., в качеството й на довереник, от една страна, и Й.К.Й., в качеството му на доверител, от друга, бил сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който доверителят възложил, а довереникът приел да му окаже правна защита и съдействие, като извърши следното: да поеме работата по цялостната правна помощ и процесуално представителство на доверителя при предявяване на претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди пред застрахователна компания, Гаранционен фонд, съд и всяко трето лице по повод настъпилото ПТП на 10.05.2015г. с участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН КН *** в следствие на което е причинена смъртта на И.Й. Й., като при необходимост изготви искова молба от името на доверителя и я внесе за разглеждане в компетентния съд, ведно с всички необходими приложения и доказателства към нея, като в хода на заведеното дело представлява доверителя и извършва всички необходими фактически и правни действия за защита интересите му пред съда във всички инстанции, всяка застрахователна компания и пред всички трети лица.

Страните са предвидили, че договорът има действие до окончателното получаване от доверителя на обезщетение за претърпените вреди и заплащане на дължимото се възнаграждение от доверителя на довереника, което същият ще дължи и във всички случаи, когато откаже поискано съдействие, оттегли пълномощия, дадени на довереника или не му предостави пълномощно, създаде пречки за изпълняването на уговореното в договора, развали същия, ползва услугите на друго лице по казуса – предмет на договора или се откаже от изпълнението му. Предвидено е, че като възнаграждение за извършеното, доверителят се задължава да заплати на довереника възнаграждение в размер на 20 % от стойността на обезщетението.

Страните са договорили, че договорът влиза в сила със сключването му, а доверителят предоставя на довереника нотариално заверено пълномощно да го представлява.

По повод последната уговорка, налице са данни по делото, че на 25.05.2015г. Й.Й. е упълномощил адв.А.П. да го представлява по повод настъпилото на 10.05.2015г. ПТП, в следствие на което е причинена смъртта на сина му пред всички държавни, съдебни, административни органи, институции, физически лица, търговски дружества и пр., като от негово име и за негова сметка предявява претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди и т.н., представлява го пред съдилищата, депозира искови молби, документи с претенции към застрахователи и др. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от нотариус Е.к. с рег.№397 на Нотариалната камара с район на действие РС-Дупница.

Видно от намиращия се на л.39 от делото документ, на същата дата – 25.05.2015г., Й.Й. е сключил с „Интернешънъл Асет Банк“ АД договор за откриване на разплащателна сметка в лева, съгласявайки се разпорежданията по сметката да се извършват само в присъствието на А.И.П..

Според показанията на свидетелката К., когато Й.Й. подписвал договора с адв.П., същият е бил в емоционален шок от трагичната загуба на сина му. Договорът се подписал в неговия дом, заедно с други документи, които адв.П. подавала „лист по лист“, които Й. и съпругата му подписвали, като през цялото време плачели, не били адекватни и не знаели какво подписват. Свидетелката, която твърди, че е присъствала в този момент, сочи, че от разговора е станало ясно, че Йотови са обещали да дадат на адв.П. „някакви 2 000 лева“ и се е наложило роднини и приятели на семейството да събират пари, за да помогнат да се плати тази сума на адв.П..

От представени от ищцата и приети от съда документи, се установява, че:

На 29.05.2015г. адв.П., в качеството й на пълномощник на Й.Й. и И.Й., е депозирала пред ЗК „Лев Инс“ АД заявление с №0000-1000-61-15-7209 за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, претърпени от Й.в следствие смъртта на сина им И. Й., настъпила при ПТП, причинено от водача Е.Б.