Решение № 66 от 04.06.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Търговище, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. П.А

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500068 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14/15.01.2026 г., постановено по гр.д. № 524/2025 г. по описа на РС-Търговище, е отхвърлен предявеният от Х. Г. Х., ЕГН ********** срещу С. М. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване действията на ответника, изразяващи се в заключване на общия вход, без да е предоставен на ищеца ключ, паркирането на лекия автомобил от вътрешната страна на същия и поставянето на арматурно желязо пред междинната врата към имота на ищеца, като неоснователен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Х. Г. Х., действащ чрез адв. Н. С. от ТАК, в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради противоречието му с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се срещу приетия от районния съд извод, че учреденото в полза на наследодателя на ищеца сервитутно право през 1963 г. е нищожно, тъй като към този момент законът не е допускал правото на преминаване през чужд имот да се учредява чрез правна сделка, позовавайки се на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и липсата на изричен нормативен текст, който да го забранява. Твърди се, че по делото не са събрани данни дали по отношение на двата процесни имота е приложена дворищната регулация. Изразява се становище, че съдът не е разгледал другите способи за придобиване на вещни права – в случая упражнено от 1 ищеца давностно владение за периода от 2003 г. до 2013 г., като не е съобразил и обстоятелството, че за функционирането на работилницата на ищеца е необходимо той да преминава през процесния вход откъм страната на ответника. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият С. М. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез адв. Т. В. от ТАК, с който оспорва същата.

Изложени са съображения за правилност на постановеното решение предвид обстоятелството, че ищецът по никакъв начин не е лишен или ограничен от ответника да упражнява правото на собственост върху своя имот. Същият има пълен и независим достъп до него откъм ул. „Патриарх Евтимий“ от два входа – една метална входна врата и двукрила дървена порта, разположена в близост до тази на ответника. Възразява се, че позоваването на придобивна давност е заявено за първи път във въззивната жалба, като се поддържа, че съгласието на предишния собственик на имота за допускане на ищеца да преминава през него изключва намерението му за владение и по същество представлява търпими действия, които не водят до възникване на правно основание за преминаване, независимо от тяхната продължителност. В допълнение посочва, че право на преминаване през УПИ не може да се придобие по давност.

Отправено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски.

Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том IV, дело № 728/1971 г. на търг.районен съдия Кр. Я., удостоверение за наследници изх. № 9832-1/24.10.2013 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том XVI, дело № 3105/17.11.2021 г. на нотариус Д. Г., рег. № 771 в НК/, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а ответникът – на поземлен имот с идентификатор ***, които недвижими имоти са били поделени през 1963 г. между техните праводатели, съгласно протокол от 09.04.1963 г. по делбено дело № 2

89/1963 г. на Търговищки народен съд.

Спорен между страните се явява въпросът дали учреденото с делбения протокол от 1963 г. в полза на праводателя на ищеца право на преминаване през входа откъм ул. „Патриарх Евтимий“, находящ се в имота на ответника, е породило правно действие с оглед приложимата към този момент нормативна уредба.

За установяване на статута на процесните имоти, осигурения достъп до тях и състоянието им, пред първоинстанционния съд е допусната СТЕ, заключението по която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено на база приложените по делото материали, допълнително събраната от вещото лице информация и извършения от него оглед на място.

Установява се, че за двата ПИ са отредени самостоятелни урегулирани поземлени имоти, съответно – УПИ IV за ПИ с идентификатор *** /собственост на ищеца/ и УПИ III за ПИ с идентификатор *** /собственост на ответника/ от кв. 2 по регулационния план на гр. Търговище.

Имотът на ищеца разполага с два входа от ул. „Патриарх Евтимий“, както и гараж с двукрила дървена врата. Единият вход е непосредствено до жилищната сграда /източно от нея/ и представлява плътна метална входна врата, а другият е двукрила дървена „порта“, западно от къщата. От нея се влиза в складово помещение, от което друга врата води до дърводелска работилница. На западната стена на работилницата има врата с ширина 130 см., от която се влиза в ПИ *** /имота на ответника/. Трета двукрила дървена врата има към ул. „Цар Симеон“, за която експертът е установил, че не се ползва, т.к. пространството пред нея е обрасло в бурени.

Имотът на ответника също има два входа – един от ул. „Цар Симеон“, който води към жилищната сграда, и друг от ул. „Патриарх Евтимий“, представляващ двукрила дървена „порта“, разположена западно, непосредствено до тази на ищеца. От тази врата се влиза под навес, в близост до който е разположена вратата на работилницата с ширина 130 см. /вдясно/, от която ищецът осъществява преминаването през имота на ответника и излиза на ул. „Патриарх Евтимий“.

Вещото лице инж. Гр. е извършила проверка в архива на техническата служба на Община Търговище, при която е установила, че единственото издадено разрешение е за строеж на ограда с максимална височина 2,20 м., издадено на името на ищеца през 2009 г. При изследване на въпроса дали е променян достъпът до процесните имоти е констатирано, че на регулационния план, действал към 1963 г., за имота, който е бил един, са отбелязани три входни врати – две към ул. „Патриарх Евтимий“ и една към ул. „Цар Симеон“ /Приложение 3/. В плана, действал от 1967 г. до 1987 г., има отбелязана само една врата към ул. „Патриарх Евтимий“ /източно от къщата/, както и в плана, действал от 1987 г. до 1996 г. – само една врата към ул. „Патриарх Евтимий“ /източно от къщата/. В тази връзка се е снабдила и с официално заверени 3 копия от относимите към поставената задача документи, представени като неразделна част от експертизата.

Вещото лице е отбелязало, че съседните врати, осигуряващи самостоятелен достъп до двата имота са стари и амортизирани, като тази на ищеца е във видимо по-добро експлоатационно състояние, с оглед на което допуска възможността неговата двукрила порта да е правена след 1963 г.

Същото се установява и от прикачения към стр. 2 от експертизата снимков материал от 18.09.2025 г.

От показанията на разпитания пред районния съд свидетел М. Д. – познат съсед на Х. от 1985-1987 г., се установява, че до преди десетина години ищецът е преминавал през процесната „обща“ врата докато не се скарали с тогавашния му съсед – друг Х., негов братовчед, който започнал да я заключва, като доста време след това ищецът отново можел да я ползва.

Описва как дядо Иван му е споделял, че семейството им са се разбрали да ползват по този начин вратата – още, когато са делили имота. Свидетелят заявява, че на тази улица /на „Патриарх Евтимий“/ има и друг вход за имота на ищеца – работилницата има насреща врата, от която не може да се мине към вътрешния двор, а се влиза само в работилницата, поради което и същият счита, че Х. ползва общата врата, която е за двора. Отделно, от другата страна към ул. „Цар Симеон“ има вратник, голяма порта, представляваща друг вход, както и още една трета пътна врата на ул. „Патриарх Евтимий“, от която се влиза в къщата.

Изложеното се потвърждава и от разпита на свидетеля Г. Г. – син на ищеца, който споделя, че още от времето на дядо му винаги се е ползвал общият вход от двамата братя, тъй като дядо му бил дърводелец и оттам си прокарвал материалите. Посочва, че през работилницата може да се влезе в двора на баща му, тъй като има врата там, но те ползват общия вход вместо вратата на работилницата, тъй като е по-широка, с оглед пренасянето и изкарването на по-големи материали от работилницата. Твърди се, че именно заради това и неговият дядо, брат му и техният баща са сключили споразумението по начин, че и двата имота да ползват този вход. Поддържа, че другата врата към работилницата е съществувала, тъй като отдолу самият зид, основата е каменна и тези камъни няма как да се наредят. Отделно гредата над тяхната врата продължава към общия вход и няма как да се направи на части, да се отреже гредата и да се продължи нататък. Твърди, че от една година вече ответникът е заключил и заковал входа, сменил е катинара и не им е предоставил ключ, с което е ограничил достъпа им.

Проведен е разпит и на доведените от ответника свидетели М. С. и М. Л.

– негови познати, които излагат еднозначно сведения относно ползването на общата врата и от двете страни за известен период от време след закупуването на имота от ответника през 2021 г., като впоследствие достъпът на ищеца бил ограничен, тъй като пренасянето на мебели и струпаните материали в двора създавали дискомфорт за ответника и възпрепятствали възможността му да 4 упражнява в пълен обем правото си на собственост. Св. Сираков заявява, че към работилницата има още една голяма порта на 50 см от входа на ответника, затворена с катинар, за която твърди, че не се използва от ищеца. В допълнение, св. Л. посочва, че същата е приблизително с големината на портата на ответника, зад нея има постройка, затворена със стена, изградена от блокчета и отгоре покрита с ламарина.

Съдът кредитира показанията на всички ангажирани свидетели, като тези на св. Г. – ценени при условията на чл. 172 ГПК, като логични, вътрешно непротиворечиви, взаимно подкрепящи и допълващи се. Разпитаните лица пресъздават свои впечатления относно достъпа до процесните имоти, изградени на база непосредствено възприетото от тях. От значение за достоверността на показанията им е обстоятелството, че всички те са посещавали процесното място и са запознати с границата между двата имота.

Изложената от тях информация относно разположението на вратите и състоянието им се потвърждава и от заключението на изготвената СТЕ.

Съгласно трайно установената съдебна практика в периода след влизане в сила на Закона за собствеността /1951 г./ до изменението на чл. 192 ЗУТ /ДВ бр. 65/2003 г./ действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот, за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Такова право е било допустимо да се установява само по административен ред и то само по изключение и за определен срок – когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица (чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал. 1 ЗУТ до изм. ДВ бр. 65/2003 г.) /Решение № 349 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 453/2010 г., I г.о. на ВКС, включително и цитираната от РСТ практика на ВКС/.