Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 23.03.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3482/2020
Вид
Решение № 252
Подписан
23.03.2021
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000503482 по описа за 2020 година при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 4527 от 27.07.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д. 13307/2017 г., I гражданско отделение, 8 състав в частта, в която дружеството е осъдено да заплати: на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) в полза на М. П. Д. 90 000 лева (деветдесет хиляди лева), представляващи определено по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на влекач „Мерцедес“ с рег. № ***, за причинените на ищцата неимуществени вреди, поради смъртта на сина й П. А. М. при ПТП на 08.10.2015 г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 08.10.2015г. до деня на окончателното плащане; на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата - сумата от 3230 (три хиляди двеста и тридесет) лева, представляваща разноски за процесуално представителство на ищцата пред Софийски градски съд. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 4040 (четири хиляди и четиридесет) лева, представляваща държавна такса.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се поддържа неправилност и необоснованост на решението в осъдителната му част. Недоказани са останали според въззивния жалбоподател елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, установено е наличие на принос на пострадалия поради непоставен предпазен колан, а присъденото обезщетение е завишено. Не е възможно да се установят преживявания от вътрешния мир на човека със свидетелски показания, а само с експертиза, изготвена от психолог и психиатър, каквато по делото няма изслушана.

Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, в който се поддържа 1 неоснователност на въззивните доводи. Механизмът на ПТП е доказан с представената присъда на румънски съд, призната от ОС Видин. Мъката на ищцата не е нужно да се доказва с експертиза. Изложени са и доводи срещу приетото от СГС съпричиняване от страна на загиналия поради непоставяне на предпазен колан. Отправено е искане към въззивния съд обезщетението да бъде завишено, като се приеме, че няма принос. Последните доводи се разглеждат от настоящия състав като насрещна въззивна жалба, като на въззивния жалбоподател ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е изпратен препис от отговора на въззивната жалба на ищцата и му е указано, че може да подаде отговор в едноседмичен срок, от което право той се е възползвал.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. От въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание и в писмена защита процесуалният представител на въззивния жалбоподател поддържа недоказаност на деликта, необосновано занижен процент на приноса на пострадалия и недоказани неимуществени вреди. В съдебно заседание процесуалният представител на насрещния въззивен жалбоподател излага съображения, че болката на майката, загубила сина си, не е нужно да се доказва със съдебно-психиатрична експертиза, както и че по отношение на приноса неправилно са преценени свидетелските показания на застрахования водач и заключението на КСМАТЕ.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Не се спори, че ищцата е майка на загиналия при пътен инцидент на 08.10.2015 г., както и относно застрахователно правоотношение между водача на автомобила, в който се е возил загиналият и ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. Спорни пред въззивната инстанция са наличието на деликт, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на принос на пострадалия поради непоставен предпазен колан.

По повод развитите въззивни оплаквания на застрахователното дружество въззивният съд излага следните съображения. Наличието на деликт е установено с присъдата на румънския наказателен съд, призната от българския съд. Неоснователни са доводите, че не следва да се приложи чл. 300 ГПК. С присъда по НОХД № 2053/332/2016г. по описа на Районен съд гр. Вънжу Маре, Р. Румъния, призната за изпълнение по реда на чл. 463 и сл.

НПК с Решение №1/04.01.2017 г. по ч.н.д. № 357/2016 г. на ОС Видин. Съобразно присъдата, изслушаните свидетелски показания и приетите писмени доказателства от СГС, настоящият състав приема за установено, че на 08.10.2015 г. на пътен участък при км. 38 +280 м. до гр. Речия, обл. Мехидинци, Р. Румъния, товарна композиция с влекач „Мерцедес“ с рег. № *** с прикачено ремарке, управлявана от П. Г. М., се преобърнала вдясно от платното за движение и водачът по непредпазливост причинил смъртта на П. А. М., пътник на предната дясна седалка до водача.

По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. За установяване на неимуществените вреди следва да се вземе предвид разпит от РС Видин на св. М. С. А. (л.

64 от делото пред СГЕ). Макар и не твърде обстойни, свидетелските показания са достатъчни за установяване на факта, че ищцата и синът й са живели заедно, че загиналият е нямал собствено семейство, както и че ищцата живее сама след смъртта на сина си и последвалата смърт на съпруга си и страда за загубения си син. Съдът приема за установена житейски логичната скръб на ищцата, която е споделяла едно домакинство със сина си и ежедневието й по необходимост е свързано с неговото присъствие, когато не е на работа като шофьор и очакването той да се завърне у дома, докато е на работа. Неоснователни са доводите, че негативните преживявания на ищцата следва да бъдат доказани със заключение 2 на съдебно-психиатрична експертиза. Частично основателни са обаче доводите за завишен размер на определеното от първата инстанция обезщетение, като за намаляването му следва да се вземе предвид годината на настъпване на събитието - 2015 г., факта, че ищцата има и дъщеря, както и липсата на задълбочени свидетелски показания за отношенията на загиналия и майка му преди инцидента, поради което следва да се приеме, че се обезщетяват обичайните вреди при такъв род трагични събития. От значение са и социалноикономическите фактори към деня на смъртта, отразени в застрахователните лимити, както и съдебната практика на състава по сходни случаи. По тези съображения обезщетението следва да се определи на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева. По-нисък размер обаче не би отчел факта, че загиналият е бил едва на 33 години, майка му – на 55 години и тепърва ще навлиза във възраст, в която ще има нужда от грижите на сина си и по тези причини би бил несправедлив.

По повод наличието на принос въззивният съд излага следните съображения. Влязлата в сила присъда не е пречка да се разглежда принос на загиналия, но във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице (така Решение № 67 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., ТК и множество други). Разпитаният по делегация от РС Видин осъден водач на товарния автомобил, очевидец на инцидента, е категоричен, че загиналият му колега е бил с поставен предпазен колан, като допълнението му „при тръгване винаги слагаме предпазни колани“ е по-скоро, за да подчертае факта, че и в конкретния случай са изпълнили това свое задължение, а не е разсъждение по принцип. (л. 78 от делото пред СГС). На следващо място, според заключението на КСМАТЕ пострадалият е бил без предпазен колан, тъй като няма травматични увреждания, характерни при правилно поставен колан и тъй като крайното положение на тялото му на местопроизшествието е извън автомобила. Вярно е, както твърди жалбоподателят-застраховател, че заключението е прието от съда без оспорване от страните, но съдът съгласно чл. 202 ГПК обсъжда заключението наред с останалите доказателства. От друга страна, според експертите установените травматични увреждания, сред които е и причината за смъртта – тежка черепно-мозъчна травма, са резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито са и детайли от интериора на автомобила. При изслушването си вещото лице д-р С. отговаря, че не могат да дадат спонтанен отговор от коя конкретно част или детайл на автомобила са настъпили конкретните увреждания, без да анализират внимателно материалните от досъдебното производство. Анализът на тези доказателства и съобразяването на тежестта за доказване на възражението за принос на пострадалия за застрахователното дружества налагат извод за недоказаност на същото. При противоречие в извода на вещите лица и свидетелските показания и при липсата на отговор на въпроса дали с поставен колан пострадалият би получил същите увреждания и в крайна сметка щеше ли да настъпи летален изход, съдът приема възражението за неоснователно. В приетите по делото доказателства няма данни, че черепно-мозъчната травма е настъпила при съприкосновение на пострадалия със земята. В протокола от 08.10.2015 г., изготвен от Областния инспекторат на полиция Мехединци на л. 143 – 150 от първоинстанционната преписка са описани следните повреди по автомобила: унищожена предна лайсна броня, капак на радиатор, предна решетка, разместено предно стъкло, преден ляв калник леко огънат(…) столовете в купето са изместени напред. Разследването на местопроизшествието от полицаите е започнало в 9 ч., а в картона за спешна помощ на л. 191-194 от първоинстанционната преписка е описано, че екипът е пристигнал в 8.07 ч. и че пострадалият е изнесен (в оригинала на румънски има отбелязване на позиция 38 на втората страница долу вляво на формуляра). Ето защо, не може да се приеме за доказана тезата, че пътникът е загинал при изпадането от автомобила, като в тази насока са основателни доводите на процесуалния представител на ищцата, изложени в с.з. пред настоящата инстанция, че преди полицейския екип, който прави оглед на местопроизшествието, на място е пристигнал екип на Бърза помощ, който се е опитал да помогне на пострадалия и го е изнесъл от превозното средство. Основателни са и поради 3 тяхната житейска логичност доводите, че при смърт, лекарят, който я установява, се концентрира върху причината, довела до смъртта и не описва всички възможни охлузвания на загиналия. Видно от съдебно-медицинския доклад на л. 176 – 183 съдебният лекар е посочил, че има за задача да установи начина на настъпване на смъртта, медицинската причина за нея, дата и час на настъпване, травматични увреждания, механизъм на тяхното причиняване и дали повредите са в причинна връзка със смъртта. Съдебният лекар не е отговорил на всички въпроси, но отговорите и описанието на травмите са достатъчни за изготвянето на заключението на КСМАТЕ, прието в рамките на настоящото производство, според което причина за смъртта е черепно-мозъчна травма. Отговорите на това заключение обаче не дават основание да се приеме за доказано възражението за принос, тъй като както вече беше посочено, никъде не се споменава, че тази травма е получена извън автомобила.

По изложените съображения определеното от въззивния съд обезщетение по справедливост не следва да бъде намалявано на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част между 90 000 и 120 000 лева, като на ищцата се присъдят допълнително 30 000 (тридесет хиляди) лева. Обезщетението е дължимо със законната лихва от деня на смъртта – 08.10.2015 г., приет и от първата инстанция за начална дата, срещу която няма въззивни оплаквания.