Решение № 107 от 20.01.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 717/2025
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Светлана Драгоманска
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 ал. 2 т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.2а, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 107
Сливен, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700717 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Р. Р. Р., [ЕГН], чрез адв. Н. П. от АК Сливен против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0306-000169/11.11.2025 г., издадена от Началник Група към ОДМВР – Сливен, РУ Нова Загора – Д. К. Д., с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ............ и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: оспорената заповед нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК; ПАМ не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано по надлежен ред противоправно поведение на жалбоподателя; позовава се на Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г. и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, като счита че е нарушен принципа „ne bis in idem“, забраняващ кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице; приложената ПАМ е несъобразена и с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН; кумулирането на мерките, предвидени в ЗДвП и НК води до ограничаване на гарантираното основно право по чл. 50 от Хартата. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. П., надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Счита, че наложената ПАМ не е пропорционална и съразмерна спрямо извършеното нарушение. Моли, ЗППАМ да бъде отменена. Претендира разноски.
В с.з. административният орган Началник Група към ОДМВР – Сливен, РУ Нова Загора, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище, в което се излагат съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Моли, ЗППАМ да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият Р. Р. Р. на 07.11.2025 г. около 11:25 часа в град Нова Загора по ул.''Цар Иван Асен Втори" до дом номер ...... в посока юг север при управление на личния си товарен автомобил Фолксваген Крафтер с регистрационен номер [рег. номер] бил спрян за проверка от служители на РУ - Нова Загора към ОДМВР Сливен. При извършената проверка в 12:07 часа на 07.11.2025 година с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARLK 0024 уреда отчел положителен резултат за употреба на А. и М.. Издаден бил талон за медицинско изследване с номер 0182253. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП бил съставен АУАН серия GA № 4662360/07.11.2025г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
На 11.11.2025 г. е издадена оспорената заповед № 25-0306-000169/11.11.2025 г., от Началник Група към ОДМВР – Сливен, РУ Нова Загора, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ........ и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].
Заповедта е връчена на нейния адресат на 21.11.2025 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 27.11.2025 г., с вх.№ СД-01-01-3578 Р. Р. Р., чрез адв. Н. П. от АК Сливен е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е приета административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Сливен и акт за встъпване на с. и. Д. К. Д. в д. Н. г. „П. к.“ в с. „О. п.“ към РУ Нова Загора при ОДМВР - Сливен.
Началник група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Нова Загора при ОДМВР - Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, видно от Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Сливен и акт за встъпване 343р-16309 от 11.11.2022 г. по описа на ОД на МВР – Сливен.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни.
При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства.
Субект на мярката по чл. 171, т. 2а б. "б" от ЗДвП може да бъде единствено собственик, който управлява моторно превозно средство, т.е. има качеството на водач на автомобила. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за прекратяване регистрацията на ППС е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Затова описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ.
В настоящия случай, видно от приложеното изследване № 0182253 за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, издаден на 07.11.2025 г. и АУАН серия GA № 4662360 от 07.11.2025г., жалбоподателят е управлявал личния си товарен автомобил Фолксваген Крафтер с регистрационен номер [рег. номер] след употреба на А. и М.., установена с техническо средство – Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARLK 0024. Горната фактическа обстановка е отразена и в АУАН GA № 4662360 от 07.11.2025г, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. На последния е връчен препис. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за обективираните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя, като в тази насока не са наведени твърдения и ангажирани доказателства. Затова съдът намира, че по категоричен начин са установени фактите, посочени като основание от административния орган за издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а именно извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Следователно оспореният административен акт е издаден при наличие на материалните предпоставки за това, визирани в диспозицията на нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл. т. наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a82108d-6e97-4397-96f6-bae3c97915b6